Виена: град на зима и изкуство

Време е за приказно прекарване в един от най-красивите градове в Европа.

 

Наскоро една приятелка ми каза, че напоследък с пътуванията си изявявам силни предпочитания към северната част на западна Европа. Не се бях замисляла до онзи момент, в който водехме разговора, но после ми хрумна... Открих 2018 година с пътуване до Будапеща, закривам я с Виена. Двата града са на изключително близко разстояние един от друг и ако кацнете в единия, може спокойно да се приберете от другия. Разликата между двата е в езика, валутата и цените. Студът е еднакъв. 

Виена, за разлика от останалите места, през които минах тази година, е достолепната столица на интелектуална Европа. Тук има и хляб, и зрелище, и опера и музеи. Всеки – от най-големия плебей до най-изтънчения културтрегер – ще намери по нещо за себе си, което да му се услади. 

Пътуването до Виена, за всеки предпочел да прекара няколко дни в австрийската столица започва от Терминал 2 на Летище София. Нискотарифни полети до там няма, така че кацането ви на австрийска земя ще бъде лишено от ръкопляскания, но пък ще имате напитки в този час и половина в самолета, което си е напълно честно. Тръгването от София се случва на има-няма 5-6 градуса, пристигането там е на минус много, според телефона ми -3, но се усещат като -10, най-вероятно заради вятъра. Във Виена е страхотен студ. Това е най-мразовитото време, което съм изпитвала за тази година. Телефонът ми умря, ръцете ми се вкочаниха, ушите ме боляха. Ето толкова студено беше.

Хората имат много причини да посетят Виена, а съм сигурна, че през пролетта тя е забележително красива, но аз избрах зимата и смятам, имах основателна причина за това. А именно – първата кураторска изложба на Уес Андерсън в Музея на историята на изкуството. Тя се откри в средата на ноември. Именно заради това действието на това зимно пътешествие се случва в началото на декември. 

Уес Андерсън + коледни базари + украсена Виена = пълен студ и кеф.

"Във Виена вятърът навява така, както се случва в руската тундра“, това е първата мисъл, която минава през главата ми още в първата ми вечер в Австрия, докато с бодра крачка вървя към центъра на града. В мига, в който пресечете един от ръкавите на река Дунав, който минава през града и видите снеговете и птиците, които крякат над нея, значи сте на правилното място. Центърът на Виена не случайно е едно от световните културни наследства и природно богатство на ЮНЕСКО. Вярвам, че когато е бил оценяван, е бил украсен. Така, както аз го видях за първи път. 

По-голямата част от улиците в центъра на Виена са широки, има и малки, разбира се, но градът ти оставя цялостното усещане, че е голям, много голям. И широк, и има въздух. Първото нещо, което трябва да се види, разбира се, е катедралата Свети Стефан. Огромна, масивна, тежко стояща на Стефансен плац, това е най-ярката и горда конструкция в града. Около нея се тълпят хора, гледат, снимат, възхищават се. Катедралата е отворена почти денонощно, а вечер там има опери от Моцарт, за всеки, който желае да посети. Около нея пък има коледен пазар – с греяно вино, вурстове, брецели, картофи в плик и супи в хлебчета. Това не е най-големият базар на града, но е най-централният. Някъде отстрани се намира и най-голямата елха в града, която е украсена и свети така, че да се вижда и от космоса. Това е едно от хубавите неща на Виена – там се стъмва рано през зимата, но цялата е осветена и грее, като че ли е ден.

Малко по-настрани от впечатляващия Свети Стефан е друго величествено чудо на изкуството – Паметникът на чумата. Позлатен на места и вдигнат гордо през 1693 година, този масивен колос на една от централните улици, съчетава в себе си ужас и изкуство в едно. Стилът е барок, а причината е чумната епидемия в града. Много тежки моменти в историята са оставили забележителни точки с изкуство из Европа, на които днес можем да се насладим и това е едно от най-впечатляващите сред тях. 

Храната във Виена също не трябва да бъде подценявана. Разбира се, че поне една вечер или обяд човек трябва да яде на някой от базарите и да изпие колкото може да поеме количество греяно вино. От поне един от базарите си запазете чашата – на всеки един тя е различна, и макар да струва безбожните 4 евро, то след време ще ви носи повече спомени с доволна усмивка за студа, който сте брали, отколкото за похарчените незнайно къде 4 евро.

В този смисъл закуската във Виена е важна и нека тя да се случи на хубаво място. Лично аз препоръчвам Cafe Diglas в една от малките улици в самия център, което е запазило оригиналния си вид и вкус от 1875 година, когато е създадено. Обстановката е виенска сладкарница от най-хубавите, кафето е страхотно, има кроасани и пайове... много виенски пайове. Препоръчвам ябълковия, но всеки ще си избере сам вкуса. И като заговорихме за храна, някъде между вурстовете, супите и шницелите, е редно да опитате торта "Сахер“ - оригиналният й вид, измислен от сладкаря Франц Захер, се сервира още в хотел "Захер“, но вие може да я опитате и във всяка друга сладкарница или виенски ресторант, по-евтина е и е много вкусна. Ако си пададе по шоколад, разбира се.

Другото, с което Виена е известна, са музеите. Най-яркото място за това е Мария-Тереза Плац, където в каре са разположени три чудесни музея, включително и Леополд музей, който е огромна срада, помещаваща в себе си модерното изкуство. Kunsthistorisches museum или Музей на историята на изкуството е абсолютно задължителен и се намира в близост, както и Mumok museum. Разбира се, с желанието човек да се обогати с изкуство, след като е стъпил във Виена, идва и инстинктът да съхрани себе си и вещите си от напираща тълпа туристи, които се носят около него. Те често са на групи и са въоръжени със селфи стикове, викат на непознати езици и са бързи, много бързи. Когато човек посещава такава популярна точка в Европа, каквато е Виена, трябва да е готов за тях. Вярвам, те са там целогодишно. Независимо от вятъра, студа и блъсканицата, туристическата тълпа, съставена от група с фотоапарати, винаги дебне някъде зад ъгъла. 

Друго място, което трябва да се види, е Мариахилфер щрасе. Това е пешеходна и изключително дълга улица, на която няма нито един музей. Не, тя разполага с други богатства, а именно магазини. Мариахилфер щрасе е най-известната шопинг улица в австрийската столица и ако сте там по Коледа или около празниците, то ще хванете намаленията. Всички пазаруват именно оттам... 

След като човек е пил греяно вино, ял е обилно, полял е всичко с десерти и кафета, насладил се е на Свети Стефан, обляла го е топлина и културно богатство от музеите, значи е дошъл моментът да види най-забележителната къща в света и това, разбира се, е Hundertwasser House. До малките улички, известни като градчето Хундертвасер се стига пеша, като човек трябва малко да се отклони от центъра. Още в 10 сутринта там вече е пълно с хора. Къщата, конструирана и изрисувана от Фриденсрайх Хундертвасер, е впечатляваща. Единственият начин обаче да й се насладите отвътре, е едно малко кафене, което се намира на една от терасите. Вътрешната й част е недосегаема, като навсякъде висят табели да се пази тишина, защото все пак е обитаема. Опитвам се да разбера колко струва, за да живееш на това място. Усмихната жена в един от вътрешните дворове на "градчето“, превърнат в базар, само ми отговаря, че е много. Не знам точно, колко е "много“ по стандартите на Виена, но един от обитателите, чието име съм се опитала да запомня от звънеца и звучи като Франц-Муд-нещо-си, биват мигом облят от моята мислена ненавист. 

Както казах Hundertwasser House разполага с вътрешна част, превърната в базар, от който може да си купите каквото си поискате, стига да разполагате с достатъчно пари, защото Виена е по-скъпа от Будапеща, и от Прага, и от Братислава, които макар да са близо до нея и също се хвалят с чудесен туристически поток, не могат да й стъпят като цени. Тук е стара Европа и цените, както и хората, знаят това. 

Каквото и друго да кажа за Виена ще е в повече. Всеки трябва да я посети, това е ясно. И всеки да си я преживее по собствен начин. Дали ще посетите музеите или цял ден ще обикаляте по улиците и парковете, е ваша воля. Дали ще ядете торти или ще пиете бири, май зависи от времето и диетата ви. Всичко там е пожелателно, но посещението е задължително. И в студ, и в пролет, и в есен...

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт