Любов като в испанска поема

Има нещо специално и топло в Испания и нейната ренесансова поезия. Поетите се вдъхновяват от платоничните любови и издигат на пиедестал вълшебните жени, които въплъщават духовното и физическото съвършенство. Стиховете им са наслада за душата и нежно тихо напомняне за нуждата от любов. Колкото сложна, толкова и простичка. Колкото огромна, толкова и малка. Съвсем мъничка, побираща се в едно нищо и никакво туптящо сърце. Днес четем испанска поезия от Златните векове, затваряме очи и си мечтаем.

ХУАН БОСКАН

Защо е любовта, щом ме убива?
Уж е добра - защо ме натъжава?
Уж радва тя - защо е тъй дребнава?
Защо ли в сълзи погледа ни скрива?

Защо ни вдъхва сила, но лъжлива?
Защо душата плахо разцъвтява
и се измъчва в нейна чест и слава?
Защо, защо е противоречива?

О, не! Не ми донася скръб, защото
и тя не вижда никаква облага,
и тя оплаква всички наши рани

Виновни сме си сам-сами за злото!
Тя винаги с готовност ни помага
и винаги донася мир в скръбта ни.

Илюстрация: Jasna Bogojevic

ХУАНА ИНЕС ДЕ ЛА КРУС
(167)

Един ме обожава - аз нехая.
Друг обожавам аз, но той нехае.
Ридая по един - не ме желае,
по мен ридае друг - не го желая.

Един е груб към мен и се терзая.
Към друг съм груба аз и се терзае.
Любимият любим и в грубостта е,
към нелюбимия съм зла докрая.

Единият с надежди ме посреща,
към другия надежди храня празни.
И тъй, и инак всичко в мен тъгува.

Сърцето ми тревоги предусеща:
омразният с молбите си ме дразни,
любимият молбите ми не чува.

ПЕДРО КАЛДЕРОН ДЕ ЛА БАРКА

Из “Животът е сън”

Сехисмундо

Така е! Нека обуздаем
чудовището, скрито в нас
и този наш развихрен бяс!
Но ние спим и не желаем
да протестираме на глас!
Животът странен ни се струва,
защото като сън лети…
Едно е сигурно почти:
който живее, той сънува,
докато буден се свести.
Сънува кралят, че е крал
и лъже той, и управлява,
без да изпитва капка жал,
но вятър грабва и развява,
и разпилява тази слава,
и в пепел се превръща тя…
Смъртта поглъща пепелта!
А кой за трон ще се потруди,
щом знае, че ще се събуди
в съня безкраен на смъртта?
Богатият насън бълнува
да стигне златните си цели;
насън беднякът се вълнува,
че страда горко, но сънува
и този, който ще печели,
и този, който в труд се вдава
и този, който оскърбява…
В последна сметка ми се струва,
че всеки себе си сънува
и своя сън не проумява.
И аз сънувам, че съм пак
в тъмницата под похлупак!
Сънувах, че животът носи
и други прелести… Какво си,
живот? Бълнуване и мрак,
мираж, видение, измама,
илюзии и празен звън…
Сънят е сън - в света навън
и в този нищо друго няма
и целият живот е сън!

ХУАНА ИНЕС ДЕ ЛА КРУС
(180)

Забравям те, твърдиш, но е измама!
Нима те помня, за да те забравя?
И местице за твоята поява
не виждам в паметта си, пък и няма.

Не са еднакви мислите на двама!
Изобщо паметта ми е такава,
че със забрава или незабрава
към теб не смята, че създава драма.

Ти би бил прав, но да те слушах бледа,
да беше оправдана тази скромна
надежда, че сърцето ти не мами…

Ти си така далече от победа!
Не е забрава да не те запомня,
то е безсилие на паметта ми.

Илюстрация: Laura Berger

МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС

Сеньора, самоволно посочете…

Сеньора, самоволно посочете,
каквито щете цели дръзновени -
ще бъдат както трябва оценени,
ще бъдат много радостно приети.

Щом искате, скрил своите несрети,
ще бъда мъртъв - свършено е с мене!
Да ви описвам болките стаени -
не, те ще бъдат от Амур възпети.

Душата ми неща несходни крие:
мек восък, твърд брилянт… Какво да сторя?
и тя според Амур се нагласява.

Поднасям ви брилянт и восък, вие
дълбайте, вайте… Белегът остава
и ще го нося чак до гроб, сеньора!

Превод: Стоян Бакърджиев