Да отвориш прозорец на другия край на света

Ранен следобед, намирам се пред екрана на компютъра ми в хола в София. Мечтая за много други места. Да съм в Рио, в Ню Йорк, Токио, Париж. До морето. Да дишам друг въздух. Да се смесвам с тълпата. Да погледна в нечий дом крадешком през прозореца. Сещам се за стихотворението на Атанас Далчев:

Аз бродя сам из улицата. Бавно

зад покривите като тях червена

догаря нейде вечерта на запад.

И вперил поглед в нея, аз си спомням.

Тя в този час гори и над Неапол.

На зданията най-горните прозорци,

запалени от нея, ярко греят.

Светлее цял Неаполитански залив.

Като трева, полюшната от вятър,

зелените вълни се носят кротко

и в шумното задимено пристанище,

тъй както стадо привечер, мучат

и тежко се завръщат параходи.

Стоят на кея хора в пъстри дрехи

и с благослов изпращат този ден

тъй пълно изживян и тъй безгрижен,

но мене там сега ме няма вече.

 

Тя в този час гори и над Париж.

Затварят Люксембургската градина.

Една тръба звучи призивно, страстно

и сякаш призован от нея, мракът

над белите алеи слиза леко.

Тълпа деца вървят подир стражаря

и слушат във прехлас и нежна радост

възторжената песен на медта

и всякое от тях желай да бъде

по-близо до чудесния тръбач.

От портите, разтворени широко,

излизат хора весели и шумни —

но мен сред тях сега ме няма вече.

 

Защо не можем наведнъж да бъдем

и тук, и там — навсякъде, където

могъщо и безкрайно бий животът?

Ний непрестанно мрем и бавно чезнем

веднъж от туй место, подир от друго,

докле изчезнем най-подир съвсем.

Случвало ли ви се е? 

След това натискам копче на клавиатурата ми и пред мен се отваря прозореца на Анджелина от Единбург. Колко красива гледка! Здравей, Анджелина. За какво ли мислиш? Какво ли правиш, докато камерата ти ме кани в твоя дом? Натискам още един път. Колко проливен дъжд вали при теб в Атланта, Кариса! Тук е слънчево, но много студено. А при теб Теле в Порто Алегре е рай. Не виждаш друго, освен океана. Елвира, твоята гледка от Тарстан в Русия напомня на много гледки тук. Големи блокове, разбирам те. Сигурно и ти мечтаеш за Порто Алегре. Да отидем в Южна Корея, на един клик разстояние е.

Опитайте и вие. Повярвайте ми, това ще са много красиви минути. А ако желаете, може да разходите някой от виртуалните ви приятели. Лесно е.

Ето тук.