Изкуството на малките цели

Или защо е по-важно да се концентрираме върху малко, но изпълними задачи.

След 2020 година, безцеремонно изтрила всички планове, които може би сме имали в главата рано сутринта на 1 януари, идеята да направим списък с цели и задачи за следващите 365 дни изглежда доста амбициозна. И дори абсурдна. Робин Шал, комик от Ню Йорк, превърна своя списък с обещания за 2020 в абсолютен хит в интернет. През ноември тя качи видео в Tik-Tok, в което обяснява как всеки един ред от нещата, които е искала да изпълни през изминалата година, се превръща в абсолютен провал:

Да пътувам повече. (Бях затворена в най-малкото студио в Манхатан)

Да печеля повече пари. (Без работа съм март.)

Да съм по-социална. (Не.)

Да прекарвам повече време с баба. (И двете ми баби починаха през 2020).

Всичко това, гарнирано с огромна доза чувство за хумор, превърна Робин Шал в сензация. Но да се върнем на новогодишните резолюции. Нужни ли са ни наистина? Не трупат ли излишно напрежение в и без това натоварените с хиляди очаквания дни? Според Сара Долън, професор по психология в университета в Бейлор, създаването на списък с една или две изпълними цели би могло да повдигне самочувствието ни и да ни донесе повече сигурност. Да, дори и да сте от онези скептични, но силни хора, които владеят хаоса.  За целта трябва да започнете с мотивацията за нещо конкретно, което ви интересува. Не очаквайте, че ще се събудите на първия ден от януари и ще сте напълно готови за действие. По-скоро се запитайте защо искате тази промяна? Заради себе си? Заради другите? Професор Долън твърди, че не бихме могли да следваме какъвто и да е било план, ако не намерим вътрешна мотивация. Тя дава пример с желанието за загуба на тегло.

Защо го искате? Заради препоръка на доктора ви или за да се впишете в обществените рамки? Изброените примери за външни мотиватори, които трудно биха ви повлияли в дългосрочен план. Oткрийте вътрешния двигател, който да ви отведе до целта, съветва проф. Долън. Или както е казал Буковски - открийте онова, което обичате, и му позволете да ви убие. Направете ясен план за действие. Не се съсредоточавайте толкова много върху целта, защото това често носи разочарование, твърди професорът. А ако пък се стремите към нещо неопределено, почти невъзможно, каква мотивация бихте имали при провал? Именно малките постепенни успехи носят мотивация и създават навика (да спортуваш, да ядеш по-здравословно, да ставаш от бюрото). Друг ценен съвет от проф. Долън засяга размера на бленуваните цели. Не скачайте в дълбокото, поне не рязко. Изберете неща, които са постижими. Не залагайте на прекалено абстрактни желания, които не зависят изцяло от вас (да бъда по-здрав, например). Aко никога не сте спортували преди, не се стремете към шест посещения на фитнеса. Започнете бавно, с малки стъпки. Така при всяка малка победа в мозъка се отделят позитивни неврохимикали. И това засилва желанието да повторим. Защо е толкова важно да пресяваме целите си? Според Кати Милкман, автор на книгата "How to Change", да имаш една или две цели покачва възможността за осъществяването им. Така човек остава по-концентриран и отдаден.

Според скорошно шведско проучване, е съществено да запишете какво трябва да направите, а не какво не трябва (трябва да си лягам по-рано, вместо не трябва да си лягам късно.). Дори да не може да изпълните задачите си в срок, не се притеснявайте. Дайте си време. И все пак, бъдете добри със себе си. Не се фиксирайте прекалено върху целите, не мислете толкова за препятствията, а се опитайте да си изградите навик на действие, съветват специалисти. Преди всичко, изпитвайте любов към онова, което сте планирали. Особено след тежката година, която всички имахме. Ако пък случайно не ви идва нищо наум, за което да се хванете, винаги може да вземете назаем от Бекет, например.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт