Историята на Джон Джеймисън

Казват, че големите истории просто се случват. И докато устните ни обикалят по ръба на чашата с уиски и си спомнят за всички отминали целувки, се пренасяме в една далечна и много вълнуваща ирландска година. През 1780 г. Джон Джеймисън започва да произвежда уиски по определен и различен от досегащния начин. Именно негова е заслугата за мекотата, вкуса и онова особено усещане за близост, което Джеймисън ни създава.

В един студен зимен ден в началото на декември, изпълнен с много вяра и вкус към живота, Джон Джеймисън създава своето тройно дестилирано, меко и отлично балансирано ирландско уиски. От този момент до ден днешен, всяка една глътка оставя вярна на мотото SINE METU. Защото когато твориш нещо толкова хубаво, няма място за страх. А само за отдаденост към качеството и поглед към усмивките и насладата, която творението ти предизвиква. 

 Толкова меко, че бих го пил, дори да не носеше моето име.

Убедени сме, защото трудно можем да открием по-добро ирландско питие. А защо има щастието да се нарича ирландско ли? Не, не заради Джон. Или поне не само. Всеки един милилитър спокойно и тихо е отлежавал в специални бъчви над три години. Измерени в секунди, пълни с грижа, сякаш лично дестилирани от Джон Джеймисън дори днес.

И говорейки за истории, няма как да не споменем, че уискито Джеймисън е произвеждано през две световни войни, ирландската гражданска война и дори през Сухия режим в САЩ. Освен това е помогнало за откриването на нови възможности, нови хора и нови начини за производство на уиски.

В забързания свят, в който живеем и който понякога се задъхва, имаме нужда от добри истории. И тази на Джон Джеймисън е една от тях. Още едно доказателство, че мечтателите печелят винаги. Да, дори през зимата.