Viva Talks представя: италианският писател Андреа ди Робилант

В романа си „Есен във Венеция“ описва последната муза на Ърнест Хемингуей.

Самият Вие харесвате ли Хемингуей като човек?

Мисля, че във  времето, през което работих върху книгата, опознах Хемингуей много добре и го почувствах страшно близък. Ясно е, че ако четеш писмата на даден човек, започваш много добре да го разбираш. Хемингуей е бил много сложен и интересен човек. Постепенно разбирах  много от нещата, които той е правил и проумявах постъпките му. Често съм се питал дали той би ме харесал. И нямам отговор на този въпрос. Аз знам всичко за него, но той не знае нищо за мен. (смее се)

Много би ми харесало да съм му приятел. Макар че сме много различни. Аз например не съм ловец и не ходя на риболов. И все пак смятам, че не бих могъл да проявя търпение към дадени части от характера му. Малко е досадно това, че винаги е искал да бъде център на вниманието. Но е бил и много мил, щедър, честен, откровен и интуитивен. Ако си му приятел, си му приятел до живот. Хубаво е да имаш Хемингуей на своя страна. На моменти е бил детински, капризен и страхотен егоист, но не ми се иска това да дава причина на хората да го мразят.

Хората идеализират личностите, които харесват. Когато четат биографии, често се разочароват от личността дори и при най-малкия недостатък. Преди добре да опознаете Хемингуей имаше ли момент, в който не го харесахте и се разочаровахте от него?

Никога не съм го идеализирал. Не съм специалист по Хемингуей, нито съм професор по литература. Не знаех нищо за него. Писането на книгата за мен беше процес на опознаване и откриване, базирани върху факти. Колкото повече научавах за него, толкова повече ми заприличваше на нормален човек със своите качества и дефекти. Човек, който би те подразнил, но би ти бил и забавен за слушане. На моменти е бил яростен и честно казано виждам себе си като човек, който би му изкрещял "Ей, стегни се и не се дръж така!“ 


Казвате, че не сте знаели много за Хемингуей, но кой беше моментът, в който решихте да посветите голяма част от живота си на неговия живот?

Бях чел негови книги и много биографии. Но знаех само онова, което и другите знаят. Моментът, в който реших, че ще посветя времето си на него, беше мигът, в който прочетох кореспонденцията му в Бостън. Поглъщах думите и имах чувството, че тази история и точно този аспект от живота му са били много важни. Почти никъде не бях попадал на тези сведения. Не помня да съм чел нещо подобно в биографиите му, но колкото повече разлиствах писмата, толкова повече се чудех как може да разбереш Хемингуей, ако не позволиш на тази история да се разгърне по начина, по който се е случила. Писмата покриват 8 години в живота на Ърнест. Помислих си, че има дупка, която някой трябва да запълни. 

Нека поговорим и за Адриана. Безспорно връзката между двамата е била много важна, но имаше ли момент, в който бяхте притеснен, че голяма част от жените, които ще четат книгата,  биха приели агресивно решението на Хемингуей да поддържа връзка с нея? Имали ли те подобни страхове?

Не мислех за това, докато пишех, защото става дума за различна епоха. Ако мога да пресъздам този период, то читателките биха разбрали контекста. Разбира се, нормалната реакция на една жена, е да каже "Хемингуей, какво правиш, разрушаваш живота на това момиче?“ И той осъзнава много добре, че е руши репутацията, живота и бъдещето на Адриана. Много е съжалявал, но и не е могъл да живее без нея. Бил е наясно с това, че е повредил Адриана, макар че това не го извинява. Човек би могъл да подложи на критика и поведението на Адриана. Защо е отишла в Куба? Защо се е поставила в тази ситуация? Не само на Хемингуей трябва да се повишава тон. Ако го гледаш от днешна гледна точка, той е създал много бели. Мисля, че е много сложно да съдим хората в различен исторически контекст. Тяхно право е да имат гледна точка, мислим различно сега, но се надявах, че като пресъздавам контекста, читателите ще бъдат по-разбиращи.

Всички приписваме заслуги на Адриана за едни от последните и най-забележителни творби на Хемингуей. Ясно е, че е имал нужда от внимание, любов и одобрение. Мислите ли, че ако не беше срещнал Адриана, то щеше да открие тази муза в някой друг човек?

Кой знае? В крайна сметка след нея не е открил никоя друга. Мисля, че е имало особена химия помежду им. Самият той не е могъл да разбере какво се случва. Пише в писмо до Адриана, че тази връзка е божа работа и не подлежи на неговия контрол. Всичко, което знам, е не че му е трябвало внимание и любов. Ролята й е била в това, че той се е влюбил в нея. А когато се влюбиш, отново заживяваш.

За него това да е жив, означавало да пише красиво. Много преди да срещне Адриана е писал, но не по начина по който Хемингуей може да пише. Когато се влюбим, чувстваме тази енергия и този жизнен поток. Клишето е, че виждаме живота в цветове. Но наистина изведнъж се свързваме повече с живота. А за един писател това означава да бъде по-здраво свързан с творческата си страна.

Можеш да почувстваш енергията, която се движи между Адриана и Хемингуей. Четеш писмата и усещаш как тя влива тази вълшебна енергия в него и той с лекота я трансформира. Пише "Старецът и морето“, когато Адриана е в къщата му в Куба и хората се чудят как може някой да напише идеален роман за 3-4 седмици. Е, аз имам обяснение. (смее се)

© HEMINGWAY COLLECTION AT THE JFK LIBRARY, BOSTON

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks