Секс, Дева Мария и рок енд рол
Гледаме “Бенедета” на Пол Верховен в рамките CineLibri.
“Бенедета” е новият дързък филм на Пол Верховен, с който се открива седмото издание на кино-литературния фестивал CineLibri на 2 октомври в 19:00 ч., зала 1 на НДК. За последно имахме удоволствието да потръпнем от неудобство и възхита в негов филм през 2016 г. с “Тя” (адаптация по романа “Ох” на Филип Жиан с Изабел Юпер в главна роля), когато Верховен ни разказа историята на жена, влюбена в изнасилвача си. 5 години по-късно темата е по-смущаваща, сексуалността по-изящно показана на екрана, а актьорската игра - хладнокръвна и обсебваща. Толкова обсебваща, колкото може да бъде само любовта божия...
Филмът “Бенедета” е базиран на книгата "Неприлични действия: животът на монахиня лесбийка в ренесансова Италия” на Джудит К. Браун - първото свидетелство за хомосексуална жена в историята.
Вероятно не бих бил шокиран от подобна история, просто я прочетох и си помислих, че ще се получи интересен филм, защото толкова много се е случило от 1623 година до днес. По онова време идеята жена да бъде привлечена към друга жена е била неразбираема за хората. Изписало се е много по темата: “Жената винаги ще бъде привлечена към мъжа, защото той е висшестоящият.” Такова е било доминиращото мислене тогава и, разбира се, римската католическа църква е стояла плътно зад него.
Ролята на Бенедета Карлини е поверена на белгийската актриса Виржини Ефира, която успява само с поглед и каменно лице да предаде всички вътрешни конфликти, раздиращи душата на игуменката. А основният е дали да избере Бог - своя спасител и съпруг от най-живите видения или Бартоломеа - посестримата й в манастира, чието малко тяло и невинен поглед карат Карлини да изпитва неприлични помисли, водещи до още по-неприлични действия. Бенедета се разпъва между двете и е едновременно посветена на Него, както и на нея. Душата й е на Бог, тялото обаче е изцяло отдадено на монахинята Бартоломеа.
Според Верховен това е филм за религия, вяра и корупция; история за борбата с чумата през 17-и век; илюстрация на бедственото положение на жените в едно строго патриархално общество. Преди зрителите и критиката да посочат обвиняващо филма с пръст, трябва да имат предвид това, което Пол Верховен дава като изявление в Кан:
“Книгата е за лесбийка… за монахиня, която става лесбийка. Това се случва и това е реалната история, не съм си измислил нищо. Така е написано. Разбира се, че двете са били в леглото. Та те почти през цялото време са били в леглото! На делото попитали “Колко пъти правихте секс”? “Три пъти седмично” - бил отговорът. “Колко пъти се целунахте по гениталиите?” Под целуване, разбира се, се има предвид облизване. “Двадесет пъти.” - бил отговорът. ”
Верховен никога не се е страхувал от сексуални сцени, неудобни теми, агресия и насилие. Умело и ловко ги естетизира на екран и повдига наболелите въпроси, важни до днес.
“Хомосексуалните хора са нормална част от живота ни и мисля, че просто трябва да се говори за това.” Сред най-скандалните елементи на филма обаче е не просто хомосексуалната близост между двете жени, а превръщането на дървена статуетка на Дева Мария в секс играчка. Дялкайки робата на девата двете жени всъщност създават свое собствено оръжие на свободата, играчка на бунта… която накрая се превръща в смъртоносната факла, която пали кладата. Бенедета знае, че ако се отрече от греховете си, може да бъде помилвана, но мълчанието е нейният начин да остане зад действията си. До последния си дъх е вярна на себе си и виденията си; вярна и на Бог, както и на своите демони - онези, които гърчат обладаното й тяло нощем и го повеждат към леглото на Бартоломеа.
Актрисите Вирджини Ефира, Дафне Патакиа и впечатляващата Шарлот Рамплинг дават живот на забравените монахини от 17-и век и всяка една от тях превръща героинята си в свое второ аз.
Обичам я (Шарлот Рамплинг). Толкова е добра. Толкова самостоятелна. Дори не знам толкова много за нея, но усещах, че няма нужда да казвам каквото и да е. Беше по-добре да не казвам нищо. Изпитах същото и към Виржини и Дафне. Мисля, че всички тези жени са фантастични.
Подобно на всички тези жени, Верховен също е фантастичен и новият му дързък филм надминава култовите “Първичен инстинкт” и “Стриприйзьорки” и забърква една пищно разказана история за секс, дева Мария и рок енд рол… в католическата църква в Рим.
бюлетин
още авангарт
-
От Париж до безсмъртието
Отбелязваме 97 години от рождението на легендата на киното Жана Моро
-
Време за живот: интроспективен филм за крехкостта на човешките взаимоотношения
Филмът на Джон Кроули е в разпространение от 31 януари
-
Шепоти на времето: Киното на Ерик Ромер
Навършиха се 15 години от смъртта на една от водещите фигури на Френската нова вълна