Странният плод Били Холидей

Тази година излезе и филм, посветен на живота на певицата, носещ заглавието "The United States vs. Billie Holiday."

Американската джаз певица Били Холидей е една от първите жертви на войната срещу наркотиците в Америка. Лейди Дей, както я кръщава Лестър Йънг, не заслужава живота, който й е отреден. Не заслужава огромното количество болка, обида и унижение...  Странният плод на джаз музиката трябваше да живее до 80, да остарее красиво и да остави още много музика на света, вместо да изгние в болничното легло след дългогодишен тормоз от страна на ФБР и правителството. 

Надяваме се, че гледа отгоре и успява да чуе собствените си песни, които не спираме да слушаме. Всичко си е струвало, Били, музиката ти не е забравена.

WikiCommons

Вратите на Ада се отварят

Били Холидей е родена във Филаделфия на 7 април 1915 г. и расте в сравнително бедна среда. Баща й е джаз музикант, което предполага прекрасно детство, минаващо под звуците на саксофони и тромпети, но не. Майката на Били ненавижда джаза и го нарича музиката на Дявола. Тогава обаче е ерата, в която царстват Луис Армстронг и Дюк Елингтън, в чиито произведения малката Холидей се влюбва и непрекъснато открива места, към които да побегне, за да може тайно да послуша джаз, докато един ден животът й не се сгромолясва изцяло.  

На вратата на дома се почуква. Били е сама, но това не представлява проблем за нея, защото е свикнала да се наслаждава на собствената си компания. Отваря и вижда пред себе си мъж на около 40 години, който й казва, че е приятел на майка й. Детето срещу него е на 10 г. и няма причина да не му вярва. Минути по-късно детето срещу него е брутално изнасилено и травмирано за цял живот. 

Насилникът на Били прекарва няколко години зад решетките, докато тя е обвинена в проституция, макар и 10 годишна. С това вратите на Ада се отварят, малкото момиче пропада вътре и никога не успява да се измъкне. Предстоят години в изправителни домове и опити за “превъзпитаване”, след което живот в Ню Йорк и множествени многократни зверски изнасилвания от редица хора. Физическата и психическата болка се оказват твърде интензивни усещания, с които Били не може да се справи, затова посяга към алкохола и наркотиците. Те успиват, макар и временно, всички неприятни и лоши епизоди, за кратко завъртат света около нея и могат да й осигурят няколко мига на тотална забрава и спокойствие. 

Въртележката на наркотиците и алкохолът обаче привличат вниманието на бъдещите най-големи врагове на Холидей. ФБР и правителството, които слагат начало на войната с наркотиците.

Раждането на най-красивият и странен плод

Били е уморена непрекъснато да бъде измъчвана от полицията и стремглавото падане по наклонената плоскост изцежда силите й, затова решава да потърси спасение в музиката и започва да пее в Харлем. Изобщо не може да чете ноти, не става веднага звезда, никой не е чувал името й и не събира погледите на хората, но когато запява, нещо се случва, въздухът застива и тиха магия се смесва с цигарения дим в помещението. 

Съвсем естествено продуценти започват да обръщат внимание на Били, записват си името й в тефтерите си и го подчертават дебело, защото знаят, че е важно да го запомнят. С широки обятия я посрещат онези клубове, в които музикантите биват наемани заради таланта си, а не поради цвета на кожата си. Така една вечер в края на 30-те години вече небезизвестната Били Холидей - млада и талантлива чернокожа жена застава изправена пред бялата си публика и изпява песента Strange Fruit (Странен плод), което е началото на края… 

"Южните дървета дават странни плодове, 

кръв по листата и кръв в корена, 

черно тяло, люлеещо се в южния бриз,

странни плодове, висящи от тополите..."

Пее прочувствено, музиката звучи като поезия, текстът се разтапя при всеки натиск на гласа, корупцията и насилието не са най-големия бич в Америка, чернокожите жители страдат и от друго. И Били не се страхува да го посочи със своята песен-протест, с която отказва да приеме превъзходството на белите. Съвсем разбираемо обаче почти никой не иска да запише песента, по онова време в САЩ се пее за любов, леконравие и мимолетни удоволствия, никой не използва музиката за изразяване на сериозни послания. Един ден малък независим лейбъл казва “Да”, записът се осъществява и Лейди Дей официално се превръща във враг номер едно на правителството.

Невъзможната смърт на една песен

От ФБР са изключително разгневени от факта, че песента не спира да звучи в нощните заведения и постепенно Били Холидей започва да получава заплахи, маскирани като молби. Завоалирано й казват “Спри да пееш тази песен”. Хари Анслингър - един от най-влиятелните агенти във ФБР повежда лично войната. Той е отявлен расист, който презира хората със зависимост към алкохол и наркотици и ненавижда тъмнокожите. За негово нещастие певицата се оказва костелив орех и отказва да спре да изпълнява песента си, дори я превръща в своя визитка. Опитва се да се скрие от полицаите и агентите докато Анслингър не решава да действа умно, пращайки по петите й очарователния чернокож таен федерален агент Джими Флетчър, който се устремява към Харлем в преследване на Били Холидей.  

Воден от убеждението, че зависимите хора заслужават смърт, Флетчър се запознава с жертвата си и започва да се преструва на приятел. Във всеки един момент е готов да я срине, но близкия му контакт с нея всъщност го убеждава в това, че срещу себе си има прекрасна жена, чийто глас е вълшебен, а компанията й - великолепна. Играе си с кучето й, разхождат се и споделят много време заедно. Флетчър се влюбва, но това не му попречва да изпълни мисията си. Събира достатъчно доказателства за нейната употреба на алкохол и наркотици и така я изпращат в затвора за една година. Макар да се е справил с поставената си задача, Джими не спира да изпитва вина за това, което е направил. 

Вероятно Хари Анслингър е почувствал моментно задоволство от факта, че веднъж завинаги е успял да затвори устата на джаз певицата и дори се е погрижил за това, когато един ден тя излезе, да не може да пее никъде. Тогава в Америка е необходим т. нар. кабаретен лиценз, който дава правото на изпълнителите да се изявяват в заведения и клубове и, разбира се, всички са инструктирани за нищо на света подобен лиценз да не попада в ръцете на Били Холидей. Всичко изглежда напълно уредено, но певицата не се плаши и от това, защото намира малки мизерни нелегални заведения, по чиито сцени се търкалят празни бутилки и чаши, но които приветстват изпълнението на нейния химн и позволяват на странното цвете да изпее песента си. Били толкова силно и могъщо вярва в посланието, че рискува да изгуби свободата и дори живота си, но не и да позволи някога някой да убие собствения й манифест. 

Невъзможната смърт  

През 1959 г. Лейди Дей рухва. Травмите от изнасилванията, удавянето в алкохол и опиати, натискът от ФБР и правителството, предателството от Джими Флетчър и престоят в затвора бавно изцеждат до последна капка силите на странното цвете на джаза и то започва да вехне. Здравето й се влошава и непрекъснато лежи в различни болници, където знае, че искат да я убият и не й помагат. Уплашена е до смърт, не се чувства под закрила в нито едно медицинско заведение. И с право. Един ден в отделението й нахлуват полицаи и я арестуват, докато тя агонизира в поредното болнично легло. Чувства се унизена, обидена и наранена. Вече едва издържа. Междувременно навън се организират протести и всички, които я обичат излизат на улицата в нейна подкрепа и стотици хора крещят и скандират Let Lady Day Live!

Но Лейди Дей не успява да се пребори и умира в болница със страха и съмнението, че музиката й ще бъде забравена. 

Тази година излезе филмът The United States vs. Billie Holiday по романа Chasing the Scream. Режисиран от Лий Дейниълс, филмът представя на зрителите живота на Били Холидей, а в образа й влизаа невероятната певица Андра Дей.

Андра е ужасена от това да изиграе своята най-скъпа и любима джаз певица. Страхува се дали няма да съсипе наследството на Били, но днес, когато се обръща назад, вярва, че може би е било писано да бъде част от проекта. До такава степен се отдава на ролята, че след това й трябва време да се възстанови напълно. Копнее дори цигареният дим да излиза от нея така, както е пълзял около Холидей, затова Андра, която никога в живота си не е била пушач, решава да се слее изцяло с образа и още първия ден сяда да пие водка и да пуши много цигари. Споделя, че когато се е прибрала у дома, е повърнала пет пъти. Андра спечели заслужени аплодисменти на публиката и на критиците.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт