Любовните истории в киното, които никога няма да забравим

След като съвсем скоро ви разказахме кои са едни от най-вълнуващите любовни истории в литературата, е време да се обърнем и към визуалните лъжци. Режисьорите. Те, както и големите писатели, също са отговорни за лъскавите ни идеали и грандиозните очаквания. Различните измерения на най-дълбокото чувство често причиняват остра болка, пеперудено щастие, тежест на раменете или усещане за безтегловност. Всъщност… любовта може да причини всичко хубаво и лошо. От желание за смърт до копнеж по безсмъртие. 

Вредната любов

Damage, 1992

През вече далечната 1992 г. светът се оплита бавно в нежните жартиери на Жулиет Бинош, а грубите пръсти на Джеръми Айрънс с всяко докосване пускат бримка по тях. Страстен, чувствен и свръхемоционален, филмът изобилства от изящни кадри, в които двама души се наслаждават на телата си извън рамките на ежедневието. Извън позволеното. Когато член на парламента е обсебен от годеницата на сина си, вредата няма значение. Щетите изкривяват всички замесени, но на някои изкушения е невъзможно да се устои. Режисьорът Луи Мал създава визуална поезия, която през големия екран изследва сексуалното пристрастяване и липсата на какъвто и да е контрол. Филмът ни напомня, че никога не бива да забравяме, че повредените хора са опасни. Защото знаят как да оцеляват.

Мимолетната любов

Before Sunrise, 1995

Before Sunrise е от филмите, които не се гледат само по веднъж. Иконичното дуо Итън Хоук и Жули Делпи се среща случайно във влака и превръща неочакваните запознанства в романтични и поетични философски сливания на душите. Чаровен американец и предизвикателна французойка слизат от влака във Виена и се изгубват в града до сутринта. Опознават се без боязън, поглеждат света през очите на другия, прочитат себе си в душата на отсрещния, влюбват се и всичко продължи до изгрева. Нито минута след това. Винаги ще има нещо очарователно в разлетия залез върху косите на вълнуващ непознат, с когото животът току-що ни е срещнал. Филмът без претенция претворява мимолетната любов в малко нещо вечна. Защото в таблото за бележки на мозъка винаги има едно име, което остава закачено с кламер, каквото и да става. 

Филмът има и своите продължения. Before Sunset (2004) и Before Midnight (2013). 

Забранената любов

Lolita, 1997

Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та. 

Когато изреченията, написани от Владимир Набоков са облечени в предизвикателния глас на Джеръми Айрънс, тогава литературната класика се превръща в кинематографски шедьовър. Екранизацията на култовия роман от 1997 полепва по тялото като горещ летен въздух и провокира всички сетива. Кара зрителите да се наслаждават на всеки кадър и да не знаят на чия страна да застанат. Айрънс перфектно влиза в образа на клетия Хумберт, а малката Доминик Суейн изящно пресъздава чудовището, заклещено в красиво, почти детско тяло. Историята им винаги ще се оплита е етикети и забрани. На ръба на извратената перверзия, но все пак, макар и перверзна, форма на любов, която си струва да се преживее и на голям екран, и в голям роман. Вероятно и в живота. 

Спасителната любов

Lost in Translation, 2003

През 2003 година София Копола срещна Скарлет Йохансон и Бил Мъри в хотел в Токио. Макар и филмът да се води комедийна драма, всъщност оставя усещането за тъга, меланхолия и отчужденост. Припомня ни, че в романите и разказите си Вирджиния Улф често казва, че най-страшната самота е тази сред тълпата. И ако има град, в който да се чувстваш самотен е безкрайно неприятно, то това със сигурност е Токио. Когато вътрешната ти тъга се потопи в огромни сгради, неон и шумна глъчка по улиците, тогава пропадаш в бездната на отчуждеността. Никога няма да забравим кадъра, в който Скарлет Йохансон стои до прозореца на хотела и се взира в огромния град, който се простира пред погледа ѝ Историята във филма е без захар, платонична, човешка и с ефекта на спасителна жилетка. Вълнуващо преживяване в скоби от обикновения живот. Мимолетно спасение, случило се, благодарение на пословично съвпадение. 

Вечната любов

Eternal Sunshine of the Spotless Mind, 2004

Когато Кейт Уинслет и Джим Кери се срещнат във влака към Монтаук, любовта се ражда и никога не успява да умре. Филмът е научнофантастичен и поставя въпросите за невъзможността даден човек да бъде изкоренен от живота на друг. В конкретния случай се провежда експеримент, който прави опит да изтрие почти оперативно спомените за дадена персона. Ако можехме просто да заличаваме болезнените срещи от миналото си, вероятно щяхме да дишаме по-леко и да живеем без излишния горчив вкус в душата. Проблемът е, че понякога пресичането на пътища не оставя само следа, а дълбок белег, който нито една сила не може да заличи или надмине. Всичко наоколо се превръща в развалина, земята под краката се разтваря, недостатъците се превръщат в гротеска, но чувството, остава чувството. Лишен от излишна сантименталност и наситен с мисъл, Eternal Sunshine of the Spotless Mind е филм, след който има опасност да си надникнем в бездните и да се сгушим в комфорта на уютната им прегръдка.