VivaTalks представя: Игнасио Серичио, звездата от „Трафикантът“ на Клинт Истууд.

Когато изпуснеш Световното по футбол, но снимаш с един от най-великите в бранша.

Аржентинският актьор Игнасио Серичио е едно от основните лица в хитови телевизионни продукции като сериалите на Нетфликс “Изгубени в космоса” и “The Inmate” както и в последния филм на Клинт Истууд – “Трафикантът”.

През годините разностранния му талант го е показвал като лошо момче, комедиен герой, секс символ или комбинация от всички изброени. Роден в Аржентина преди 37 години, израснал в Мексико, Игнасио говори пет езика и е готов да тръгне навсякъде по света. Отиваме в дома му в Марина Дел Рей близо до океана заедно с фотографа Диляна Флорентин. На вратата ни посреща великолепното му куче Хиро, а Игнасио пие традиционен чай от Аржентина, който се сипва в специална чаша. Когато разбира, че аз имам немска овчарка, веднага вади чаша със снимка на куче като моето и ми я подарява. Изключително чаровен и интелигентен, много е лесно да си говориш в него, имам чувството, че се познаваме от години. Най-важното нещо за него в живота е семейството. Когато брат му се самоубива преди няколко години, посвещава живота си на каузи за борбата с депресията и подобряване на менталното здраве. Освен това помага да се чистят океани и плажове от пластмаса, рециклира почти всичко, което ползва и е отдаден на това да се грижи за изоставени или малтретирани животни. Има ферма с коне, които е спасил. 

Питам го как и защо е станал актьор.

“Растейки в Аржентина и гледайки телевизия знаех, че искам да бъда в тази кутия без да знам какво означава това,” започва той.

“Исках да бъда като хората там и не вярвах, че всъщност за човешки същества. Наистина! Чак когато бях на 19 години и се премстих в САЩ, осъзнах че всъщност можеш да учиш актьорство. Баща ми ме попита тогава защо не учиш театър? и аз му отвърнах не можеш да учиш театър. И той добави да, можеш, специалност е в университета. Когато най-после стана ясно, че има такава възможност, си казах “ето, това е моето, сега ми трябва само насока!” Имам енергията, инстинктите, нямам срам, не ми пука какво казват хората и ми трябва само насока.” Смеейки се му казвам, че това са качества и за журналист.  “Леле, гледал съм такива интервюта! Да, мисля, че бих бил добър журналист. Много съм директен, за всичко!” 

Питам го за първия му голям проект.

“Като постоянен платен ангажимент беше “General Hospital”, но първата ми поява на телевизионен екран беше “Д-р Хаус”, разказва ми той.

“Спомням си, че слизах до една от магистралите тук наблизо и агентът ми ми се обади и аз започнах да плача, докато шофирах и обикалях!” След това попада в сериала “General Hospital”, където вече има постоянен договор и присъствие.

“Имах договор за четири години, но след две години и половина почувствах, че трябва да продължа напред с нещо друго. Отидох при изпълнителния продуцент, тя прояви разбиране, когато споделих, че ако нямат против, бих искал да напусна с най-добри чувства. Но беше забавно, защото всички около мен бяха учудени. “Чакай, изкарваш пари и то всяка седмица.”

Но не беше само до това и всичко, което обичам да правя не изисква пари. Единствено самолетните билети, но когато пътувам винаги отсядам в хостели или на палатка, така че не ми трябва много. И за мен беше важно да съм щастлив. А имах и ипотека по онова време, бях на 23 години и за щастие бях спестил някакви пари, успях да си купя жилище. Родителите ми ми казваха “нали знаеш, че имаш вноски?” И аз им казвах “какво е най-лошото, което може да се случи? Да го продам!” Никой не можеше да повярва, но аз бях убеден, че всичко ще е наред. За щастие, седмица след като напуснах, получих роля в “Шепот от отвъдното”. За мен винаги е било важно да слушам вътрешния си глас и е лесно, когато не си женен и нямаш деца, все още нямам деца. Поне така мисля.”

“Доколкото ти знаеш,” допълвам аз. 

Питам го за един от последните му проекти – хитовият сериал на Нетфликс и римейк на обичана история - “Изгубени в космоса”.

“Бях част от “Girlfriend’s guide to divorce” и снимахме във Ванкувър. Мениджърът ми ми звънна и каза, че правят нова версия на “Изгубени в космоса”. Казах си “леле”, гледах го като дете през 80-те години, защото беше с Гай Уилямс, на когото съм огромен фен. Той играеше Зоро след това, а това е мечтаната ми роля.   Извикаха ме на прослушване за ролята на Дон Уест и веднага си казах “ще отида, ще се забавлявам, но няма да стане. Дон Уест е бял.”

Отидох, импровизирах, забавлявах се и така получих ролята. Продуцентите после ми казаха, че всички други, които са отишли, са го направили прекалено сериозен, а аз въобще не видях това.” Споделям му, че в социалните мрежи изглежда все едно наистина са семейство с останалите актьори.

“Така е, ключовото при нас да сме много близки и се обичаме толкова е, че за всички ни семейството е много важно. За мен това е най-важното нещо в живота ми и след това идва всичко друго.” 

Тук е моментът да ми разкаже и как попада на снимачната площадка на “Трафикантът” с Клинт Истууд, Анди Гарсия, Брадли Купър...

“Миналата година завърших друг сериал за Нетфликс и Телемундо – “The Inmate”, започва той.

“За него бяхме в Мексико пет месеца и направо ме съсипа и психически, и физически, по хубавия начин, но бях на ръба на силите си. Исках почивка. Бях на диета, това беше най-лошото! Наближаваше световното първенство по футбол в Русия и аз исках да отида, бях ходил в Бразилия за предишното. Казах на мениджъра ми, че няма да работя лятото, освен ако не изскочи невероятен проект!”

“Освен ако Клинт Истууд не те иска да филма си,” смея се аз. 

“Казах го абсолютно ей така. Правехме промоция в Ню Йорк за “Изгубени в космоса” и “The Inmate” и мениджърът ми съобщава “излезе едно прослушване за филм.” “Какво”, питам го, “новият филм на Клинт Истууд, искаш ли да се заснемеш?"

 

И пак си помислих, не че се съмнявам в себе си, но не смятах, че бях работил достатъчно дълго и упорито, за да бъда във филм на Клинт Истууд. Заснех се, изпратихме записа и забравих за него, защото го направих само за да бъде мениджърът ми да доволен. И в един момент тя ми каза, че съм получил ролята. Разбира се, че бях много развълнуван, за щастие не пропуснах много от световното, Аржентина бяха много слаби! Отидох в Атланта, стигнах в хотела и Клинт Истууд беше в бара с екипа. Запознаха ни и първото, което му казах беше “слушай, не отивам на световното, заради твоя филм и трябва да си много благодарен, че съм тук!”

Питам го как е реагирал Клинт Истууд.

“Смя се, имахме страхотна връзка от самото начало на филма. Правех си шеги с него постоянно и той ми го връщаше. Методът на неговата техника е толкова впечатляващ, научил съм най-много от работата си по този филм. И като продуцент, и като режисьор. Един ден, когато направя филм, искам да работя с актьорите по този начин. Ако си свършиш работата и дойдеш подготвен, няма нужда от 27 различни ъгъла или кадри с дрон, просто разкажи историята. Мисля, че ми даде точно две насоки и бяха перфектни. Дойде и ми каза, “опитай по този начин и да видим какво ще стане”. Съгласих се, опитах и веднага отидох при него “абсолютно си прав!” През цялото време се чувствах толкова добре там, той ме беше избрал, защото знаеше, че съм подходящ за ролята!”     

Нямам търпение да ми разкаже за Хиро – как го е срещнал и е станал част от живота му.

“Имам го от три години, взех го, когато беше на годинка. През 2015-та година малкият ми брат ми се обади, аз имах куче цели 17 години преди това и когато то почина, не исках друго. Започнах да споменавам дали все пак да не си взема куче и брат ми ми звънна и ми каза, че негова приятелка гледа едно изоставено куче, което е било бито и няма как да го задържи. Каза ми, че е перфектен за мен. Не бях сигурен, но той ми каза “довери ми се! Това куче е перфектно за теб, ела да го видиш, ако не го харесаш, не го взимай.” Съгласих се, отидох в приюта и жената ми каза, че го е страх от хора, особено мъже. Живял е там шест месеца и не е излизал. Тя го пусна, имах малко храна и започнахме да си играем. Помолих я да го изведа за малко само аз, направихме две обиколки, върнах се и казах “взимам го!” Година по-късно малкият ми брат почина. Страдаше от депресия като много хора днес и се самоуби. За да мина през това не исках да съм близо до хора, но той беше там за мен. Спаси ме, когато имах тежки моменти, присъстваше през цялото време. Интересно е, защото брат ми беше този, който каза да го взема, аз спасих него, а след това той мен.”

Питам го какво го прави щастлив в живота?

“Семейството ми да е добре, природата. Щастлив съм, когато говоря с приятели или някой ми пише, че е благодарен за това, че съм говорил за менталните заболявания и му е помогнало. Или някой ми благодари, че говоря за почистването на океаните или плажовете от пластмаса. Харесва ми да виждам как хората са повлияни от такива неща. Когато някой приятел ми каже “започвам да рециклирам” или “започвам да...”, много съм доволен тогава. Бих искал един ден да разкажа историята на брат ми или моята с всичко, което се случи, но не съм готов за това. Проблемите, свързани с менталното здраве са много важни за мен и се превърна за цел в живота ми да помагам на хора, които имат нужда и да им дам гласност, тъй като мога. Такива, които нямат подкрепа и не са разбрани през какво минават. Прекалено деликатно и важно е за мен, за да го направя просто ей така.”      

А какво означават татуировките му?

“Тази изписва “Велио”, което е прякор, с който се наричахме с брат ми. . Ако го погледнеш обратно е “Але”, което е от Алехандро – името му. А това е гласът му, когато го сканирам с телефона си и го чувам. Това е съобщението от него, което казва “здрасти, Велио, дано имаш хубава седмица, много те обичам!”

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks