Какво да не пропускаме от Панаира на книгата

Препоръките на АртАкция: поезия, разкази, романи и още.

Отново настъпи това празнично време от годината, в което Пролетният панаир на книгата предстои, а с него идват и дългите списъци с книги…  Всички етажи на НДК ще оживеят в цветовете на красиви корици, апетитни намаления и нови и вълнуващи заглавия от всички жанрове и със сигурност ще ви е трудно да изберете заглавията, на които да се спрете. Знаем много добре, че дори и да тръгнем с идеята за “Ще си купя само една книга”, накрая пак ще се озовем с препълнени торби, щастлива душа и недоволен портфейл... Е, идваме на помощ с няколко препоръки, които да ви ориентират и вдъхновят. А ние сме сигурни, че ще погледнете настрани и освен книгите в този списък, ще си купите още, и още, и още...

 "Продавачът на вестници и цигари”

Когато критиката нарича дадена книга "мехлем”, винаги е любопитно да узнаем за какво точно става въпрос. Е, "Продавачът на вестници и цигари” наистина има това свойство. Романът на талантливия Роберт Зееталер умее с лекота да ни накара да забравим малкия безцветен делник с неговите проблеми, тревоги, твърде тежки разсъждения за живота и всичко случено и неслучено. На помощ идва една книга, в която любовта е сладка и освежаваща като лепкав ванилов сладолед, а остроумието на диалозите провокира широки спонтанни усмивки. Главният герой Франц, разбира се, с помощта на Зигмунд Фройд, ни напомня колко съвършено, невинно и чисто чувство трябва да е любовта. Далеч няма общо с цялата драма, в която я превръщаме. Любов е тогава, когато си безкрайно влюбен в разстоянието между предните зъби на другия. А ако нещо не върви по вода, за съвет насреща са психоаналитиците. Зигмунд Фройд с потупване по рамото съветва нашето момче или да си върне отново момичето, или да го забрави. Това не важи ли за всички любови по света?

"Трамвай на Шиша Пангма”

"Трамвай на Шиша Пангма” е малка книжка, която има силата да посажда големи слънца в гръдния кош. Историята ни напомня, че млади и стари преспокойно могат да съжителстват заедно. Хубаво е да знаем, че в залеза на живота настъпва момент, в който започваме да мислим наивно и мило като малки деца. В причудливия лиричен свят на книгата музеите са злодеи, въглищата са рисунки без образование, кафето е еротична закуска, а чадърите са насекоми. Разбира се, змиите и тук са страшни, а шоколадът продължава да бъде най-голямото изкушение, познато на човечеството. Трамваите не само са най-важното превозно средство, но и пътуването с тях е прегръдка със спомена за най-милата и вечна любов. Онази, която не бърза да си отиде и която продължава да се връща в съня, без значение колко време е минало... 

"Убийството на командора”

Има писатели, чиито нови преводи абсолютно винаги са събития. Един от тях е Харуки Мураками. Макар да няма нужда от представяне, важно е да си припомним, че неговите истории вълнуват безкрайно целия свят и всяка година, когато настъпват разговорите за нобеловата награди, именно неговото име е най-често спряганото. Макар и представител на държавата на изгряващото слънце, Мураками всъщност цял живот се учи от руските класици и големите пера на Европа и Америка. Достатъчен аргумент за прочитането на "Убийството на командора” е фактът, че самият Мураками нарича книгата своеобразен реверанс към "Великият Гетсби”. И в тази негова книга самотата пълзи по всеки ред, любовта е пътеводна светлина, а сюрреализмът прегръща абсурда в танц на забравата. 

 "Съвременна турска поезия”

Ако има жанр, който най-нежно умее да прегръща човешката душа с всичките й терзания, то това е поезията. Обира всички излишни думи и целува нежно по челото. Погалва дланта деликатно с устни и разбира. Поезията разбира всичко… не съди малките делнични паники, вижда логика в нелогичните влюбвания, сърдечно се взира в очите докато не прогледне директно в душата. Младите турски поети някога някого са обичали. Някога по някого са копнели. Изгаряли са в оргазма на страстта и са оставяли самотните сълзи да изсъхнат кротко по бузите докато не спрат. Важно е да наблюдаваме съвременната поезия, не за да сравняваме с големите поети от миналото, а за да можем с думите на нашето време да излекуваме проблемите на същото клето нашето време. Защото колкото и да са еднакви, те са точно и толкова различни с терзанията от миналите векове. 

"Дама Пика”

Антон П. Чехов е поредният писател, който няма нужда от представяне. Не е никак случайно, че именно по негов адрес Достоевски казва: "Фантастичното трябва до такава степен да е в съприкосновение с реалното, че почти да му повярвате.  Пушкин… написа  "Дама пика“  – връх в изкуството на фантастичното“. И тъкмо този връх в изкуството пристига в ново луксозно издание с илюстрациите на световнопризнатият ни художник Ясен Гюзелев, чийто отличителен стил е повлиян от Ренесанса, Прерафаелитите и Сецесиона. Един от най-емблематичните текстове на големия руски гений разглежда живота като хазартна игра и играта като възможност за трансформация на живота. А фаталната "черна дама“ символ на възмездието и съдбата, която не може да бъде излъгана… Книга-подарък, която има място във всяка домашна библиотека.  

"Музите се чуват”

 

След новото специално издание на "Музика за хамелеони” на големия американски писател Труман Капоти е време да си чуем музите и да се вслушаме в тях. Капоти написва история, в която среща Америка и СССР, пътува с огромна трупа артисти, а те от всяка страница изживяват своите терзания, любови, впечатления, мъки и радости. За "Музите се чуват” Капоти казва, че: "Докато я пишех, осъзнах, че най-после съм намерил отговора на нещо, което винаги е било най-голямата ми творческа главоблъсканица...” Любопитно е да знаем, че именно с това произведение той отключва у себе си глада за журналистическо писане, което бележи цялото му творчество нататък и го превръща в един от най-добрите документалисти за всички времена. 

"Уловеното време”

Един от режисьорите, без когото киното нямаше да бъде това, което е, безспорно е Андрей Тарковски. "Уловеното време” е повече от книга за киното. Не е биография, нито документ. Думите на Тарковски са обяснение в любов към киното. Потъване в седмото изкуство и плуване по и срещу течението му. Тарковски не размахва пръст и не казва как се прави кино. Не следва установени практики, а следва собствения си поток на съзнанието и говори за занаята така, както самият той го разбира. "Изкуството възниква и се утвърждава там, където съществува вечната и неутолима тъга по духовността, по идеала, която сбира хората с изкуството. Лъжовен е пътят, по който се е устремило съвременното изкуство, отказало се да търси смисъла на живота заради утвърждаването на ценната за себе си личност.”

 "Разкази”

Британската меланхолична кралица на литературата обичаме всички, защото ни научи колко е важно да разполагаме със собствена стая, която да подслонява мислите ни. Разказа ни как няма страшно сами да купуваме цветята си, подобно на госпожа Далауей и разби тъгите ни на брега на надеждата. Оказва се, че кратката форма й се отдава тъкмо толкова добре, колкото и дългата. Разказите на Вирджиния Улф сядат върху клона на самотно дърво, поклащат крака и смирено говорят за всички екзистенциални тъмнини в този живот. Разказите в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Препоръчваме да си потърсите Вирджиния Улф, защото много често отвътре ни е дъждовно и няма по-сигурен чадър от широко разтворените корици на Улф.

 "Разкази и повести”

Мъчно е, че за Константин Константинов не говорим толкова, колкото би трябвало. Писателят, който пише с елегантността на запада и с дълбочината на руските писатели, има какво да ни разкаже. Ще го познаете по красивата корица на Кирил Златков, а отворите ли я, ще се озовете у дома. Включените в сборника разкази и повести са обединени от темата за пътя и пътуването: пространствено, духовно, емоционално. Пътуване към себе си и към неизбродимите светове на другите. Така изящно и красиво пише, че почти боли. "Може би аз никога вече няма да те видя: световните пътища тъй рядко втори път се кръстосват! И тебе, която някога приспивах на ръце като малко уморено детенце - аз не знам днес къде си и къде моите думи ще те намерят.” 

 "Аутопсия на една любов”

Без значение какво сте решили да си купите от Панаира на книгата, със сигурност не бива да подминавате Виктор Пасков. "Германия, мръсна приказка”, "Балада за Георг Ханих” или  "Аутопсия на една любов” са все истории, които преобръщат наопъки. Виктор Пасков е един от най-нежните, умни и изтънчени разказвачи на нашия език. Умее да влиза подкожно и да пуска бримки по сърцето. Димитър Стоянович абсолютно точно отбелязва, че: "Аутопсия на една любов“ може да ви възмути или възхити. Все тая. Важно е само да не забравяте, че и най-оспорваният текст на Виктор Пасков е в пъти по-добър от другата книга на нощното ви шкафче.” И без ни най-малко съмнение след тази книга, ще се влюбите в едни двама човека поотделно, ще се влюбите и в тяхната красива голяма любов.

Припомняме, че Пролетният панаир на книгата ще се състои между 28 май и 2 юни!

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт