Можем ли да хакнем големия лош свят?

“Ръководство за лоши дни” на Евелине Хелминк е тук, за да ни припомни, че понякога спасението се крие именно в тъгата.

“Ръководство за лоши дни” на Евелине Хелминк не е поредната книга за самопомощ, която да ни кара да се преструваме, че животът е прекрасен, дори и в моментите, в които очевидно не е. Напоследък положителното мислене и идеите да бъдем благодарни за всяка болка, ни заливат отвсякъде, но необходимо и полезно ли е да залъгваме себе си? Fake it till you make it със сигурност не е най-градивният съвет на света и вероятно би било по-добре да го преформулираме на Feel it till you make it. Нека си признаем. Неприятностите са такива, каквито са. Болката е такава, каквато е. Лошите дни са такива, каквито са. И е хубаво да забавим темпото, да ги почувстваме и по този начин да ги приемем. Не е необходимо да се съпротивляваме, защото в крайна сметка колелото се завърта и дори когато се намираме долу, добре знаем, че скоро ще се озовем най-горе. Тъкмо заради тази философия “Ръководство за лоши дни” е една от най-полезните книги в последно време. “Позволява” ни да почувстваме и усетим всичко, без да се налага да си фантазираме, че то е по-хубаво, отколкото е.

Ето какво споделя още в началото на книгата си холандската журналистка и писателка Евелине Хелминк:

“...искам да ви споделя любимия си цитат, който ми носи утеха в лоши моменти: "Ние смятаме, че целта е да се издържи изпитанието или да се преодолеят трудностите, но истината е, че това е невъзможно. Те винаги ще идват и ще си отиват, отново и отново. Това е в реда на нещата. Изцелението идва, когато оставим всичко да се случва, приемем мъката и облекчението, злочестието и радостта“. Негов автор е американската будистка монахиня Пема Чодрьон.”

Впрочем Евелине е главен редактор на нидерландското издание на списание Happinez, което дава съвети за личностно израстване и пълноценен живот и познава отлично всички съвети, духовни наставници, позитивни практики и положителни изречения, които трябва да повтаряме на себе си сутрин, докато се взираме в огледалото. Тъкмо заради това е важно да чуем посланията й и да се вгледаме в практиките и житейските трикове, с които много по-лесно бихме могли да понесем лошите дни.  

Да наричаме нещата с истинските им имена 

Колко често си задаваме въпроса имаме ли необходимата смелост да влезем дълбоко в себе си и да изпитаме емоциите, без да лъжем себе си, наричайки ги с истинските им имена? Можем ли да спрем да твърдим, че “всичко е наред”, когато то не е и да седнем у дома в комфорта на собствения си свят, канейки на масата онези досадни гости, които и без това обитават съзнанието, душата и сърцето ни. Много често те са производни на следните:

Гняв (когато чувстваме, че са постъпили несправедливо с нас)

Тъга (когато животът ни е разочаровал)

Вина (когато нещата са могли да стоят по-различно)

Страх (когато – защо не? – по пътеката се зададе мечка)

Срам (когато ви се струва, че не се справяте според очакванията)

Да си признаем какво изпитваме и как се чувстваме винаги е много по-полезно и ценно за собствения ни растеж, отколкото това да замитаме под килима всички емоции, докато не започнат да ни разяждат отвътре.

Да останем насаме със себе си и да посадим градина в сърцето си 

Черил Стрейд има една реплика за усамотението, в която Евелине се разпознава. Тя пише: "За мен усамотението винаги е било място. То не е състояние, а стая, в която мога да се оттегля, за да бъда себе си“. Да можем да се скрием от света и да притихнем там, където сме само ние самите, е може би едно от най-ценните умения. Да, да бъдем със себе си е умение. Усамотяването уталожва делничния шум, натрупан в главите ни и освобождава пространство за собствените ни мисли, за нови идеи, за преработка на овехтелите чувства, с които мислим, че сме се разделили, но все още живеят в нас.

Няма нищо по-приятно от самотната разходка из неизвестен град, от шляенето анонимни и безметежни по непознат плаж. Такава една разходка ни позволява да си подредим мислите, да се настроим на вълната на най-чистите си копнежи и потребности и да чуем сигналите, които ни изпраща тялото или душата. Понякога това поражда по-дълбоки философски размисли, друг път не води до нищо особено освен до изразено чувство на свобода. Времето, което прекарваме със себе си, ни зарежда. Дори да си отделяме само четвърт час дневно, като се поразходим или поседим сами, ще открием, че това пак ни доближава до извора.

Отказът също е решение… понякога правилното

Сигурни сме, че до болка добре познавате изречението “Не се отказвай, можеш!”. Живеем във време, в което се опитваме да си втълпим, че всички можем всичко и го постигаме на всяка цена, но понякога това да вдигнем ръце и да се откажем е много по-полезно за самите нас, отколкото отчаяните опити да задържим онова, което не ни принадлежи. 

Дали енергията между даването и получаването е в равновесие, можете да кажете само вие и никой друг. Отказването изисква самопознание и способност да приемем реалността. Понякога констатацията, че сме достигнали мъртва точка, е болезнена. Раздялата с мечтата или целта натъжава. В такива моменти си позволете да се разгневите или да изпитате разочарование. Щом се разсее мъглата, ще се разкрие просторът. Простор към нещо ново, нещо по-добро. 

Книгата на Евелине Хелминк дава отговор на въпроса можем ли да излъжем големия лош свят и ни припомня с ирония, мъдрост и чувство за хумор колко е важно да следим потока на чувствата си. Учи ни да се отдаваме на болката, без да допускаме тя да ни съсипе, съветва ни как да се отделяме от социалните мрежи в името на психическото ни здраве, говори за ползите от изкуството, кара ни да осъзнаем това, което заслужаваме, подава ни ръка, за да ни поведе на пътешествие… в настоящето. Там, където се случва магията, макар и понякога вълшебствата й да не личат. 

Щом приемем несъвършенствата на заобикалящия ни свят и тези вътре в нас, и лошите ни дни ще станат по-леки. Нужно е единствено да проявим търпение и да оставим лошото да отмине. Не можем да подправим неприятните дни, нито да ги форсираме, да изискваме нещо от тях или да ги заменим за други преживявания. Единствената правилна тактика е да им се отдадем и да ги приемем. Да започнем да водим пълноценен живот, в който не липсва нищо: тъмнина и мрак, красота и пукнатини.

В такъв живот се крие свобода.

И е важно да помним, че: 

Няма нищо вечно.

Няма нищо завършено.

Няма нищо съвършено.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт