Лоран Гунел ти обещава: „И ще откриеш съкровището в теб”

Как да придадем смисъл на живота си и защо Исус е първият революционер.

В монопола върху истината вярват само фанатиците

Да вземеш един съвременен типаж, модерна млада жена - "бизнесмен”, крайна атеистка, и да я накараш да се впусне в противоестествено "проучване на пазара” – Алис ще се опита да напълни с вярващи църквата в Клюни, чийто млад свещеник, неин приятел от детството, се оплаква от оскъдния брой черкуващи се... Звучи почти абсурдно, нали? Петият роман на Лоран Гунел, който носи популярното заглавие "И ще откриеш съкровището в теб”,е екстравагантен и предизвикателен, прилича повече на есе.

Не, не, авторът не се опитва да ни накара да ходим на църква, нито се прави на проповедник. Само мъничко ни подстрекава. Кара ни да се замислим за мнимата истина и да си възвърнем себеуважението, без да се крием зад измислени образи. Да живеем в съгласие със себе си не означава да живеем както си мислим, че другите искат да ни виждат – което често се опитваме да направим без задоволителен резултат.

Първата част е особено забавна – религиозната практика е "сканирана” някак неортодоксално пред ужасения поглед на младия свещеник. Но във втората част настъпва обрат. Принудена да се задълбочи в "досието”, Алис открива Евангелията и не може да повярва на очите си – всичко е много красиво и без връзка с това, което си е мислила за тази религия. Тя дори става истинска активистка и се опитва да убеди приятеля си да революционизира практиката си, подтиквайки енориашите си наистина да се обичат едни други. После открива също, че първите християни са приемали жените свещеници. След първоначална съпротива младият свещеник ще се остави да го убедят. Ще последва огромен скандал, висшият клир ще бъде бесен. Но бунтът си е струвал труда – депресията е заместена от нестихващ порив за живот…

Лоран Гунел от десетилетия е обсебен от въпроса, който стои в основата на философията: какво е добрият живот? Какво означава да си успешен човек? Не е ли истина, че когато достатъчно сме работили над себе си и сме разрешили най-тежките си проблеми, собствената ни личност ни интересува по-малко и се ориентираме към нещо друго. Към другите?

"Когато започнах да пиша, най-напред споделих това, което съм получил от живота. После се ориентирах към онова, което стои по-високо от всекидневното битие. В началото духовността не ми говореше нищо. Днес тя е единствената, която ме занимава. Колкото до маркетинговата стратегия на моята героиня Алис, отначало тя ме забавляваше. В своите църкви християните се държат като пълни леваци. Отказали са се от някои величествени практики като грегорианското песнопение например. Но и с пръст не са пипнали големите си табута – сексуалността, мястото на жената в света. Накратко, в маркетинга християните "за нищо не стават”. 

Гунел не се чувства член на "християнския клуб”. Непоносима му е идеята, че една религия трябва да надделее над друга. Не вярва в единствеността на истината – в монопола  върху истината вярват само фанатиците. Бащата на писателя е бил протестант, майка му – католичка, но не са се черкували. Не са му натрапвали религиозно възпитание. Така той открива Исус с необременено око: 

"Исус е първият революционер! Той е фантастичен преподавател по личностно развитие и духовност. Не знам дали е бил "Бог, станал човек”, или Месия, чужда ми е и идеята, че е умрял, за да ни избави от греховете ни. Но той е изумителен персонаж, който във времена, когато са вярвали само в грубата сила, изведнъж заявява: "Обичайте се едни други.” Може днес да ни звучи банално, но тогава е било забележително, безумно, революционно.”

"И ще откриеш съкровището в теб” напомня, че думата "религия” идва от латинското religere, което означава свързвам. Религията има за изначална цел да свързва, а не да разделя и противопоставя хората, независимо дали се кланят на Исус, Буда или Мохамед.

"За мен посланието на Исус не е несъвместимо с това на Буда, на големите индуски мъдреци или на еврейските пророци. Това, което много ценя в азиатските духовни школи, е, че те ви подтикват да експериментирате, за да се убедите сами, а не да вярвате на другите сляпо, без да имате физическа и психологическа практика. От будиста или индуиста се иска да се убеди чрез личен опит. Християнството би спечелило, ако проповядваше същото”, убеден е авторът на едни от най-четените френскоезични книги в света. 

Излишно е да напомняме за световните бестселъри "Човекът, който искаше да бъде щастлив“, "Бог пътува винаги инкогнито“ и "Денят, в който се научих да живея”, дали утеха и морална сила на милиони хора по света. Книгите на Гунел изразяват страстта му към философията, психологията и личностното развитие. Хуманитарист, получил образованието си във Франция и САЩ, днес той преподава в университета в Клермон-Феран и пише. В продължение на много години е обикалял света, за да се срещне с мъже и жени, които хвърлят светлина върху най-фундаменталния въпрос – как да придадем смисъл на живота си.

Написана в чист, прозрачен стил, и петата книга на Гунел въвлича читателя във вълнуващо разследване на всичко свързано със самоусъвършенстването. Главно с възможността да се освободим от нездравия егоизъм. Това утилитаристко виждане за духовността се оказва убедително, дори и да не се харесва на пуристите, а иначе непретенциозната съпоставка на даоизма, будизма, християнството и индуизма е извършена по много интелигентен начин. 

Творчеството на Лоран Гунел защитава една различна реалност, където човек може да получи достъп до друго, нека условно го наречем духовно измерение – където действията му имат значение и носят удовлетвореност, а радостта е трайно състояние.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт