VivaTalks представя: професия кастинг режисьор

Среща с Зора ДеХортер директно от Ел Ей - една от най-успешните кастинг режисьори в световния шоубизнес.

В Лос Анджелис заедно с фотографа Диляна Флорентин попадаме в една от най-екзотичните и красиви къщи, които сме посещавали. Толкова позитивна енергия строи от нея, гледката от двора й е убийствена и в непосредствена близост до едно от най-емблематичните места – знака Холивуд. Отваря ни едно много красиво момченце, смесица от толкова култури - с къдрава рижава коса, тъмна кожа, светли очи и лунички. Джаксън е син на един от най-успешните кастинг режисьори – Зора ДеХортер. Самата тя екзотична красавица със смесена кръв, попада в Ел Ей преди 20 години от Лондон. С усмивка и изключително спокойствие ни разказва повече за пътя си и какво точно прави един кастинг режисьор в града на световния шоубизнес. 

Чувала съм, че кастингът е много ключов елемент. И че вие, кастинг режисьорите, имате страхотна памет и се сещате за различни хора при подходящи проекти. Как започна всичко това за теб, как влезе в този бизнес?

Както можеш да чуеш говоря с британски акцент, израснала съм в Англия, от нигерийски произход съм. Занимавах се много с театър докато учих в Guildhall School of Music and Drama и винаги съм го обичала. Семейството ми идва от издателския бизнес на вестници, баща ми се занимаваше с това в Нигерия. Поради някаква причина обаче, аз се запалих по актьорството и дойдох в Холивуд. Ако искаш да бъдеш голяма звезда, идваш в Холивуд! Така че дойдох в Холивуд като актьор и това беше преди почти 20 години. По това време по-голяма част от ролите бяха като за герои от гетото, а аз бях завършила престижно училище, където всички трябваше да звучим като английската кралица. 

Така звучиш, да!

Когато имитирах американски акцент, звучах като говорител по телевизията – много равно и изискано, не можех да вляза в ролята на героиня от гето. Просто не знаех как да го направя. Хората ме питаха каква раса съм и аз казвах “черна съм”. Не можеха да вържат британския акцент с черната кожа. Беше много фрустриращо за мен, защото не получавах достатъчно работа. Имам две дипломи, исках направя визитка за себе си. Реших, че ако се откажа от актьорството, все пак трябва да бъда близо до актьори и винаги ми беше харесвала енергията в кастинг офисите. За щастие бях спестила някакви пари и можех да поработя гратис. Обадих се на няколко места и предложих да помогна без пари. “Без пари? Заповядай!” Започнах да работя с някои големи кастинг компании и след година дойде първият ми филм. Оттогава се занимавам с това и много ми харесва! 

Фотограф: Диляна Флорентин

Кой беше пърият филм?

Беше с режисьора Пърси Адлон, който направи “Кафе Багдад”, направих следващия му филм – “Хавайски градини”. Бях много нервна в началото, защото той беше получил такива похвали за предишния си филм и веднага си помислих “това е първи самостоятелен филм за мен, дали ще се справя?” Имахме страхотни преживявания заедно, Когато започнах да се занимавам с кастинг всичко беше много по-лесно, тогава беше ерата на снимките: сядах на земята и гледах купища такива.

И когато пуснеш обява за роля, може би само около 300 човека ще отвърнат. Така че беше по-лесно. Честно казано, сега е по-сложно. И това е поради няколко причини – ако сега пусна изисквания какъв актьор търся – това се праща на агенти, мениджъри и актьори – “Тристан, между 18-35 години, не е завършил гимназия, трябва да е добре сложен.” Слагаш цялото описание, което ти трябва, добавяш дори и нещо малко за линията на героя и изпращаш  на агенти и мениджъри. Невероятно е колко много хора са се появили в този град. Има толкова нови лица, които не познаваш, което е вълнуващо, но и стресиращо. Вече не са снимките на пода като преди, сега са мънички снимчици, стотици на страница и трябва да ги маркираш с мишката, защото си харесал нещо в лицето.

Това, което аз търся, е блясък в очите и мека, хубава усмивка. Много хора искат да пращат тези драматични пози на снимките си, но мен това не ме привлича. Толкова много се случва в усмивката на един човек. Да гледаш стотици и стотици хора просто отнема повече време. Друго, което ми прави впечатление за разлика от по-рано е, че режисьорите и продуцентите искат актьори с последователи в Инстаграм. Това променя цялата динамика на актьорството. Сега търсиш личности, което може да бъде трудно, тъй като търсиш такива хора с последователи заради ПР причини. Но в много случаи те не могат да играят. Те играят себе си и продават себе си в тази опаковка. 

Има ли проект, който е останал по-дълго с теб, за който се сещаш понякога или е специален по някакъв начин?

Имаше един такъв проект, работих за германски режисьор – Мориц Ретенбърг. Той прекара доста време с банди в източен Ел Ей. В продължение на 4 години изучаваше защо младите хора влизат в такива испаноезични групировки и направи филмов проект. Бях толкова впечатлена от сценария, от темата и това, че накрая нямаше щастлив край. Поради някаква причина много се вълнувам от такива неща, не обичам да правя проекти клишета.

Нека сме честни, понякога можеш да отидеш в затвора наистина, да излезеш и да правиш същите неща отново. Не всички, които излизат от затвора, имат страхотна работа и страхотен живот и аз обичам да навлизам в такива теми. Този филм разказваше за млади хора, повечето под 18 години, които живееха като гангстери. И колко от тях бяха актьори?  Отидох в източен Ел Ей, посетих доста места, където тези млади испаноговорящи деца прекарваха време и се опитвах да ги привлека да дойдат на прослушване. Така намерих истински нешлифовани таланти там.   

Фотограф: Диляна Флорентин

А имала ли си негативни преживявания – актьорите да не се държат добре или да се почувстваш застрашена?

Да, имала съм едно такова преживяване, много пъти когато провеждам прослушвания с актьори, аз съм сама. В една стая съм, само аз.

Така съм виждала на снимки и видеа. Много хора идват откъде ли не.

Точно така. Имах една ситуация, когато актьор беше на прослушване и не беше добър, даже беше ужасно. Имаше нещо в него, което ме накара да се чувствам неудобно и много любезно му казах “благодаря ти, благодаря ти, това е достатъчно.” И той каза “не, не, аз ще го направя отново!” И започна да става много агресивен. Беше много неудобно за мен! Казах му “да, да, вторият път беше по-добре.” След това той си тръгна, но усещането беше много неприятно. Това е единственият път, в който съм се почувствала застрашена. 

Благодарение на опита ти и годините в бизнеса, ти си експертно лице в чисто ново шоу за таланти – “The World’s Best”. 

Да, невероятно преживяване е, защото като кастинг режисьор си мислиш, че си видял всичко и няма как да се развълнуваш от точно тези таланти от целия свят. Но трябва да си призная, че именно различния им произход ги правеше толкова впечатляващи. Не са едни и същи – видях вентрилоквист от Англия, 13-годишен пианист, който беше невероятен, таекуон-до група от Южна Корея. Имаше просто невероятни талантливи хора от целия свят. Беше емоционално, вдъхновяващо, даже плаках няколко пъти. 

Сигурна съм, че трябва да изпускаш парата понякога. Работиш с много хора постоянно и знам, че това може да бъде много изморително. Какво правиш, за да изключиш и презаредиш?

Щастливка съм да имам дете на 8 години. Синът ми е невероятен.

Запознахме се с него, прекрасен е.

Той е моето убежище, смеем се заедно, запален е по баскетбола и футбола, има много приятели. Прекарваме много време заедно в различни дейности. Обичам йога и пилатес, така презареждам също. Обичам и да чета. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks