Порция афоризми от Венцеслав Константинов

Доза от книгата на Венцеслав Константинов "Котката на Сократ". 

ЛИЦА, МАСКИ

Ако се вслушаш в сърцето си, ще доловиш непознати мелодии.

Ако спреш посред изречението, значи е нямало защо да го започваш.

Безразличието обезсмисля човека в теб.

Великото щастие загива от собственото си величие.

Вечерната гордост може да се окаже сутрешен срам.

Джуджето върху раменете на великан не вижда нищо поради страха от височината.

Дори когато греши, жената е права.

Жената се увива около мъжа, за да го държи изправен.

Иронията прикрива болката.

Лъжците и лъганите ги свързва едно: любовта към лъжата.

Паметта за миналото е гнетът на днешния ден.

Щастието е най-красивият път към нещастието...

ХАРАКТЕР, ЛИЧНОСТ

Ако вече не можеш да се върнеш, остава ти само да продължиш напред.

Ако успееш да избягаш от себе си, дали ще се озовеш в Рая?

Голямо е умението от всяко зло да изцеждаш доброто.

Драма: властна личност, лишена от власт.

Истински скромен може да бъде само значимият човек.

Който мисли сложно, живее просто.

Мъжът не може да проумее чудото на раждането.

Не търси щастлива жена до самодоволен мъж...

Самотата не е свобода, а само нейното начало.

ПРИРОДА, БОГ

Ако Бог ти даде всичко, отнема ти обичта на хората.

Бог е безименен - като Вечността...

Бог не обича светците - не желае заместници.

Вярата е от Бог, религията - от човека.

Камъкът е натрупано безмълвие.

Когато луната спи, звездите танцуват.

ЖИВОТ, СМЪРТ

Боли те - значи още дишаш.

Всяко планиране на бъдещето обезсмисля живота ти "тук и сега".

Демоните на миналото оковават ангелите на бъдещето.

Живот след смъртта: утешение или оправдание?

Сократ не разбира котката си, но котката го разбира.