Фалшът няма място в любовните връзки

Какво не знаем за любовта често е въпрос, който не спираме да си задаваме. В началото на годината решаваме да предприемем истински промени. Но този път наистина и то започвайки от душата. Психоложката Милена Динкова ни кара да се замислим над една дълга и ценна любовна връзка, която често пренебрегваме, а всъщност е в основата на всяка следваща.

Да оценяваме адекватно силните си страни наистина е важно, но не в това се състои добрата самооценка, то може да е само част от нея. Повечето от нас, когато им изтъкнеш, че трябва да повишат себеоценката си, започват да рецитират наум силните си страни. Което не е лошо като практика, понякога и аз го препоръчвам като упражнение за клиентите си (в края на тази глава ще получите насоки как да го прилагате правилно). Само че този подход, ако се използва на случаен принцип, може да отвори още по‑голяма пробойна в себеуважението, защото колкото повече се опитваме да се фокусираме върху силните си страни, толкова повече започваме да се укоряваме заради недостатъците си (или заради това, което сме решили, че е недостатък). И дори може да не видим, че всъщност невинаги става въпрос за слаби страни, само ние може да ги смятаме за такива. Истински добра себеоценка започва да се изгражда, когато човекът се приеме в своята цялост – със силните си и със слабите си страни, с това, което харесва у себе си, и това, което не харесва. И дори с това, от което е абсолютно отвратен у себе си. Например човек трябва да приеме, че понякога завижда, ядосва се на близките си, иска му се понякога децата му да не се бяха раждали, и т.н.

Ако можем да обгърнем с любеща прегръдка и тези наранени наши части, от които бягаме, тогава се ражда добрата себеоценка, която ни помага да изградим автентични отношения с другите. Какво разбираме под автентични отношения? Отношенията, в които ние сме себе си, а не някой друг. Именно тогава топлината и близостта се случват естествено.

Ако ние нямаме добра себеоценка, все ще се опитваме да крием нещо за себе си пред другите, някои свои навици, черти на характера. Ще се опитваме да изглеждаме по‑различни и по‑секси, отколкото вътре в себе си смятаме, че сме. А това създава една изкуственост, превръща те в актьор, който играе роля. Може и много добре да го правиш, но всъщност ти си актьор и имаш друг живот зад тази роля. Хората инстинктивно усещат тази неискреност. Така че когато можем да прегърнем себе си с нещата, които не харесваме (а основен признак, че това се е случило, са следните поведения: можем сами да се смеем над недостатъците си, позволяваме на другите да ни закачат заради тях, да ни критикуват понякога и ние да взимаме забележката предвид, без да се разстройваме, или просто спокойно казваме: такъв съм си), тогава започваме да имаме шанс за прекрасни взаимоотношения, било то любовни, било с родителите ни, с децата ни, с близките и приятелите. Просто сме истински. Какво означава това?

Няма безгрешни хора

На първо място означава да не се виним за нищо. И да се приемаме дори когато не сме чак толкова съвършени, дори когато сме направили нещо не чак толкова умно, защото грешките всъщност са начинът, по който човек се учи. Така че дори и да сме сгрешили или да сме се провалили, по‑скоро можем да погледнем на това като на важна обратна връзка от страна на живота, от която да си направим извод, за да постъпим добре следващия път. Всеки човек би направил нещо успешно, ако преди това го е сгрешил няколко пъти, за да напасне начина, по който всъщност се прави то. И затова е изключително важно да приемаме грешките си за много необходими преживявания и опитности, които ни учат как да постъпваме. Ако ние не си прощаваме грешките и твърде много се обвиняваме за тях, няма да можем да научим каквото и да било. Да вземем например децата: те се учат да ходят чрез постоянни грешки и провали, спъват се, падат, удрят се. Ако те си мислят: о, аз паднах и се изложих, никога не биха проходили. Така че наистина се учудвам колко много от моите клиенти говорят зле за себе си, дори за тривиални неща. Кой не е възкликвал: как можах да го направя, каква съм... И тук следва зоологическа обида по свой собствен адрес! Или пък: ама че съм глупак, колко съм отнесен!

Когато като консултант започвам да работя със себеоценката на даден клиент, искам да го накарам да се приема такъв, какъвто е. Като тръгваме наистина от дребните неща – например да спре да говори подобни неща за себе си. Да приеме, че, разбира се, може да забрави или да се разсее, или да не е толкова сръчен, или не толкова съобразителен... Все пак това се случва на всеки.

 Следващият етап е да приеме, че дори да има някакъв проблем, който се изпречва на пътя му (примерно няма връзка от много години или пък има сериозни конфликти с партньора си), не значи, че е човек, който се е провалил. В никакъв случай! Означава просто, че се учи как се прави това. И онова, което му се случва, е много важен етап по пътя да превърне личния си живот в успешен. Хората, които не си признават, че могат да допуснат провал, обикновено имат нещо като брак или нещо като връзка, но никога не са истински удовлетворени и никога няма да стигнат до дълбочината на чувствата и страстта, които могат да бъдат изживени между двама души. Така че следващият етап в работата с клиентите е да бъдат подтикнати (научени) да прегърнат себе си на мястото, на което са – добре, нямам връзка, но пък имам много други неща. Или пък – да, в момента отношенията ни не са съвършени, но пък често има и хубави емоции в тях. Искам да се подобрят, разбира се, но за момента ги приемам такива, каквито са.

Следващият етап на добрата себеоценка е човек да прегърне себе си с всичките емоционални рани, които може би носи. Това са онези моменти, за които смята, че към него не са постъпили добре и той е страдал. Или когато той не е постъпил добре спрямо другите и се чувства виновен. Или да приеме моментите, в които се е чувствал засрамен от себе си. И ако той може да се приеме действително такъв, какъвто е, тогава се ражда едно голямо спокойствие и се освобождава огромна сила вътре в душата му. Защото човек вече не хаби енергия да се самообвинява или да се опитва да бъде нещо, което не е. Последното изсмуква изключително много сили и ни изтощава. Често ние не си даваме сметка как отнемаме енергията от себе си в самообвинения и в невъзможността да си простим.