VivaTalks предстая: Серхио Паблос, който създаде "Клаус"

Анимационният филм е номиниран за Оскар и за Европейските филмови награди.

“Клаус” разказва историята на необичайното приятелство между Джаспър - разглезен богаташки син, който е изпратен на заточение в далечно заснежено градче, за да се докаже пред баща си като сериозен пощальон и Клаус – отшелник, който прави играчаки. Първият има задачата за година да раздаде 6000 писма на място, където на пръв поглед няма поле за това. Местна учителка Алва работи като продавач на риба, а двете враждуващи семейства, ръководени от г-н Елингбоу и г-жа Крум, са готови да се избият всеки момент. Отчаянието на Джаспър постепенно достига своя връх, до момента, в който всъщност двамата с Клаус не успяват да събудят жителите на града към по-добър живот и да поставят традицията на това, което познаваме като писане на писма до дядо Коледа. 

Създател на историята е аниматорът Серхио Паблос, работил по любими анимации и герои през годините. Срещам се с него виртуално, благодарение на Европейските филмови награди, където “Клаус” беше номиниран за най-добра анимация. Филмът има и номинация за “Оскар”. 

“Клаус” е свързан с много важна тема за толкова хора – Коледа и дядо Коледа. Как успяваш да пресъздадеш на екран история, наситена с толкова много значение, емоции, спомени?

Да разказваш истории е занаят. Никога не си казваш – “толкова пъти съм го правил, ще го направя механично”. Това никога не се случва, трябва да забравиш всичко, което знаеш, и да го научиш наново. Всеки път. Това, което ми помага, е да разбера още в началото какви емоции искам да предизвикам у зрителите. След това развивам историята си по начин, който да доведе до желания ефект.

Да правиш, както и да гледаш филми, следва да е разтърсващо преживяване.

Започнах да се занимавам с анимация, защото обичам да рисувам и по онова време нямаше компютърно генериране. Когато открих, че анимацията е серия от рисунки, за мен това беше най-високото ниво, което можех да постигна като художник – тези рисунки можеха да оживяват! Исках това да бъде моята професия. Попаднах в част от успешни заглавия, които използваха традиционната анимация като “Тарзан”, “Планетата на съкровищата”, “Гърбушкото от Нотр Дам” и “Херкулес”, но после в играта влязоха компютрите, а индустрията ги прие като еволюция. За мен по-скоро са два различни начина – разбира се, че приемам иновацията, но никога не съм смятал, че това трябва да е краят на традиционната анимация. Но студиата в един момент спряха да бъдат креативни и аз реших да използвам част от вече съществуващите оръдия, за да се преборя с някои от препятствията на традиционната анимация – като усещането за светлина.  

Колко време ти отне да направиш “Клаус”? Брат ми също е аниматор, гледала съм как работи и понякога отнема ден, за да накараш герой да си движи единия крайник, например. Така че мога само да си представя колко хора и време са замесени в този проект.

Девет години от самото начало – не постоянна работа, защото правехме и други проекти, но между 2017-та и 2019-та без прекъсване. Беше огромна битка и страхотна бъркотия, но не не можех да си позволя да забравя каква е крайната цел. Трябваше да се опитаме да направим най-доброто. Всеки ден трябваше да се разрешават нови и нови проблеми, но това беше първият ми филм и смятах, че ще става по-лесно. 

Така ли е?

Говорих си и с други колеги и всички казват – “не, абсолютно същото е всеки път, даже не се и надявай, че ще стане по-лесно!” 

Създал си толкова много герои – коя е най-важната част, за да даден персонаж остане в съзнанието на хората?

Всъщност най-важното е историята. Дали един герой ще бъде запомнен няма много общо с начина, по който изглежда. Емоционалната следа е това, с което се свързваш. Повече от всякога ми е ясно, че един герой остава с теб, ако историята е построена както трябва – ако махнеш един персонаж, трябва да се разпадне цялата структура. 

Как мислиш, че ще се промени бъдещето на “Клаус” след като е част от Нетфликс, беше номиниран за “Оскар” и за Европейски филмови награди? Особено сега, когато Нетфликс и HBO са бъдещето. Много анимации стават култови за поколения – и за малки, и за големи.

Целта не беше да правим коледен филм. Търсех герой, чиято история да разкажем. Случайно избрах Дядо Коледа. И след това си казах, “по дяволите, ние правим коледен филм!” По този начин влизаш в един много кратък списък от филми, които хората гледат веднъж в годината заедно с “Чудото на 34-та улица”, “Кошмари преди Коледа” или “Умирай трудно”. Надявам се, че по някакъв начин зрителите ще препоръчват "Клаус" едни на други и така той би могъл да се превърне в любим коледен филм. Но това може да отнеме години, не се случва за една нощ. 

За мен “Клаус” е един прекрасен филм и благодаря, че си го направил. Какво за теб е Коледа?

Най-важното за мен е коледният дух, който винаги ме е впечатлявал много. Има някакъв период в годината, когато си по-склонен да помагаш. Исках с този филм да пресъздам точно този дух и да бъде нещо, което не е правено толкова много в киното. Важно беше да остави публиката с хубаво усещане след това, дори да е само за 30 минути, пак има значение. Харесва ми да мисля, че хората стават по-добри след филма, дори да е само за един кратък период. Ако сме постигнали това, сме постигнали страшно много!

Вижте интервюто тук:

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks