VivaTalks представя: мисията на Найо Тицин

Очакваме фестивала „Master of Art" през септември.

Благодарение на Найо Тицин, създателят на фестивала "Master of Art" за поредна година се докосваме до документално кино от различни области - литература, архитектура и дизайн, изобразително изкуство и фотография, музика и още много... Самият Найо е автор на филмите "Стихията Медея", "Лице в лице с Агрипина", "Да разкриеш Саломе", "Да обичаш Кармен". Пълен е с истории, обича да споделя и ни очаква през септември, когато ще се проведе и втората, офлайн част на "Master of Art". Нямаме търпение.

Фотограф: Надежда Бучкова

Направихте 50 обиколки на Слънцето. Кой е моментът, който бихте поставили на пауза?

Имам спомени от детството, които искам отново да видя и да преживея. Такъв, например, е денят, в който се влюбих в Александрина. (Александрина Пенданчанска, бел.ред.) Това беше през септември 1977 г., в първи клас в Музикалното училище. 

Къде е мястото на егото и може ли да ни убие?

Егото е важно за младия човек, за да се еманципира от родителите си, за да израсне и стане самостоятелен човек. С годините, обаче, е много важно да се намери балансът между егото и разумния компромис. 

Тази година Master of Art e в два формата – онлайн и офлайн. Превърна се в първия онлайн фестивал у нас. Мислите ли, че тази форма ще продължи да живее и в бъдеще? 

Онлайн изданието на Master of Art се оказа много успешно начинание. Достатъчно е да кажа, че в рамките на 3 седмици през април, когато се проведе фестивалът в Neterra.TV+, имаше над 40 000 гледания на филмите от фестивала. Ако го преведем на офлайн езика, това означава минимум 40 000 зрители в кино салоните, което е изключително много.

Кои са онези заглавия от селекцията, които задължително бихте искали да стигнат до публиката? Вашите лични фаворити?

Много се радвам, че два от моите фаворити спечелиха наградата на публиката; за пълнометражен филм – "Йорн Утсон: Операта в Сидни" и за късометражен филм – "Непоказвани снимки от Анфал". Това са филми, които ме развълнуваха, когато ги гледах за първи път, явно са развълнували и публиката на фестивала.  

Мотото “Прегърнете изкуството”, поне за мен, е и препратка към скулптурата “Прегръдката” на Ода Жон. Спасяват ли ви киното, музиката, книгите?

"Прегърни изкуството“ има директна връзка с дебютния документален филм на Емил Христов "Прегръдката“, който проследява създаването на скулптурата на Ода Жон. Преди пандемията имахме планове да стартираме фестивала с този филм и дори да поставим пред кино "Люмиер-Лидл“ самата скулптура. Но COVID-19 ни промени плановете. 

Иначе, разбира се, че изкуството спасява.

Какво е общото между Дора Маар, Волф Прикс и Бенедета Барзини?

Ще разберете през септември, когато ще се проведе офлайн изданието на Master of Art в кино салоните.

Какъв съвет бихте дали на младите режисьори и творци, които искат да се занимават с документално кино?

Да са любопитни! Да търсят истории, които да разказват! В последните години интересът към документалното кино нарасна, защото в него се разказват страхотни истории.

Има ли тенденция в документалното кино, която е актуална към днешна дата?

Има все повече документални филми за изкуство. Това е нов подход да се запазва интересът към изкуството и да се формира обща култура.  

Кои са добрите български документални заглавия, които задължително трябва да видим?

За мен един от най-добрите филми тази година е "Луцифер" на Мария Николова. Бих казал, че е задължителен да се показва в училищата. Рядко може да се гледа толкова многопластов филм и то за произведение на изобразителното изкуство, което можеш после да видиш на живо в галерия "Квадрат 500“.

Вашите любими места в онлайн пространството?

Не мога да кажа, че ми е любимо място, но е постоянно – Фейсбук. Всъщност през последните години любимото ми място са фестивалните платформи, където всеки ден получаваме заявки за участие във фестивала. На година получаваме около 300-400 заглавия, документални филми за изкуство, от които трябва да направим селекцията. Много е вълнуващо да можеш после да споделиш с публиката това, което ти е харесало, развълнувало и вдъхновило. 

В коя Ваша роля се чувствате най-уютно - на фестивален директор, журналист, ПР, баща?

Всичките тези роли ги обединява едно – желанието ми да споделям.

Чрез филмовия фестивал "Master of Art“ мисията ми е да споделям с повече хора хубави документални филми за изкуство. Като журналист и документалист сам разказвам истории, които са ми интересни и искам да разкажа на повече хора. Като политически ПР споделях опита си като журналист с хора, които имаха нужда от разведряване, за да ги приеме публиката по-добре. Като баща споделям житейския си опит и светоусещане с децата си, за да станат, според моите възгледи, добри и културни хора. Може би някой ден ще започна и да преподавам, за да споделям с повече млади хора опита ми като журналист, документалист, ПР…

Бих си позволила и един по-личен въпрос за финал: споделете ценен съвет, който давате на дъщерите си?

Съветът е акт, който не води до реални резултати. Затова и не мога да цитирам някакъв ценен съвет. Възпитанието е онова, което с годините формира младата личност дълготрайно. 

"Стихията Медея", "Лице в лице с Агрипина", "Да разкриеш Саломе", "Да обичаш Кармен" и още добро кино може да гледате на Neterra.TV+

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks