Плажът като дом

Няма защо да крия - понякога дори завиждам сама на себе си, че съм от морски град. Заради синьото в очите, леката отвеяност, която оправдавам с плажните нощи, великите спомени, създадени именно тогава, в 4 сутринта, през август, или пък в късен следобед, през януари. Но зимата и морето са особена комбинация, за която се изисква допълнителна подготовка. За тях ще говорим друг път.

Истината е, че морските хора сме ревниви, когато стане дума за голямото синьо. Защото за нас плажът е убежище. Ние никога не казваме отивам на море. Ние просто слизаме до плажа. А от пясъка, събран в обувките ни, можем да направим малки, лични плажове. И да ги подарим на хората, които обичаме. 

Би било клише ако кажа, че морски човек се раждаш, а трудно ставаш такъв. Да, със сигурност нищо не би заменило детство, пълно с морски събирания, влизане във водата още от края на април. Или пък вкуса на прясна риба, различния въздух и онази особена, синьо-розова светлина. Сякаш всеки път, в който видиш морето, се раждаш отново. То е щедро и е за всички, които могат да го разберат. По някакъв магически начин те кара да забравяш всичко. Прилича на целувка. И е толкова нежна и приятна, че веднъж докоснала те, няма как да избягаш.

За да можеш да се наречеш морски човек, обаче, без значение къде си роден, може би трябва първо да загърбиш всякаква суета. Защото плажът за онези, които носят море в себе си, е дом. А у дома често ходим боси, сваляме всички маски и сме истински себе си. У дома посрещаме гости - точно както и на плажа. В жегата под чадъра, в прохладния следобед. С ледено Somersby и много смях.

Трябва да пазиш плажа чист. Все пак той съхранява всичките ти тайни и не ги споделя на никого, нали? Забрави и тежките приготовления - нима когато се прибираш вкъщи, носиш целия си багаж? Стига ти добро питие, добра компания и сетива, готови да поемат цялата велика красота на спектакъла, наречен плаж. Защото той включва всичко: игра на светлина, звуци, аромати. И в някакъв момент се превръща в най-добрия декор за всяка важна сцена от живота ни. Успява да ни предизвика да живеем различно - да сме по-свободни, по-мечтаещи, по-готови за приключения. Да спим по-малко и да изпитваме едно понякога позабравено чувство: страхотното удоволствие да усещаш, че си жив. С всяка клетка от тялото ти.

Може би говоря за плажа и морето малко превъзбудено. Но то е, защото си правя проста равносметка, която всички, заразени от синята болест, правим. Къде са се случвали най-страхотните истории? Къде сме били най-щастливи? Най-свободни?

Отговорът стои на някой удобен пуф, гледа морето, на ум прави разликата между прелитащите чайки и гларуси, държи в едната си ръка хладно питие, а в другата - може би ръката на любим човек. И пътува, стоейки на едно място. И се учи да живее. И разбира най-простичкото, но най-важно нещо, което веднага го свързва с това място като магнит:

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Христо Фотев