Жената като амазонка, която носи в себе си и живота, и смъртта
Време да го осъзнаем, преди да обречем дъщерите си на слепота за истината.
Истинският женски празник в християнския свят е Благовещение – денят, в който Богородица научила, че носи в себе си Спасителя. Дълбока символика има в тази легенда, но, уви, загубена и забравена през годините. Спасението идва от женска утроба, не директно от небето. Смъртните мъже нямат нищо общо с него.
Но дали наистина жената е само една утроба? Толкова ли е нейната сила – да износи и роди сина на Бог?
В Битие се казва – Бог създаде човека по свой образ и подобие, мъж и жена го създаде. Това - преди да изчезне първосъздадената жена от Глава първа и да се появи Ева от реброто в Глава втора на първата книга от Стария завет. Къде изчезва онази, която също е подобие на Бог? Дали изчезва изобщо?
Казват, че жените били несъвместими с битките, войните и агресията. Казват, че женската нежност била далеч от суровостта на воина. Казват, че сме слаби, крехки и беззащитни.
А границите на древното Ойкумене – известният познат свят преди повече от 2000 години – са били пазени от жени воини. Толкова страховити, че и до днес предпочитат да ги наричат "непотвърдена легенда“. Нищо, че техни изображения – на амазонките – са останали като вечна памет в древногръцките артефакти. Нищо, че митовете винаги израстват от зърно чиста истина.
Страхът, че животът и смъртта идват от едно и също място, е най-първичният и дълбок страх. Има много общо със страха от Бог. Представата, че жената, която отглежда човечеството в утробата си, може да отнеме жизнената искра със същия ентусиазъм, с който я дарява, е митологична.
Затова в почти всички легенди и архетипи образът на жената воин е смекчен с допълнението, че тя задължително е девица. Така за мъжете завоеватели остава надеждата да постигнат надмощие, като я лишат от невинността ѝ.
Цялата култура на мъжкия свят от хилядолетия е насочена към това да лиши жената от усещането за вродената ѝ сила. Да посее съмнения в нея, че е способна да се извиси над обичайното, да постигне божественото, като едновременно приласкава и унищожава. Страхът на мъжете от скритото в дълбините на женското съзнание всесилие е доминантен за цялата патриархална култура.
Дори и днес, на ръба на нов свят, в който равноправието вече се превръща в ценност, отново се усеща липсата на това признание – да, жената носи в себе си агресия.
Но женската суровост е различна от представите на мъжете. Тя никога не е самоцел, това не е хищната животинска ярост на ловеца, който не е гладен, а само алчен. В избора между живота и смъртта жената е божествено справедлива.
Митът за амазонките е по-стар от Древна Елада. Те идват преди патриархалните богове, носят в себе си идеята за богинята-майка. Победени са за пръв път от Херкулес и точно тази история поставя началото на мъжкия свят, в който жените воини са отречени.
Но винаги някъде в сенките на легендите от цял свят се промъква по някоя героиня, в която кипи неовладян от предразсъдъци дух. От Далечния Изток до прериите на Новия свят проблясват истории за жени, победители над мъжкото безумие. Мулан не е просто героиня от анимационен филм, а един от най-трайните образи в китайската история. Лозен е от индианското племе чирикауа, реална личност от 19 в., и съчетава в себе си свръхестествени способности на жрица и воин. Жана Д`Арк, легендарната предводителка на френската армия, осъдена и изгорена, защото е девица воин, е един от ярките символи на европейското Средновековие.
Но не просто битките определят изключителността на тези жени. Те не са се опитвали да подражават на мъжете, не са търсели идентичността им, не са се престрували и не са демонстрирали "завист към пениса“ по определенията на Фройд. Те са се подчинявали на древен инстинкт, подтикващ към опазване на живота на човечеството, племето и рода. Този инстинкт подсказва, че понякога оцеляването зависи от саможертвата в битка.
Днес жените някак срамежливо откриват присъствието му в себе си. Все още се смята за странно и непривично за една жена да присъства в битките, да ги контролира, да ги започва и прекратява.
Да сте чували за жена генерал?
Предразсъдъкът е изключително силен, крещящо странно му се струва на плосковиждащото човечество жената да държи юздите едновременно на мира и войната. Защото само боговете могат да управляват едновременно хаоса и реда, а на мъжете много им се иска да бъдат единствените божества на планетата.
Но нямат утроби и раждането не им е подвластно. Затова управляват смъртта, търсят равновесието между помилването и убиването, но винаги дълбоко в себе си осъзнават, че това е само заместител на истинското божествено усещане.
Свободата да създадеш бъдещето, като го родиш и воюваш за него, е женска.
Всички сме амазонки. И е време да го осъзнаем, преди да обречем дъщерите си на слепота за истината.
Животът и смъртта са метафори. Силата и слабостта – също. Живеем в свят на легенди, на които се подчиняваме. Наша е силата да ги променим.