VivaTalks представя: Секссимволът от „Завръщане в синята Лагуна" Брайън Краус

Отблизо за славата на 19 години, преборване на демоните и как да се радваш на живота всеки ден.

Познаваме усмивката му от филми като “Завръщане в Синята лагуна”, “Сомнамбули” и сериала “Чародейки”. Близо 30 години по-късно след първата му успешна роля, чарът на актьора Брайън Краус не се е променил въобще. Той е изключително забавен и приятен, смее се високо и не се притеснява да говори откровено за всеки един момент в живота си. 

Как започна интересът ти към актьорството?

Датира от училище – когато бях на около 13-14 години, исках да се местя в друг клас, заради момчетата от съседния, които искаха да ме бият. Нямах право да взимам повече музикални часове и остана само театърът. Отидох, за да избегна тези момчета, но всички твърдяха, че съм добър и в гимназията реших да остана там. Беше приятно, лесно да имаш добри оценки, а другите ми хобита бяха бейзбол и футбол. Исках да играя професионално в университета. Спечелих някакви награди по време на първата ми година в гимназията, но всички печелят такива! “Благодарим ти, че игра!” “О, Боже, сигурно съм добър в това.” Тогава майка ми предложи да се включа в клас, благодарение на който успях да получа снимка и агент! Майка ми ме водеше на прослушвания когато трябваше, докато учех. Тогава не ми беше кой знае колко интересно.

Искал си да играеш футбол!

Не исках да получа роля и да се върна на училище и всички да ми се подиграват “вижте го, Брайън, той е актьор, толкова е популярен!” Все още исках да тренирам! Щеше да ми е по-тежко! Чак след като влязох в университета и играх една година футбол там, си дадох сметка, че няма да бъда професионален играч. Тялото ми се беше променило, бях по-едър, имах мускули.

Можел си вече да биеш тези, които са те тормозили.

Да, да, но така се отдадох на актьорството, когато бях на 19 години. Беше си почти необходимост – какво друго щях да правя! Можех да уча медицина 10 години и да бъда лекар или да опитам това с актьорството.

Винаги можеш да станеш лекар!

Дадох абсолютно всичко от себе си, както бях направил със спорта. 

Дисциплината е същата.

И след това бях късметлия! Нещата ми се случиха бързо и времето минаваше.

На колко години беше в “Завръщането в синята лагуна”?

На 21. 

А как получи ролята?

Имаше търсене из цялата страна за подходящ актьор за тази роля. Бяха видели хиляди хора и агентът ми ме извика да бъда поредният. Но това, че имах небрежно поведение и че напомням на Кристофър Аткинс, помогна. Направих едно прослушване, извикаха ме втори път и режисьорът каза, че най-малко му напомням на актьор от всички прослушани. Другите бяха облечени с кожени якета, а аз бях паркирал надолу по пътя и се придвижвах до сградата със скейтборда си, бях си плажно хлапе. Героят беше човек, който не си дава сметка за света. Именно поведението ми ги спечели. 

Какво помниш от снимките?

На 21 си и отиваш на Фиджи да снимаш филм! Случва се магия, за мен беше първото ми дълго отсъствие от вкъщи. Фиджи е едно от най-красивите места на планетата, на които съм бил. 

Колко време снимахте там?

Три месеца.

Звучи ужасно.

Много беше трудно, и с Мила Йовович, която ми партнираше.

Звучи много гадно – три месеца на Фиджи с Мила Йовович!

Спомням си един случай, трябваше да снимаме сцена до един риф, вълните се разбиваха там и беше страшно. Отидохме към мястото с камери и цялото оборудване. Аз се гмурнах, имахме торби с пясък, както и спасител като част от екипа, чувствах се защитен. Но бяхме отстрани на острова, където има толкова много акули! Всякакви различни видове акули. Вълните започват да прииждат, а аз си седя там на един голям корал, колкото столовете ни тук и е всичко наоколо е остро, но няма опасност от  порязване. Имам торби с пясък около себе си и се опитвам избегна прекатурване от вълната през рифа и да умра от загуба на кръв. И се държа здраво, правим дубъл след дубъл и водата се приближава пак, гмуркам се и трябва да се държа здраво. И след всичко това срязвам крака си по дължина и започвам да кървя сериозно. Около акулите съм, там където те се хранят и сега кървя, а всички останали са чак от другата страна. Хората започнаха да си шепнат, върнаха към мен и в следващия момент чух изречението “можеш ли да направиш още един дубъл?     

Фотограф: Диляна Флорентин

Разкажи ми за “Сомнамбули”, самият ти го описваш едновременно като хорър и комедия. 

Да, режисьорът Мик Герис ме накара да гледам “Върколак в Лондон” и това беше тонът на филма, който той искаше да имаме и ние, да носим същото усещане. Да снимам този филм беше невероятно, толкова много талантливи хора, които и до днес имат невероятни кариери. А аз бях извън лигата си – новобранец до страхотни актьори. Беше истинска благословия. 

И след това дойде телевизионен сериал, който си мисля, че е променил и живота и кариерата ти. Предполагам е така, когато си част от проект като “Чародейки” – целият свят знае кой си. 

Това от части се случи и със “Завръщане в синята лагуна” и “Сомнамбули”, но те не бяха огромни блокбъстъри. Но определено с “Чародейки” беше друго, различно е да си в сериал. И съм си Лео!

Сигурна съм, че много хора са ти викали Лео.

Много хора, да. 

Неизбежно ми се вижда. Ти беше Лео доста време.

Даже и днес – тук се върти по разни телевизии, по Нетфликс също. Мисля, че сериалът има повече фенове днес, отколкото когато започна да се излъчва. Животът ми се промени след “Сомнамбули”, ожених се и ми се роди дете. Кариерата ми не се развиваше точно по план, направих друг сериал, преместихме се в Ню Йорк и после обратно в Ел Ей.

Но отново имах цел, към която да се стремя, правех всичко възможно да се насоча натам. И така дойде “Charmed”, първоначално гледах на него просто като на поредното прослушване. Благодарение на феновете, Шанън Дохърти, Алиса Милано и Холи Мари Комбс всичко стана възможно. Работихме толкова добре заедно, а и впоследствие станах постоянен герой във втори сезон. Отново се появи това чувство в сърцето ми – животът е лесен! Имаш цел, работиш за нея и се случва. 

Ти си Брайън Краус, просто отмяташ целите. Какво се случи след “Чародейки” – отвори ли нови врати за теб?

И да, и не. Изпитах емоционално разочарование, когато приключи сериалът. Изведнъж не се връщах вече при тези хора, с които прекарвах по осем месеца в годината. Почти имах нервен срив – и сега какво? 

Промяната е била голяма. 

Дойдоха доста предложения за мен. Хората ме познаваха и предлагаха подходящи неща. Освен това тогава се опитвах да бъда баща на син, който не живееше постоянно при мен, осен през лятото и ваканциите. Времето ми беше важно. Преминах през сериозна депресия, борех се с нея чрез алкохола и давах причина на кастинг режисьорите да не ме искат. Загубих въпросната си цел след “Charmed” и не знаех какво да правя нито в кариерата, нито в живота.

Бях в депресия известно време, но както се случва в живота, да стигнеш до другия край е благословия. Сега съм тук, работя отново, създавам проекти и се надявам да продължавам! 

Как успя да излезеш от депресията?

Първото нещо беше да си дам сметка, че не съм щастлив! Седя сам в апартамента си, не работя, аз правя така, че да не работя, просто не съм щастлив. Майка ми почина няколко месеца по-късно и си казах, “избирам да бъда щастлив, не мога да продължавам да седя в тази тъмнина”. Буквално това правех, беше тъжно. Не играех голф, не ходех на походи, не се хранех добре. Просто прибавях токсини към това да остана така. Това беше първият ми избор – да бъда щастлив, да обичам себе си, трябваше да си простя. Първата крачка беше да спра да пия, да махна лошата храна, цигарите и пурите, всички тези вредни неща, които сам си давах. Чета книги, ходя на срещи, но имам семесйтвото си, щастлив съм да съм жив. Синът ми ме обича, просто трябваше да махна всичко и да се върна. Дневен режим е, всяка секунда и момент да оценяваш живота.  

Фотограф: Диляна Флорентин

По какви проекти работиш в момента?

Мой добър приятел Дейл Уейн Дейвис, с когото сме работили заедно и преди, развиваме един хорър проект. Хората ще се зарадват, стискам палци. Миналата година завърших един сериал “First List” – криминална драма, ФБР агенти, в момента се опитват да го продадат и ще бъде по Нетфликс или Амазон скоро. Завърших хорър филм през декември с добрия ми приятел Гейб Торес – “The Windigo”, трилър е, аз сънм в ролята на шериф. Старецът играе шерифа!  В “Сомнамбули” аз бях момчето и имаше по-възрастен мъж за шерифа – той играеше шерифа, а сега ролите са разменени.

Синът ти има ли интерес към актьорството?

По-скоро не.

На колко е години?

Стана на 23 преди няколко седмици. Израснал е в Северна Каролина, отиде в университет в Нашвил, който не завърши. Но той има язва, проблеми със стомаха, взе си медицински отпуск и реши да не се връща. Премести се тук в Лос Анджелис и живее с мен, имам 23-годишен на дивана си. Толкова ми харесва, това промени живота ми. Щастлив съм от това, че синът ми е при мен. Усмихвам се често, това е детето ми.

Това е страхотно. Надявам се да дойдеш в България скоро. 

Много би ми харесало, чувал съм толкова страхотни неща – за локациите там, за хората, за филмовата индустрия. Надявам се да ми се случи в живота.  

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks