Всеки мозък е уникален. Така че да си уникален, съвсем не е уникално

Според "Файненшъл Таймс” холандският учен Дик Сваб е създал забележителен блокбастър за мозъка. Според "Атракция” също.

 

"Ние сме нашият мозък“ показва как мозъкът ни се диференцира, какво се случва в главата на тийнейджъра, как еволюира мозъкът, как работи паметта, как се е развило моралното поведение, как стареем, оглупяваме и умираме… Ала тази книга показва и какво може да се обърка. Авторът отделя специално внимание не само на нарушенията в съзнанието, на мозъчните травми и на заболяванията на мозъка като пристрастяванията, аутизма и шизофренията, но и на най-новите медицински разработки в областта. Със своя богато аргументиран труд, превърнал се в безапелационен бестселър, Дик Сваб се обръща както към специалистите по неврология и психология, така и към всички, любопитни да узнаят как действа онова деликатно сиво вещество, което ни прави уникални.

Лесно е да обърнеш течението на река и да преместиш планина; невъзможно е да промениш характера на човек. Защото всеки от нас се появява на света с уникален мозък.

Някога Фройд използвал израза "господар в собствения си дом“, за да покаже, че Азът до голяма степен е направляван от несъзнателни процеси. През 2014 г. един холандски невролог предизвика сериозна шумотевица с теорията си за функционирането на мозъка, най-вече с твърдението, че сексуалността е вродена. ("Остарялата представа, че сме свободни да избираме сексуалната си ориентация, т.е. че хомосексуализмът е просто грешен избор, продължава да сее зло и до днес.”) 

Дик Сваб е гигант в областта на неврологията с над 50 години опит, професор по невробиология в Амстердамския университет. Като директор на Холандския институт за мозъчни изследвания Сваб разпределя материал за 500 изследователски групи в 25 страни. Четейки "Ние сме нашият мозък”, ще забележите, че причинно-следствените връзки са изведени с огромна лекота. В редица отношения неговата теория е новаторска. С риск да си навлече гнева на феминистите, Сваб посочва, че мъжкият и женският мозък се различават значително, което обуславя различно поведение в дадени ситуации.

 

Половата ни идентичност и сексуалната ни ориентация (хомо-, хетеро или бисексуалност) се обуславят от генетичния ни произход и от взаимодействието между половите хормони и развиващия се фетален мозък. Според Сваб фобиите, импулсивността, депресиите на по-късен етап от живота, дефицитът на вниманието и хиперактивността (ХРНВ) често се коренят в тревожността, изпитвана от майката по време на бременността. Плодът има памет за звуци, вибрации, вкусове и миризми. С други думи, бременните вредят на детския мозък не само ако пушат и пият, а и като гледат вулгарни телевизионни програми…

 

Побиват ме тръпки само като си помисля какво може да сполети дете, чиято майка пуши през бременността си. Цигарите увеличават двойно риска от синдром на внезапната детска смърт… Ако нещо е вродено, това не значи, че то е наследствено. В момента, в който гените на баща ни и майка ни се смесят, ние придобиваме значителна част от характера си, интелигентността си и податливостта си на мозъчни заболявания. Но от мига на зачеването важна роля за мозъчното ни развитие заиграва и средата в утробата.

 

Сваб класифицира факторите на външната среда, наркотичните средства и лекарствата, причиняващи нарушения в мозъчното развитие. Показва какво се случва във "влюбения” мозък и в мозъка на религиозния човек, как оргазмът се проектира в мозъка, кое отключва мозъчните болести. Отделни глави са посветени на шизофренията, халюцинациите, агресията, хранителните разстройства, аутизма, комата и коматозните състояния, проблемите на трансплантацията, механизма на паметта, билколечението и ефекта плацебо… Специален акцент са стареенето на мозъка, различните форми на деменция и причините за болестта на Алцхаймер.

Става ясно, че законът в Холандия позволява при рак или друго тежко заболяване безнадеждното страдание да се прекрати с евтаназия. Това за съжаление не важи за хората с деменция и психични страдания, без значение колко тежки са те. Сваб отбелязва, че 27 % от европейците страдат от една или повече мозъчни болести, съответно над 30 % от бюджета за здравеопазване в родината му се отделят за хора с мозъчни заболявания. По-важното е, подсказва той,  същият процент от парите за наука да се дава и за мозъчни изследвания…

Сваб, разбира се, прави на пух и прах идеите на движението в подкрепа на "интелигентния дизайн”, което се опитва да обори еволюционната теория на Дарвин. Това чудо, човешкият мозък, е с тегло около 1,5 кг и се състои от близо 100 милиарда клетки или неврони. Размерът му е важен, но съвсем не единствен показател за интелигентността. Защото и минималните молекулярни различия могат да имат огромно отражение. Невероятно е, пише Дик Сваб, как през 1859 година, без да разполага с днешните молекулярни познания, Дарвин стига до извода, че животът произхожда от една праформа, понеже всички живи тъкани имат химични сходства. Междувременно молекулярната биология подкрепи тази идея с неопровержими доказателства.

Човешкият мозък прилича на сложен команден център, оборудван с най-модерна апаратура. Той цял живот води битки: първо да се роди, после да си вземе изпитите, да си намери работа и да си осигури прехраната, да се пребори с конкуренцията, да оцелее в нерядко враждебна среда, а накрая и да умре по избрания от него начин. (Ако има късмет.)

 

Командният център е защитен, вярно – не като скривалището на Чърчил, шегува се авторът, построено така, че да издържи и на бомбени атаки, но все пак е скрит в череп, който може да понесе доста удари. Впрочем Чърчил мразел подземното си убежище и при атаки от въздуха се качвал на покрива, за да проследи боевете. Обичал да поема рискове, което е вродено качество и на някои мозъци.

 

"Ние сме нашият мозък” е на българския книжен пазар в превод на Мария Енчева.

рестарт здраве грижа мозък