Viva Talks представя: актьорът Хосе Морено Брукс

Разговор за актьорството, футбола и едно филмово отвличане в истинския живот.

Запознавам се с него покрай снимките на късометражен филм в Лос Анджелис. Това, което веднага ме впечатлява, е усмивката му и колко много го обича камерата. Хосе Морено Брукс идва от семейство на адвокати, занимавал се е професионално с футбол, но впоследствие избира актьорската кариера. Сериалът, който дава тласък на кариерата му в шоу бизнеса е комедията “Теленовела”, чийто създател, продуцент и главна актриса е Ева Лонгория. Хосе е в ролята на Гаел – актьор от състава на теленовела, в която всеки е обвързан с живота на другите. Актьорът ни посреща в изключително симпатичен и модерен апартамент, където живее заедно с приятелката си и котката им Али. Хосе е изключително симпатичен, естествен и е толкова лесно да си говориш с него. А опитът му като модел веднага си личи след като позира пред фотографа Диляна Флорентин за няколко снимки. 

Трябвало е да станеш адвокат…

Да, аз ли ти казах?

Станал си обаче актьор вместо това.

Нали? Как ли стана това? За ужас на майка ми. 

Предполагам, че е имало известна доза разочарование в това решение. 

Мисля, че част от нея все още смята, че един ден ще се запиша да уча право. 

Че ще намериш правия път.

Изгубеното момче ще се прибере вкъщи. В университета винаги бях убеден, че правото е за мен, никога даже не се бях замислял да е друго. Семеен бизнес е – лелите ми, чичовците ми, майка ми, всички са адвокати. Аз съм най-големият внук и в главата ми беше програмирано, че ще правя това и когато вече бях приет да уча право, стигнах чак до там, си казах “чакай малко, ще похарча хиляди долари на година, ще бъда в дълг за нещо, което дори не знам дали искам да правя?” Реших да си почина малко, бях модел за известно време, не ми хареса и попаднах в час по актьорско майсторство. Запознах се с мениджър, който може би се интересуваше повече от това да прекарва време с мен, отколкото да се грижи за кариерата ми, но… той ми намери агент. Това беше първата ми среща с агент, аз нямах никакви препоръки, но те заложиха на мен. Оттам се започна. mина доста време, докато получа роля с повече екранно присъствие. Това продължи до момента, в който попаднах в сериал - “Теленовела”. 

Разкажи ми повече за преживяването, в сериала участва Ева Лонгория и ти беше един от главните актьори. Имахте голям актьорски състав. 

Бяха се срещнали с много актьори за ролята на Гаел в момента, в който аз получих шанс. Явно не бяха във възторг от никой от тези, които бяха видели, но имаше две момчета, които искаха да тестват. Кастинг режисьорът, с когото аз отидох, беше последният от хората, които щяха да видят. Тя има каза “вижте само още едно момче” и това бях аз. Направих достатъчно тогава, за да пожелаят да ме пробват, но след това научих, че не аз бях изборът. Мислели са си за друг, който е имал много заглавия в биографията си. Той беше малко по-голям и много по-различен от мен. След като видяха мен, аз бях трети, от студиото казаха “това е нашият човек”, но продуцентите, кастинг режисьорите и Ева казаха “но той никога не е правил това.”

А беше ли на някакъв специален хранителен режим по време на снимки? През голяма част от времето не носиш почти нищо.

Така е, бях на режим, но най-забавното беше, че колегите ми от сериала бяха впечатлени от това колко много ядях.

Надявам се да намерят начин да върнат сериала, Ева е много амбициозна, доколкото знам. Как се работи с нея, толкова ли е готина, колкото изглежда?

Тя е толкова готина и амбициозна! Успява да балансира повече неща в една седмица, отколкото аз бих направил в живота си. А сега има това прекрасно бебе, което води на снимачната площадка и той винаги е с нея. Тя е природна сила и етолкова щедра. 

Също така си играл професионално футбол, заради “Теленовела”ли спря?

Спрях, а интересното е, че направих филм за застаряващ атлет, който се пита дали някога е щял да успее професионално. Когато направих този филм, бях толкова заживял с историята, че се питах дали аз не мога да успея професионално и започнах пак да играя. Играех полупрофесионално когато дойде “Теленовела” и не можех да се явя на снимачна площадка със счупен нос или подуто око. Трябваше да спра тогава. 

Беше ли добър?

Добър съм, да, наистина в главата ми се въртеше идеята за завръщане към футбола. Затова бях толкова близо до историята, която направихме с креативния ми партньор. Просто продължавам да се чудя. Застаряващ атлет, който отдавна е преминал времето си, решава да се пробва един последен път. Единственото място, където може да го направи, е мястото, от където е, откъдето са родителите му в Кюрдистан. Решихме да отидем до Кюрдистан и може би трябва да спомена, че партньорът ми, който е режисьор на филма, е роден там. И сега правя още един филм – документален е, за  отбор в Швеция.

Отново футбол?

Да, футбол.

Готино е, че смесваш всичките си страсти заедно. Чух, че имаш история от Тихуана, която е много по-страшна от всичко, което аз съм видяла там. 

Беше си страшна, така е. Особено представяйки си какво е могло да се случи. Бях там за моден ангажимент и ми казаха да паркирам от американската страна, да пресека пеша и да чакам на Макдоналдс от другата страна. Да търся златен Нисан Сентра с калифорнийски номера. Казаха ми да съм небрежно облечен и да си сложа шапка. Сложих шапката и зачаках, чаках доста време и си помислих, че закъсняват. Идва златен Нисан Сентра и аз нямах търпение да тръгна.  Колата дойде, спря, натисна клаксона, аз отидох натам и казах – първата ми грешка. “Тук сте за Хосе, нали?” И той каза “да, разбира се”. Качих се и тръгнахме. Забелязах, че няма копчета на вратата, странно ми беше, точно като по филмите. 

Да, ако си отвлечен!

Не можех да изляза дори и да исках. Давам си сметка, че майка ми не знае тази история и ако гледа интервюто... Караме си и всичко е наред, но изведнъж спираме в един пазар, дълъг колкото футболно игрище. Паркираме и човекът каза “пристигнахме”. И аз попитах “това е студиото ли?” И той каза “не, не, ще се срещнем с клиент тук.” И той каза “да тръгваме” и ми прави знак да изляза. Аз тръгнах да си взимам чантата и той ми каза “недей, по-добре да остане тук, по-сигурно е, ти привличаш внимание.” Казах “не, не, ще си я взема”, а той настоя “не, моля те, остави я.” Настоях и той каза “ще я сложим в багажника”, но успях да си взема портфейла, паспорта, ключовете и телефона и си ги сложих в джоба.  Тръгнахме да вървим към пазара, хората ме гледаха странно. Каза ми “седни в тази такерия” и веднага ми донесе кола, която беше отворена. И казах “не, благодаря.” “Да ти донесем нещо за ядене?” “Идва ли клиентът?” “Да, да, просто трябва да отидем да го вземем.” И виждам човека, който ме доведе.

Видях го, мина зад мен и влезе в такерията. Имаше двама мъже в дъното и той им каза нещо. И прозвуча като “agarralo”, което е “хващай го”. И аз си помислих, че е странно нещо да кажеш. Видях го как върви и изчезва зад ъгъла и си помислих “ако това наистина се случва и аз избягам, ще си спася живота може би или си спестявам много пари или органи. Ако не е така и избягам, ще изглеждам като глупак, но бих живял с това.” 

Изглежда по-добрият избор – да си като глупак. 

Да, станах небрежно, имаше една пиняда, която висеше, започнах да я пипам все едно я разглеждам и изведнъж - спринт. Скрих се зад паркираните коли и погледнах назад през прозореца и видях как двамата мъже изтичаха като във филм. Единият тръгва в едната посока, другият в другата. В този момент ми звънна телефонът и бяха от агенцията ми “ей, Хосе, как си? Закъсняваш ли малко, чакат те на Макдоналдс.” “Не, не, качих се в колата с Хорхе, казва се Хорхе, познават ли такъв?” “Какво имаш предвид под качил си се в колата?” Включиха и клиента в разговора и започнаха да крещят “не, не, махай се оттам. Иди на сигурно място и ни се обади къде си.” Започнах да тичам към пазара, успях да стигна на място, където се почувствах сигурно, обадих им се и дойдоха да ме вземат. Те бяха много притеснени! Клиентът беше.

Разбира се, представи си само. 

Най-добрата част е, много бих искал да направя късометражен филм за това, е че половин час по-късно бях по бански. Снимаха ме за пролетния си каталог и ме пръскаха със спрей, за да съм по-тъмен. Аз съм в Мексико, “внесли са ме” и ме пръскат допълнително, беше нереално.

И почти са те отвлекли!

Почти ме отвлякоха.

Но фотосесията се е случила. 

О, да, аз не си дадох сметка, докато вече не карах към вкъщи. Можеше да е лошо!

Трябва да направиш късометражен филм!

Причината, поради която не съм е, че не искам да правя лоша реклама на Мексико. Но затова може би в моята версия всъщност ще съм глупак, а те всъщност са искали да ме черпят с вкусно тако и кола.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks