Онова, което липсваше

Тъмен бар, любима музика, обувки, с които сякаш летиш над земята, аромати, обещаващи приключения. Тълпа от красиви хора, танцуващи в ритъм, почти като кадър от "Великата красота" на Сорентино. Навън постепенно пристига часът на зората и всички се отправят към многобройните пътища и улици на града и на живота. Щастливи, усмихнати, опиянени от преживяната вечер.

Мързелива нощ с приятели у дома, петък, в края на седмицата, ленив, накъсан разговор, спомени и намерения, които се преплитат в хода на годините и понякога вчера ни се струва като план, а утрешният ден е сякаш поздрав от нещо минало. 

Уютна сутрин в планината, излизаш от хижата, за да погледаш снега, точно минути, преди да се качиш на сноуборда и да останеш сам със себе си. Някъде надалеч, сякаш на върха на света.

Горещ ден през август, по-скоро следобед, безвремие, което не притежава форма. Денят има една-единствена цел: равен брой на прекарано време на слънце и точно толкова минути в морето. Животът може да бъде и така благосклонен.

Момент на напрежение, момент на радост, момент на притеснение, момент на безмерно щастие, момент на малко тъга (която бързо-бързо си отива), момент на "еха, колко е красиво", момент на възхищение, изненада, нещо велико, нещо голямо, момент след буря, или пък затишие преди нея... Концерт, хубав филм, добра книга, новина, резултат от нещо дългоочаквано, спазване на срок, спокойствие след многото работа, целувка... целувки.

Какво липсва в картинката?

Нещо красиво, нещо малко, нещо елегантно. Нещо синьо. Или пък златно. Да пасва на ръката ти, да отива на стила ти. И в същото време да е толкова дискретно, че да не пречи на останалите. Да ти доставя удоволствие. И да не те кара да чакаш. Поне не повече от няколко минути.

Виж повече за IQOS.