Говори с нея

Онези тъмни подводни камъни, които почти незабележимо спъват и преобръщат цели светове. На пръв поглед незначителни симптоми като сърцебиене, изпотяване, страх, притеснение, паник атаки, които приличат на смърт, сънливост, внезапен ужас, желание просто да те няма, тотална празнота. Ад. И не, в тези неприятно подредени думи няма място за меланхолични следобеди, през които просто искаме да прочетем книга или да слушаме Нора Джоунс. Галактики по-страшно е.

По последни данни (2017 г.) в България от депресия страдат 1 милион души. Диагностицирани са едва 8 процента. По неофициални данни числото нараства на страшните 2 милиона. В световен мащаб цифрите са още по-плашещи: 300 милиона, изпитващи безумната сянка на депресията.

Мерките, които предприемаме? Почти никакви.

Хората, изпитващи трагичното желание да изчезнат, на пръв поглед трудно могат да бъдат разкрити. Плашещо голяма част от тях са млади, добре облечени, образовани, изключително интелигентни, четящи, успешни. Имат всичко. Без едно малко, но ключово допълнение - спокойна душа.

У нас бързо и лесно заклеймаваме хората, които изпитват болка в сърцата, душите или просто онова адско пробождане в слънчевия сплит като луди. Лесно е, не изисква никаква мисъл, а най-вече... никаква грижа. 

Ще трябва да поднеса и едно разочарование. Страдащите от депресия не са луди. Те просто са част от онези, потърсили в google "как да бъда щастлив". Излизат над 5 милиона резултата. Вероятността самият ти да си го търсил е огромна. И това не те прави луд, нали?

Специалистите твърдят, че депресията се проявява вследствие на травма, загуба, стрес, ненавременен гняв, обида, болка, таена мъка, свръхчувствителност. И още хиляди, хиляди причини. Изброявайки ги, застраховките името ти да не фигурира сред диагностицираните намалява значително. И преди да махнем с ръка и да наречем тази вече преекспонирана дума депресия глупост, е добре да се замислим. 

Онзи колега, който винаги отказва да дойде с вас след работа, дали не страда от депресия, или е по-лесно да го наречем надут?

Онзи наш приятел, който не може да стои в затворени пространства, дали не страда от депресия, или е просто егоист?

Онази позната, която винаги върви със слушалки в ушите и избягва разговорите, дали не страда от депресия, или е просто затворена?

Онзи мъж, който слиза от скъп автомобил и носи страхотен костюм, но в петък няма търпение да се прибере вкъщи и да не излиза цял уикенд, дали не страда от депресия, или просто работи прекалено?

Онова младо момиче, което винаги избягва въпроса "как си", дали просто се прави на интересна, или страда от депресия?

Ти, който не можеш да заспиш и не спираш да ровиш в телефона си късно вечер, дали просто любопитстваш, или страдаш от депресия?

Ще си позволя да цитирам една изключителна жена, която измина дълъг и сериозен път в битката си с депресията.

Когато те боли зъб, отиваш на зъболекар. Когато те боли душата, отиваш на психиатър.

P.S. Следващият път, когато попиташ някого как я кара и той ти отговори отвеяно... може би трябва да отделиш три минути, за да поговориш с него. Не е страшно.