Ароматът на книгите

Този лечебен, спасителен момент, в който усетим близостта на любима книга. Честит празник!

Разхождам се в пика на една дигитална епоха, влизам в книжарници, вътре е пълно с хора, вътре е топло, уютно, мирише на селска фурна, в която ти опичат пресен смисъл. Всеки път. Докосвам книгите с пръсти и всичките ми сетива се събуждат. 

Общуваме. 

Не мисля, че бих могла да завържа нормално приятелство без помощта на книгите. Ако не можем да говорим за литература, вероятно не можем да говорим и за останалото. Книгата е родена от езика, а езикът е форма на близост,  фундаментална за човека. Изкуство, без което сме изгубени. 

Някак не вярвам, че хартиеният свят, нашият целулозен колос, ще се срине. Хората спрели да четат книги, се говори. Глупости. Да, купуват си разни джаджи, но е далеч денят, в който нещо ще замени удоволствието от това да подушиш литературата. Смешни са ми тези апокалиптични викове, изпод купчините хартия, тези ранени, обидени и стенещи възгласи " О, светът свърши, о, вече няма книги, о, колко е тъжно, о." Всичко е наред. Ние няма да спрем да търсим аромата на книгата. Тя мирише толкова хубаво. Тя никога не ни предава. 

Появява се като спасителен пояс тогава, когато сме изгубени; когато всяка възможност за човешка прегръдка е на десетки километри разстояние; когато сякаш няма утре. Кани ни на разходка в приказни светове и ни обещава бягство. Няма как да не сте ги виждали: онази особена порода хора, заровили нос в някоя книга, вдишващи аромата й. Той бавно стига до всяка клетка от организма ни и поражда едно-единствено и толкова ценно нещо: усмивка.

За човешката душа, това, което се случва в книгите, е по-важно от това, което се случва в интернет. 

Това е същността на нещата, това е йерархията.

Честит празник!

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт