VivaTalks представя: Юнасон Юнасон

Ексклузивно за АртАкция, авторът на „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна".

В неговите романи старостта не тежи, или поне не й личи. На стогодишния Алан Карлсон все не му стига времето да напусне този свят. При това има само две неща, които умее по-добре от останалите. Едното е да дестилира водка от козе мляко, другото – да прави атомни бомби… Какво е намислил бащата на три международни бестселъра Юнас Юнасон и защо новата му книга продължава историята на славния старец, ще разберете от следващото интервю.

Къде ви откриваме в момента, г-н Юнасон? 

Точно в този момент съм в чакалнята на един зъболекарски кабинет. Не звучи като да съм на почивка, нали? Когато не съм тук, общувам с множество международни медии, тъй като новата ми книга вече има издания в различни страни. Онзи ден имах посетители от Франция, малко след това интервю по телефона с Лондон и 30-минутно интервю "на живо” за Шведското радио вчера следобед. 

Написахте нещо като продължение на "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, но едва след като създадохте други два бестселъра, които нямат нищо общо с Алан Карлсон. Как решихте да се върнете към първия си роман? 

Първоначално нямах такова намерение. Възнамерявах да разкрия проблемите на човечеството в наши дни, също както го направих с целия XX век, но моят стогодишен старец не беше замесен. Не и преди да срещна трудности с героя, който беше на негово място в новия роман. Тогава реших да поканя отново г-н Алан Карлсон и той се отзова! 

Предвид персонажите ви до момента и блестящата комбинация от хумор, приключения и политическа сатира, която всяка ваша книга представлява, щях да съм доста разочарована, ако Тръмп не присъстваше в новия ви роман…

Е, ето, че присъства. Той самият може да не е много щастлив от този факт, но…

В едно интервю бяхте споменали, че написването на "Стогодишният старец…” ви е отнело 47 години. Явно писането е вашата терапия. Забавен човек ли сте? 

Знаете ли, онези, които твърдят, че имат чувство за хумор, рядко са забавни хора. Затова по-добре да подмина този въпрос.

Кога за последен път прочетохте книга, която ви накара да се смеете чистосърдечно? 

Тук ми е малко неудобно да отговоря… Но онзи ден прочетох моята нова книга – "Случайните по-нататъшни приключения на стогодишния старец” на английски език за първи път. И тъй като английският не ми е роден език, имах усещането, че чета книга, която не съм писал аз. Независимо от това си прекарах страхотно, често се смях с глас.  Дано не забравя да благодаря на автора.  О, почакайте…

"Неграмотното момиче, което можеше да смята“ разказва живописна история за това как действията на едно човешко същество могат да имат неочаквано сериозни последици. Вярвате ли в силата на "обикновените” хора?  

Вярвам в силата на всеки човек. Вярвам, че всеки от нас трябва да скача през прозореца поне няколко пъти в живота си.  Животът е твърде кратък, за да не го правим. Да скачаш през прозореца, казано другояче, да  рестартираш живота си, значи да търсиш нови преживявания, да обогатяваш духа си и, да, това може да те направи по-силен, стига да искаш.

Но позицията "Нещата са такива, каквито са, и каквото има да става, ще стане” не е ли пораженческа?

Аз бих казал дори, че е отвратителна.  Но това са думи на Алан Карлсон, столетника, не мои! Алан е политически идиот, като оставим настрана всичките му останали характеристики – симпатичен, свеж, вдъхващ надежда… 

Вашите герои са чудаци, все пак някой от тях има ли прототип? Като че ли бях чела, че Алан Карслон е вашето "алтер его”… 

Искате да кажете, че съм политически идиот?. Не, всъщност притежавам много малко от неговите черти. Мен социалното и политическото развитие по-скоро ме интересува. Не си  приличаме и по тоталното отсъствие на… чувство за скръб и съжаление. Аз съм от типа хора, които се безпокоят за едно или друго, макар да работя върху себе си по този въпрос. 

Аз лично много се забавлявах с вашия роман "Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой друг неприятел)“. Как така се захванахте с деликатната тема за религията? Навярно някои ваши фенове са били смутени от тази история. 

Получих няколко писма от духовни лица, дори от свещеници, които изказаха благодарност за чудесната книга. Дори ме поканиха да участвам в различни обсъждания на религиозни въпроси. Бих казал, че се забавлявам по-скоро с Библията, отколкото изобщо с религията. Силно се съмнявам, че Библията съдържа думите на Бог. Също толкова силно вярвам, че много от нас намират опора в живота си, като се уповават на по-висша сила. Факт е, че самият Андерш подрежда живота си благодарение на какво? На религията. Но вие сте права, получих няколко писма и от хора, които не харесват това, че взимам на подбив църквата. Мисля, че успях да накарам повечето от тях да погледнат Убиеца Андерш от различен ракурс. 

Човек би казал, че вашите истории като цяло не са политически коректни, грижа ли ви е за това? 

Не знам какво значи "политически коректен”? Не и в даден контекст. Преди няколко години Швеция помогна на хиляди бежанци и им даде надежда за нов живот. От известно време обаче ги спираме на границата. Всичко е въпрос на политически решения. Кои от тях са коректни? Колкото до мен, аз просто казвам как стоят нещата, от тази гледна точка съм коректен. 

 Колко често си казвате: "Никога не е твърде късно да започнеш отново. И отново.”? 

Скачал съм през прозореца поне 3 пъти в живота си до този момент. Напускал съм работа, местил съм се в чужбина и т.н. Сега съм на 57 години, женен съм, имам син, имам работа, която обичам… Чисто теоретично бих могъл да започна нещо отначало, но силно се съмнявам. Вече се укротих! Краткият отговор на вашия въпрос е:  "Често го казвам на другите, но на себе си вече не.”

Знаете ли, днешните български писатели никак не обичат да бъдат критикувани, да кажем, че приемат себе си твърде сериозно. Вие страхувате ли се от критиката? 

Не обичам лошите критики, но кой ги обича? Аз обаче съм късметлия, защото получавам потвърждение, че книгите ми се харесват много пъти на ден – включително чрез Инстаграм, Туитър и Фейсбук. Така че лесно преживявам редките случаи, в които се появява читател, който не е щастлив от прочетеното. Повече се дразня, когато критиците сами по себе си не вдъхват уважение. Но аз да критикувам критиците – това би било равносилно на самоубийство. 

Не знам за Вас, но аз много харесах филма, направен въз основа на "Стогодишният старец…”. Както знаете, в България той беше показан и в рамките на фестивала CineLibri, който селектира талантливите литературни адаптации за голям екран. Бихте ли искали да видите екранизация на друг свой роман? 

О, да. Холивуд вече е сключил договор за "Неграмотното момиче, което можеше да смята“. Скоро ще излезе и холивудска филмова версия на "Стогодишният старец”. А "Убиеца Андерш и неговите приятели” е на път да се превърне в телевизионен сериал…

Литературата ли е "смисълът на цялата работа”? 

Предполагам, че литературата сама по себе си не значи нищо. Зависи какви послания излъчва, разбира се. Затова се надявам, че всички ние ще се върнем към четенето на повече книги – за сметка на публикациите в Туитър и Инстаграм. Не всичко може да бъде обяснено в кратко съобщение с дължина 140 знака, да речем. Накрая от това оглупяваме всички. И понеже ме питате, за мен смисълът на всичко е в това да бъдем добре и да правим добро.  Да четеш страхотна книга край камината, е пример за добре прекарано време.

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks