Колко е важно да не се страхуваш: Sine Metu, в комапнията на Jameson Irish Whiskey

Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции у хората и животните, които се активират от явление или обект, тълкуван като заплашителен.

Замисляли ли сте се точно колко пъти сте пропускали велики мигове от страх? 

От страх какво ще се случи, какво ще последва, дали ще можем да понесем последствията, да се справим с потопа, който си мислим, че ще ни залее точно миг след това. 

Всички пропуснати възможности и ползи, които след това се стоварват рязко върху нас, без секунда предупреждение. И тогава щетите, които причиняват, са по-големи от света. 

Страхът, да, понякога може и да има опазваща функция. Предпазва ни от сътресения, рани, провали, неуспехи, болки. Умело прави всичко възможно да лиши живота ни от всякаква непредсказуемост. И от всякаква магия. Страхът ни води по онези добре утъпкани пътеки, по които единственото, което можем да направим, е да сравним собствената си стъпка с отпечатъка на тези преди нас.

Какво ли щеше да се случи, ако Хемингуей се страхуваше да пише, например? И се страхуваше от отказите на издателите? Или ако Пикасо, вместо гигантско самочувствие, беше свит и предпазлив художник? А ако Уорхол беше сметнал, че светът ще се изсмее на творбите му? 

Голяма част от великите произведения на света, не само в сферата на изкуството, са плод на безстрашие. Ако отделим понеделнишкия си скептизъм от романтичния и може би прекалено ентусиазиран тон на текста, ще видим, че всички онези мигове на щастие в собствения ни живот, всъщност са вследствие на доза смелост. Секунда решителност. Скок в дълбоките води.

Които, да, може и да не са толкова студени.

Особено ако след това те чака чаша огън, създадена от един безстрашник. Джон Джеймисън.