Гурме изживявания със сръбски оттенък

Срещаме се с Даци, един от собствениците на ресторант "Котилото", за да ни разкаже повече за любовта си към кулинарията.

От кога се занимаваш с кулинария? Откъде идва любовта ти към хубавата храна?

 Още от малък обичам да готвя. Завърших кулинарно училище в Сърбия, а на 17 години започнах и работа. Много години се занимавам с това. Когато навърших 22 години, дойдох в България. Тук съм от 14 години и много ми допада българският манталитет. Хората обичат пикантната кухня, допада им скарата, месото, угаждат си. По това много си приличаме. Гледам на България като втора родина! 

Създадох семейство тук, имам жена и дете на 7 години. Бизнесът ми също е тук, партньор съм в ресторанта “Котилото”. Щастлив съм, че радваме клиентите с кухнята ни. Влагам много любов във всичко, което приготвям. Освен опит, трябва и любов! Защото в чинията всичко се усеща. Разбираш веднага дали порцията е направена с желание или не. Няма как да излъжеш.

Готвиш с любов и казваш, че България е твоето място?

Да, определено. Работата ми харесва, хората също. А и българите много обичат сръбската кухня! Ние много си приличаме като народи. Купонджии сме. 

Какво най-много обичаш да готвиш?

Всичко, свързано с месо. Любими са ми ущипците от телешка кайма, бекон, чесън, черен пипер. Те са сочни, леко пикантни и много, много вкусни!

Разкрий ни някоя кулинарна тайна.

Мога да говоря по-конкретно за месото. Важно е готвачът да го познава добре, да е качествено и крехко. А това си личи по консистенцията, по цвета. Скарата също е ключова. Това е умение, коеото се придобива след много опит, защото всеки вид месо е различен. Нужен е и усет, разбира се. Но е закон, че колкото повече едно месо се пече, толкова по-зле се получава, защото се изсушава. Месото е 65% вода и именно затова се втвърдява. Трябва да се изпече на 90 %, на “розово”, както казваме ние, готвачите. Само така се запазват вкусовете му. Ако го препечеш, те просто изтичат в скарата.

За кого най-много обичаш да готвиш?

О, за всички. Всеки клиент при нас усеща душата на балканската кухня. Всички се чувстват уютно, спокойно, приятно. Атмосферата допринася за това: имаме огън, приятна музика, добро обслужване. За нас е важно да предадем приятни емоции и хубави впечатления.

А имаш ли специална рецепта за сутрините след тежка вечер?

Честно казано, не ми се случва често! Но трябва да се хапне нещо кисело, туршия, зеле, зелев сок. Това определено помага! Или, разбира се, българското шкембе чорба.

бюлетин

още рестарт