Писмо до Димитър Маринов. Или просто бате Митко.

Понякога в редакцията на АртАкция пристигат и такива писма.

Искрено и вълнуващо писмо, което ни връща назад във времето, по време на едни по-различни училищни репетиции. 

Здравейте!

Всъщност...

Здравей, бате Митко!

Казвам се Боряна и съм родена във Видин през 1977г. Живеех в Дунавци и учех в местното училище "Христо Ботев". Когато бях 8-9-годишна (някъде около 1986г.) от Видинския театър в училище дойде бате Митко, който трябваше да постави пиеска за училищния празник. Аз бях избрана за ролята на златната рибка, въпреки че учителката никак не беше отчела, нито отразила факта, че аз бях най-срамежливото дете в училището - никога не успявах да си кажа стихотворението, защото винаги се разплаквах. Явно са ме избрали за златната рибка, заради русата коса. По детски се страхувах от предстоящото представление и ми се свиваше корема при мисълта за пълната зала и аз пред нея. отново разплакана и засрамена.

Тогава дойде бате Митко и започна да води репетициите. Всички деца забравихме задължението и настана невероятно забавление.

Аз усетих една спокойна, добра и балансирана енергия, идваща от този чудесен батко, която зареждане всички ни... и неусетно забравих да се притеснявам. Всичко се получаваше леко, спокойно, с желание и всеобща радост! Учителите усетиха химията и спряха да се месят в репетициите. Не помня подробности. Но тези дни ми стоят в съзнанието до днес като светли, истински моменти, в които съм се чувствала себе си, спокойна, безгрижна и отговорна едновременно. В сегашния живот нямам нищо общо със сцени и публично говорене, но съм благодарна на енергията и заряда на онзи бате Митко.

Харесах Green Book още като прочетох за какво се разказва. Гледах го преди да е получил Оскар и ме докосна. Малкото знаменце на ревера при награждаването беше повод да се поинтересувам за този достоен наш сънародник, който е един от малкото опровергаващи поговорката "Пази боже, сляпо да погледа."

След като научих името Димитър Маринов в паметта ми изплуваха спомените за бате Митко, помнех, че истинското му име е точно такова. Виждайки и Ваши снимки из мрежата покрай Оскарите, си възстанових спомена как изглеждаше този бате Митко... Но не бях сигурна, че сте Вие до днес, когато в поредната статия не прочетох, че за кратко сте играли във Видинския театър и то точно в онзи период.

Пиша Ви, за да благодаря.

За отношението тогава, за енергията, заряда и лекотата, за спомена, за спокойствието, добротата... за гордостта от това, което правите и постигате сега, с цената на само Вие знаете точно какво....

За онова малко трикольорче в джоба, което направи възможен факта да изкажа тази благодарност.

Благодаря, бате Митко!

Поздрави,

Боряна 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт