VivaTalks представя: Писателят Лоран Гунел

Една специална среща с френския психолог и писател.

Атракция: В България излезе новата ви книга "Обещавам ти свобода” и няма как да не започнем с въпроса: може ли някой да ни обещае свобода? 

Лоран Гунел: В това заглавие има едно парадоксално внушение, тъй като свободата всъщност не идва отвън, тя е в нас. Затова пък някой може да ни помогне да я осъзнаем и да ни посочи пътя, който води към освобождението. Но нека да е ясно: свободата не е това, което някои си мислят – да правиш каквото искаш, когато искаш. Това би означавало да се подчиняваш на нагоните си и да станеш техен роб. Свободата означава да живееш съобразно с дълбоките си желания, вслушвайки се в сърцето си и преодолявайки препятствията, които личността издига по пътя ти – страховете, зависимостта от чуждото мнение или пък потребността да се държи всичко под контрол.

А.: Много ни харесва епиграфът, който сте подбрали за новия роман, цитат от "Пленницата” на Марсел Пруст: "Единственото истинско пътешествие, единственият извор на младостта не са новите пейзажи, а новите очи, с които да видиш вселената с очите на друг, с очите на сто други, да видиш стоте вселени, които всеки от тях вижда, които всеки от тях представлява“. Звучи прекрасно, но не е ли изморително непрекъснато да се опитваме да разбираме другите?

Л. Г.: Напротив! Нашата личност действа като чифт очила с деформиращи стъкла, които ни дават изкривен образ за  нас самите, за другите и за света. Когато истински разберем другите, ние осъзнаваме, че съществуват и други виждания за нещата, различни от нашите. И когато наденем нов чифт очила, откриваме до каква степен се променя животът ни. Това е изключително обогатяващо изживяване!

А.: Книгата разказва за журналист, който преоткрива свободата благодарение на възрастна певица. Тя го запознава с една древна теория, според която съществуват 9 личностни модела. Ако можехте да смените личността си, кой от тях бихте избрали и защо?

Л. Г.: Бих запазил своята личност не защото е по-добра от другите, а защото съм се научил да се освобождавам от ограниченията, които тя ми налага, и да се възползвам от преимуществата, които ми осигурява. Към това приканвам читателя чрез този роман.

А.: Навремето сте загърбили кариера на финансист, за да се занимавате с психология и консултации в областта на личностното развитие. Случвало ли се е да съжалявате за този избор? И какво бихте посъветвали бившите си колеги в този момент?

Л. Г.: Ни най-малко не съжалявам за избора си, повярвайте! А на бившите си колеги бих казал: запазете професията си, ако тя ви позволява да се разгърнете, ако ви задоволява напълно, в противен случай не се колебайте да я смените. Слушайте сърцето си и следвайте пътя си…

А.: Автор сте на бестселъри, издавани и преиздавани в десетки страни. Книгите ви са нещо като спиритуални трилъри, поучителни са, но не размахват пръст, а дават шанс на героите ви сами да пожелаят дадена трансформация. Вие самият какво научихте от тях?

Л. Г.: Пиша роман на тема, която смятам, че достатъчно съм овладял, за да мога да споделя наученото.  Но се случва, разбира се, героите ми да стигнат по-далече от мен по този път. Веднъж един приятел отговори на някакъв мой въпрос: "Ще ти е от полза да препрочетеш последната си книга!“.

А.: Някога срещали ли сте дълбоко отчаяни, изгубили пътя си хора, които са ви накарали да се почувствате абсолютно безсилен да им помогнете?

Л. Г.: Да, със сигурност. Когато човек остане твърде дълго в ситуация, която му изглежда безизходна, той може да се отъждестви с нея и да си изгради някакво равновесие. След което да се вкопчи в това равновесие, което му изглежда приемливо и по някакъв парадоксален начин успокояващо, макар да му носи страдание. Понякога може да открие в него второстепенни предимства, като например факта, че предизвиква у другите емпатия и състрадание. В психологията това се нарича "отъждествяване с ролята на жертва“. То става несъзнателно. В подобни случаи човекът има какво да губи, ако се промени, което сериозно усложнява нещата.

А.: Някои от книгите ви приличат на есета – такъв е случаят с "И ще откриеш съкровището в теб”. По-любопитното е, че примиряват постулатите на традиционната религия с вярата в собствения опит. Това е направо невероятно. Научихме ли се да различаваме мнимата истина от истината?

Л. Г.: В романите ми героите и приключенията им са напълно измислени. Затова пък всички цитирани научни експерименти са точни, както например в цитирания от вас роман неточностите и грешките в преводите на пасажи от Библията.

А.: Казвате, че най-големият страх на днешния човек е страхът от другия. Има ли начин този страх да се преодолее?

Л. Г.: Когато се научи да има доверие в себе си, човек открива и доверието в другия и в живота. Така преодолява и страха.

А.: Променя ли се дефиницията за щастие с годините? Каква е вашата днес?

Л. Г.: Дефиницията ми за щастие наистина се е променила с годините. Днес смятам, че щастието означава да живееш живота си в съгласие със собствените си ценности, следвайки дълбоките си стремежи, но и да си даваш време да оценяваш всеки изживян момент, без прекалено да се проектираш в бъдещето, да вкусваш онова, което те свързва с другите и с вселената.

А.: Имате ли любима максима и ако да, бихте ли я споделили с читателите на Atrakcia?

Л. Г.: Когато бях малък, майка ми непрекъснато ми повтаряше: "Ако искаш, можеш“, с което ме възпита като активна личност. Но днес бих казал така: "Това, в което вярваш, се сбъдва“.

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks