VivaTalks представя: На гости на композитора Марк Айшам

Отблизо с носителя на награда "Грами".

Марк Айшам е музикант, носител на “Грами” и номиниран за “Оскар” филмов композитор. Името му стои зад филми като “Там тече река”, “Сблъсък”, “Критична точка”, “Счетоводителят”, “Мъже на честта”, “Запази последния танц” и много други. Срещаме се с Марк в прекрасния му дом в Лос Анджелис, за да разберем повече за пътя му към успеха.  

Израснал си в музикално семейство, нали така? Родителите ти също са музиканти и си живял в Ню Йорк.

Израснах в Ню Йорк, да, майка ми свиреше професионално на цигулка. Тя беше част от симфонични оркестри по целия свят. Свиреше и преподаваше в Ню Йорк, когато се родих. 

Някога въобще мислил ли си за друга професия, освен музиката?

Никога. Откакто се помня.

А как започна всичко – кога беше първият път, в който реши да последваш това професионално?

Не си спомням точно, но като много малък седях на пианото, измислях си истории и свирех по тях. Майка ми имаше магнетофон, от тези старите, на който записваше собствените си репетиции, а аз записвах някои от моите неща. Така че идеята да правя музика, която да върви с история и да я записвам, се е събудила много рано. 

Фотограф: Диляна Флорентин

А кога се появи композирането на музика за филми?

Филмовата музика дойде доста по-късно. Първо открих тромпета като инструмент, още като бях на 11 години и реших, че това искам да правя. 

И затова виждаме невероятната ти колекция от тромпети, която имаш.

Да, да правиш филмова музика е достатъчно доходоносно, за да мога да си позволя да колекционирам тромпети. Не съм сигурен, че само свиренето на тромпет би ми позволило да имам такава колекция. Обичам този инструмент и цял живот съм имал страст към него, така че имам няколко. Първо реших да бъда класически изпълнител, слушах Морис Андре и барокова музика за тромпет – за мен това беше най-красивото нещо, което бях слушал. Тази музика беше моето вдъхновението няколко години. След това чух Майлс Дейвис и всичко се промени! Така станах джаз музикант.  

Гимназията и тийнейджърските ми години бяха в Сан Франциско, който е доста по-различен от Ню Йорк. Все още живеех в голям град, но всичко беше с много по-малко стрес. За мен беше страхотно, защото бях част от небеизвестната сцена на Сан Франциско – записвал съм с Джери Гарсия и Карлос Сантана, Ван Морисън, все имена, които тогава работеха там. Бях част от това и научих страшно много. Това беше част от изграждането ми като музикант. 

Липсва ли ти понякога това? Тази сцена?

Да, липсва ми.

Ти си носител на “Грами” – наградата преди филмовата музика ли дойде или след това?

Не, мисля че бях правил музика за филми вече 5 или 6 години. Освен това първите 6-7 години от кариерата ми на композитор правех и двете неща 50 на 50. След това се родиха децата ми, а кариерата на музикант-изпълнител включва много турнета, така че аз реших да си остана вкъщи. И да композирам.

Не виждам нищо лошо в това! И след това получи номинация за “Оскар”. Разкажи ми повече за “Там тече река” – всички сме гледали филма и го обичаме! Ти как попадна в него?

Г-н Редфорд всъщност имаше композитор преди мен и бяха записали музиката за филма, но Боб никога не беше почувствал, че това беше нещото, което той конктетно искаше. С него се бяхме срещали преди това и си бяхме обсъждали възможност да работим заедно, но той все взимаше някой друг. За него това беше много рисковано, защото ако искаш да смениш цялата музика, нямаш много време и пари. Обикновено за такова нещо трябва да наемеш някой с много опит. Аз бях с доста по-малко опит в кариерата си в този момент, въпреки че знаех какво правя. Но със сигурност не бях този, към когото се обръщаш, за да промени цялата музика. Той беше решил, че притежавам чувствителността и усещането за това как трябва да звучи този саундтрак. След като се опознахме и един ден си тръгваше доволен от вкъщи от това, което беше чул, го попитах: Защо нае мен за това?. И той отвърна: Запомнил съм много добре “Never cry wolf”, който беше един от първите ми филми, по които съм работил. 

Оттогава сте работили по няколко заглавия заедно.

Да, започнахме добра серия заедно – имаме 4 филма. 

Как се работи с него конкретно, но и по принцип - кое е най-важното за връзката между композитора и режисьора?

Лесният отговор е комуникацията! Процесът. Това е най-важното – композиторът трябва да разбере и направи всичко това, което режисьорът има като цел. 

Защото композиторът работи само с режисьора, с никой друг от екипа. 

Да, ние седим самички в тъмна стая и продуктът отива директно при режисьора. 

Как се промениха нещата за теб след номинацията за “Оскар”?

Не знам дали е променила много, но даде на мен самия повече увереност. Аз идвам повече от света на алтернативната и електронната музика, не съм учил класическо композиране на филми. Начинът, по който Джон Уилямс, например, правеше саунтраци, ме плашеше, защото аз не съм учил това и не го разбирах. И за да направя “Там тече река” трябваше да прегърна това, да композирам музика по класическия симфоничен начин. Това, че успях ми даде самочувствие – да, ти си алтернативният музикант, но можеш да направиш добра класическа музика. 

Говорейки за алтернативна и електронна музика – саундтракът най-близо до това е “Блейд”. 

“Блейд”, да, да, абсолютно!

Предполагам си се забавлявал много, докато го композираш.

Да и мисля, че затова продуцентите дойдоха при мен. Репутацията ми в началото беше свързана с такъв тип музика. Имам колекция от синтезатори и много обичам този свят.         

Какво влияние трябва да има филма върху теб, за да работиш по него – трябва ли да го харесаш или не е задължително?

Трябва да намериш някаква линия на свързване. Писал съм музика за всякакви филми и не всички са най-великите на всички времена или любими мои филми. Но правя филмова музика по различни причини, може да е, защото харесвам режисьора като приятел. Спомням си, когато направих “The Hitcher” в по-ранните дни, Боб Харман ми беше приятел от години. Той ми каза “правя един филм, искам да напишеш музиката”, видях го и го попитах “Боб, какво правиш? Защо правиш такъв филм?” Той обаче ми даде много интелигентен и креативен отговор: това беше алегория за живота на един млад човек, който трябва да се сблъска с чисто зло. Какво прави човек, когато се срещне със злото? Просто се предаваш или намираш начин и се преборваш.    

 

Фотограф: Диляна Флорентин

А какво е усещането, когато филмът стане голям хит? Като “Критична точка”, например, това е филм на моето поколение по много различни причини, не само музиката. Какво е усещането да си част от нещо, което завинаги ще бъде един от най-великите филми на всички времена?

Винаги много се гордея, особено в случая на “Критична точка”, защото никой не го очакваше, не знаехме как ще го приемат хората. Беше филм, който промени поколение.

Не знам дали докато е бил в процес на правене, сте осъзнавали, че ще бъде така.

Не мисля! Спомням си, че Катрин (Бигълоу – режисьор на филма) презаснемаше нещо непрекъснато и идваше при мен, докато правех музиката и казваше “много е красиво, но ето новите кадри”. 

Когато отидеш на кино или гледаш филм вкъщи, можеш ли да спреш да бъдеш филмов композитор и просто да гледаш като зрител?

Понякога чувам нещо и си казвам “защо са направили това?” Разваля преживяването за мен. Но ако са свършили добра работа, мога да се отпусна и да гледам филма. 

А какво слушаш за удоволствие?

Не слушам много музика за удоволствие, колкото и да е странно.

А какво слушаш?

Слушам доста комедии, обикновено в колата – стари неща на Робин Уилямс. Имах период, в който слушах много опера, много я обичах като малък. Когато майка ми свиреше в операта, стоях отзад и слушах зад кулисите. Опитвах се да се уча от Филип Глас и гледахме “Айнщайн на плажа”. 

Какво те прави щастлив в живота? 

Това, което ме прави най-щастлив и горд е семейството ми. Имам четири деца.

Четири? Все момчета ли?

Три момчета и едно момиче. 

Имате едно момиче.

Да.

Има един музикант от тях. 

Да, ще видим тепърва за момичето. 

Тя е най-малката?

Да, на 15 е и има страхотен музикален талант, така че ще видим, няма много дисциплина засега. Ще видим какво ще стане. 

Забелязах, че и жена ти е креативна личност, видяхме страхотни картини в къщата. Децата нямат много избор, едва ли някой ще бъде икономист. 

Най-вероятно не. Средният ми син пише песни и пее, имаме двама режисьори и ще видим какво ще стане с принцесата. 

Принцесата, толкова хубаво звучи. Благодаря ти много!

За мен беше удоволствие. 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks