VivaTalks представя: актьорът от "Легендите на утрешния ден" Фалк Хенчел

Да срещнеш стар приятел след 17 години и той да е успешен холивудски актьор.

Преди няколко години, когато гледах филма “Белият дом: Под Заплаха” наблюдавах един от актьорите и се питах откъде го познавам? Когато се сетих, бях много изненадана. Това беше моят приятел Фалк! Запознах се с германския актьор Фалк Хенчел преди 17 години преди дигиталната ера, когато работех във видеотека “Blockbuster video” и той беше мой клиент. Всеки ден идваше за нови филми и гледахме DVD-та заедно. Той ми казваше, че ще бъде актьор в Холивуд, а аз казвах невярващо "да, да, разбира се". Днес той е актьор в Холивуд, снима се е в огромни продукции и си партнира с големи имена. Преди една година му писах в Instagram, тъй като нямах негов контакт и той изпадна в същото умиление, в което и аз, когато откриеш стар приятел. Година по-късно най-после успяваме да се видим на живо в Берлин, където той снима последния си проект – сериал, който се казва “Spides”. Прегръщаме се, когато се виждаме и започваме да си говоримза последните 17 години и за времето, когато бяхме на по 19 години и не знаехме какво ни очаква в бъдещето. 

“Спомняш си, че танцувах и така се опитвах да вляза в актьорската индустрия, чрез танци,” разказва ми Фалк. “Останах в Лондон, докато станах на 21 години и станах част от турнето на Джъстин Тимбърлейк за около 4 месеца. Създадох много контакти с американски танцьори и те ме окуражиха да се отправя към Щатите и Ел Ей. Отидох там ей така на екскурзия, да пробвам. След края на турнето отидох в Германия за две седмици, събрах си багажа и заминах за Ел Ей. Нищо не знаех, даже не знаех, че ти трябва кола в Ел Ей, толкова ми бяха познанията. Пак започнах да живея много близо до Blockbuster Video и отново бях много самотен. Това беше моето спасение. Първите три месеца излизах само за да взимам филми.” 

Първо идват още танцови ангажименти и започва да взима часове по актьорско майсторство. “Опитвах се да вляза в индустрията, да си намеря агент и към 2006-2007 година приключих с танците и казах на мениджъра си, че искам да се фокусирам само върху актьорството. И тогава започна истинската борба на това да си актьор - без пари и постоянна работа. Tова продължи три или четири години, докато най-после се получи нещо по-голямо.”

Питам го кой беше първият му голям проект?

“Сериозен беше "Ден и нощ" с Камерън Диаз и Том Круз. Той също дойде в момент, в който по време на прослушването си казах "приключвам, ако не стане". 

“Това беше началото на всичко, беше огромен филм. След това се завърнах пак към нула, смятах, че това ще разреши проблемите ми и че ще получа много оферти, но пак започнах борба. Към 2010-та попаднах в още един голям проект - "Улични танци 2". Британска продукция, а те обичат танците и това, мисля, че беше последния път, в който извадих обувките за танци. Казах си, че ще го направя още веднъж.”

Питам го не е ли било забавно да комбинира двете?

“Беше, но беше и много по-трудно, отколкото си мислех. Репетирахме два-три месеца с най-добрите танцьори в света. Следващото голямо нещо, което ми се случи, беше "Белият дом: под заплаха" на Роланд Емерих.”

Казвам му, че това е филмът, в който го разпознах след толкова години. Той започва да се смее. 

“След няколко други филма дойде сериалът "Легендите на утрешния ден", където играя Hawkman,” продължава той. “Веднага прочетох реакции на феновете за това, че са избрали мен и едно от първите неща беше "този човек е прекалено дребен. Hawkman е много по-едър, това е тъпо." Веднага си дадох сметка, че не трябва да реагирам на това какво мислят феновете. Според тях единственият, който може да влезе в образа му или в този на който и да е супер герой, е Скалата, тъй като само той изглежда като супер герой.

Фотограф: Диляна Флорентин
 

Трябваше да не мисля за това, а просто да се опитам да дам най-доброто от себе си. Имах и собствена идея за героя, която не беше част от комиксите. Той е впечатляващ - на 2000 години е, има любовна история. където трябва да търси любимата си в много различни животи и това за мен беше изключително интересно. Много се вълнувах. Когато го заснехме се оказа по-различно от това, което си бях представял. Имаше толкова много герои, че нашите - Hawkman и Hawkgirl не бяха развити достатъчно. Задачата ни беше по-скоро да спасим света, да бием лошите и да си спечеля момичето. А аз се надявах на нещо повече от рода на какво би било ако си се познавал с Ганди или си се бил редом до Александър Велики или какво е да си с една жена всички 206 живота. Има ли вариант, в който те не са заедно. Ако тя е влюбена и има деца, когато той я среща? “ 

 

Наскоро работи и с един от най-добрите режисьори – Робърт Земекис във филма “Добре дошли в Марвен”. Един по-различен и иновативен проект, за който публиката не беше май съвсем готова.

“Да, като че ли не очакваха да бъде точно такъв, маркетингът играе сериозна роля в това. Публиката е свикнала да гледа съвсем други неща в момента. Едно от нещата, които се повтаряха в ревютата, беше, че е бавен. Което едно време не беше нещо, за което съдиш филма. На мен ми харесва, когато е така, изморен съм от постоянно бързане. И самата история на филма беше трудна за разказване – мъж, който страда от посттравматичен стрес, в следствие на това, че е пребит и е бил в кома, започва да използва въображението си и своята креативност, за да се излекува. В действителност е много срамежлив и заради заболяването си изпитва трудност дори да функционира на света. Жените са единствените, с които се чувства защитен.”

Какъв е бил опитът му с Робърт Земекис?

“Беше прекрасно! Да работиш с някой като него беше като да се върнеш отново във филмово училище. Той знае много добре какво прави! Знае какво иска, каква е историята, има поглед върху всичко и е много силен лидер. Но в същото време позволява на екипа си да си колаборира и да бъде креативен.”  

Каква е следващата история, която иска да разкаже?

“Основаваме продуцентска компания, която ще получава финансиране от спонсори и няма да печелим пари от това. Целта ще бъде да подкрепяме изкуството и в частност истории, които имат социално влияние и такива, които са се изгубили в стереотипите, които сме поставили. Много ме интересуват прогресивни мъжки герои, а е много трудно да ги намериш, особено за моята възрастова група. Мъже, които не са само за това да получат момичето и да са бойни.”

Актьорът вече не живее в Ел Ей.

“Преместих се преди две години в Орегон, просто ми беше достатъчно. Изкарах 14 години там и престанах да се развивам като мъж и човешко същество. Кариерата ми се развиваше добре, но ми се струваше, че Ел Ей ме държеше в балон – да бъда само актьор и да съм фокусиран върху кариерата си. Не правех нищо друго кой знае какво. Беше ми трудно да имам живот извън кариерата си, исках да бъда по-близо до природата. През лятото можеш да си на сал, връзваш го във водата до къщата ни и се спускаш по реката към града, където има стотици хора, които се забавляват. 

Към края на разговора ни, той се обръща към мен и казва:

“А сега аз ще интервюирам теб! Ти беше момичето от Блокбъстър, което ме спасяваше от депресия и ми даваше съвети, имаше страхотен вкус.”

“Звучи толкова хубаво – ти ме спасяваше от депресия!” 

“Вярно е, ти беше моето спасение! Събуждах се сутрин сам в малкия си апартамент в Кенсингтън, ходех на фитнес и после в Pineapple Studios да танцувам. След това вечерта, че даже и денят ми бяха свободни, но аз нямах компания, в която да се движа и единственото ми спасение беше видеотеката. Беше ми на път от метрото към вкъщи. Така влязох и се запознахме.”

Накратко му разказвам за последните 17 години от моя живот и че освен журналист, наскоро съм режисирала и първия си филм. 

“Като подготвяш пълнометражния, имай ме предвид,” казва ми той. “Няма ли да е много забавно?“Как стана част от филма, как се запознахте?” Блокбъстър! Две деветнайсетгодишни деца, които имаха идеи и мечти, няма ли да е супер!”

Разбира се, че ще е супер, никога не знаеш какво може да ти поднесе животът.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks