VivaTalks представя: Ексклузивно интервю с писателката Камила Лекберг

„Златната клетка” дава думата на жените и техните разтърсващи истории

Имате 23 милиона продадени екземпляра от поредицата за Фелбака, а на 11 април 2019 г. светът ще разгърне най-новата ви книга – "Златната клетка”, този път решена в жанр съспенс. Дълго ли замисляхте тази нова поредица и как се роди образът на Фей?

Камила Лекберг: Образът на Фей, нейната история, ме съпровождаха известно време - трябваше да мине близо година, за да й дам верния глас и да оживее тя извън главата ми. Беше назрял моментът за тази тема – и за мен като автор, и като се има предвид обществената нагласа. Нямаше как да стане по-рано, защото имах нужда от всички тези години, за да се развивам и да поемам предизвикателства – като човек и като писател.

Фей е сложен персонаж, което произтича от факта, че на мен самата ми липсва търпимост към всеки, който се опитва да заглушава или ограничава жените и техните истории. В тази героиня има нещо от всички жени, които съм срещала. Тя е резултат от мисловен процес: исках да разбера защо една жена, чието търпение се е изчерпало, може да бъде наистина сериозна заплаха.

"Златната клетка” поставя на изпитание утвърдени норми и представи за поведението на жената. Според вас повече жени или повече мъже ще бъдат заинтригувани от тази тематика?

КЛ: Не искам да затварям врати под формата на предразсъдъци спрямо читателите – по време на пътуванията си по света срещам и жени, и мъже, които харесват книгите ми. Също така вярвам, че читателите, независимо от техния пол, ще успеят да се идентифицират с Фей, с нейните чувства и с борбата й да поеме контрол върху живота си. "Златната клетка” е история, която дава израз на чувствата, мислите и убежденията на много хора.

В момента темите за равнопоставеността на половете и дискриминацията са болезнено актуални в световен план. Каква е проекцията на тези проблеми в Швеция?

КЛ: В резултат от движението #metoo тези проблеми вече се обсъждат по-открито. Мисля, че ние в Швеция сме малко самодоволни, разчитаме на представата, която много страни имат за нас – че сме прогресивни и напредничави. Но движението #metoo и скандалите, които разтърсиха Шведската академия, показаха, че Швеция не е изключение: половото неравенство и дискриминацията са актуални теми и у нас.

Права сте, че обществата, дори най-цивилизованите и демократичните общества, обичат да съдят жените, дори и сега, в 21 век, продължават да ги поставят в рамки и да търсят вината в тях, дори когато са станали жертва на тормоз! В България това е много сериозен проблем. Защо най-голямото престъпление, което може да направи една жена, е да откаже да бъде "добро момиче”?

КЛ: Мисля, че през годините жените винаги са били повече или по-малко подчинени, обществените норми са ги поставили в клетка. Както казахме по-рано, обществото обича да съди жените. На работа, вкъщи, в ролята ни на майки – навсякъде от нас се очаква да сме научили телата и душите си на послушание. Най-малкото, от нас се очаква да не създаваме хаос. Мисля, че свободата на жените е свързана със страха, защото той може да причини хаос и несигурност.

Но да се обърнем към сюжетите в киноиндустрията, а и към мотивацията на наградите - не рискуваме ли да се оттласнем в другата крайност и да започне една нова вълна на "лов на вещици”, този път спрямо мъжете? Има един великолепен датски филм със заглавие "Ловът”, който засяга тази тема.

КЛ: За да бъда съвсем ясна – това не е книга, насочена срещу мъжете, по никакъв начин. Това е дълъг, предан трибют към жените, които отстояват себе си и които са лоялни към останалите жени. Не искам да очерням мъжете безразборно. Искам да вярвам, че можем да бъдем критични и справедливи, и да не позволяваме нещата да излязат от контрол. В този ред на мисли, филмът наистина много ми хареса, Мадс Микаелсен и Александра Рапапорт са великолепни актьори и допринасят за силата и въздействието на филма.

Вие лично чувствали ли сте се пренебрегната някога като автор просто защото сте жена?

КЛ: Като писател не съм се чувствала пренебрегната заради пола си, по-скоро съм се чувствала пренебрегната като автор на криминални романи и съспенс. Когато става дума за писане, забелязвам тенденция, поне в Швеция, тази литература да не се смята за толкова значима. Мисля, че трябва да престанем да класифицираме книгите по този начин. Четенето е може би най-важният механизъм за превръщането на езика в ключ към повече равенство, социално включване и развитие. Четенето развива езика, независимо какво четете, затова четете! И насърчавайте другите да четат.

 

Как бихте искали да бъде възприет романът "Златната клетка” – като книга за развлечение или като книга със социално послание?

КЛ: За мен тези категории могат да бъдат обединени. Искам да пиша добри истории, които завладяват читателите и ги развличат, но и занапред ще правя много проучвания по темите, които са близки на сърцето ми. Търпението ми спрямо всички, които потискат жените и ги принуждават да мълчат, се изчерпа. Точно това се опитах да покажа в "Златната клетка”. Какво се случва в душата на жената, когато чашата прелее. Този роман е реверанс към жените, които се борят и са съпричастни.

Сигурно изпитвате някаква доза страх от начина, по който новата поредица ще се конкурира с вече наложената серия за Фелбака?

КЛ: Разбира се, със "Златната клетка” поех в изцяло различна посока и тя няма нищо общо с поредицата с Ерика и Патрик. Като автор изпитвах потребност да напиша нещо различно - нещо, което ме развива, без да ме лишава от радостта на самия процес. Не исках да се движа по низходяща спирала с книгите за Фелбака, това е важно и за мен, и за моята публика. Надявам се, че читателите ще оценят новата ми героиня и нейната вселена.

Когато не пишете и не извършвате проучване около следващата си книга, какво четете? Кои автори и/или произведения са ви впечатлявали напоследък?

КЛ: Опитвам се да чета колкото може повече, изпитвам удоволствие да се заравям в нови книги. Чета много книги на мои приятели, които пишат, най-вече автори на трилъри и криминални романи. Едно от последните ми открития в този смисъл е изгряващата звезда на трилъра Паскал Енгман. Той пише спиращи дъха социално-политически романи, същински page-turners.

Какво бихте казали на българските жени, станали жертва на сексистко отношение или някаква форма на тормоз от страна на мъжете?

КЛ: Иска ми се да имаше прост отговор на този въпрос, адресиран към всички жени, но аз вярвам, че ние се справяме и решаваме тези проблеми различно. Бих могла да им кажа да осъзнаят силата и влиянието си и да не се срамуват. Заедно сме по-силни. Понякога наистина е важно за жената да си напомня, че не е сама.

Освен че пишете, вие участвате в най-разнообразни творчески проекти, имате и хуманни бизнес инициативи. Някога сблъсквали ли сте се с предателства в живота си?

КЛ: И аз като повечето хора съм се сблъсквала с различни предателства. Вярвам, че те, в крайна сметка, са ме направили по-силна и способна да се справям в сложни ситуации. Сега съм в хармония със себе си, с жената, която съм и която искам да бъда.

Бихте ли се съгласили "Златната клетка” да бъде екранизиран? И ако да, кой би могъл да изиграе Фей?

Камила Лекберг: Обичам киното и телевизията и за мен винаги е било някак сюрреално да видя собствените си герои, които преди това са били живи само в моята глава, "материализирани” на екрана с помощта на талантливи актьори. Разбира се, че бих се радвала да видя Фей и на големия екран, но ми хрумват доста имена на актриси, които биха могли да я изиграят… Така че, може би ще оставя кастинга на професионалистите:-)

Почитателите ви у нас се множат с всеки изминал ден. Да се надяваме ли, че скоро ще ви посрещнем в София? :-)

КЛ: Моите български читатели са ми много скъпи. Много пътувам и ми се иска да можех да се срещна с всички, но няма достатъчно време, за съжаление…

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks