Koтката медик
Неподозираните качества на малките хищници и как могат да ни спасят
Шарлот изгубва съпруга си – "отиде в един по-хубав свят“, после престижната си работа, накрая здравето си.
По цели нощи не спи, няма апетит и прави грешката да се консултира с психиатър, който открива симптоми на биполярно разстройство. И започва "медицинското надбягване с времето“ – едно хапче за повдигане на настроението, друго за намаляване на тревожността, трето за сън. Резултат: Шарлот слага пет кила отгоре, започва все по-често да получава мигрени, непрекъснато й се повдига, наляга я хроническа умора.
Лекарите виждат във всичко това последици от първоначалния стрес и увеличават дозите на медикаментите. Докато един ден след предаване по телевизията Шарлот решава да си вземе коте.
Заема се да почисти основно апартамента, за пръв път от месеци…
Още първото й посещение в приют за животни е успешно. Прибира се вкъщи с едър тригодишен риж котарак, изоставен поради заминаване на стопанина му в чужбина.
"Едва пристигнал, той скочи на леглото и се залови да мърка и да пуска лиги. Така започна новият ми живот със същество, с което споделям милувки, погледи, разговори и нощи, истински нощи на истинска отмора, залюляна от мъркането му и галена от меките му лапи…“
От този момент нататък Шарлот намалява дозите на лекарствата, успява да изплува от мрака на депресията и социалният й живот се възобновява. Докато едно ново назначение окончателно подпечатва излекуването й.
КОТКАТА КАТО КОУЧ
Котката може да стане нашият психически коуч. Да ни обучава и подкрепя с нежността си…
Котката е влязла в дома ни като пазач на хамбара ни с пшеница, за да се бори с гризачите. Това е станало още когато сме започнали да отглеждаме житни култури. Ще рече, че е била най-напред опитомена в плодородна Месопотамия, после в Египет и в цялото Средиземноморие.
За мореплавателите присъствието на котка на борда на кораба им ги е предпазвало от плъховете, а това било гаранция срещу епидемиите. Тази санитарна роля окончателно въвела котките в домовете ни след големите чумни епидемии през 14 век.
Но това чисто утилитарно обяснение е недостатъчно – от една страна, много други животни (кучета мишелови, порове) също могат да прогонват гризачите, от друга страна, котката е станала приятел на човека и независимо от домашните проблеми.
Днес тя не изпълнява ролята на пазач, но постига безпрецедентни успехи в надпреварата с кучето – докато броят на кучетата намалява от година на година, броят на котките е нараснал с 20% за пет години. Само във Франция сега те са повече от 10 милиона!
КОТКАТА КАТО ЗАМЕСТИТЕЛ НА БЕБЕТО
Според поведенческия ветеринар Жоел Дьоас котката, дори възрастната котка, се явява заместител на човешкото бебе. Тя притежава неговото тегло, издава подобни звуци и е нежна, топла и гальовна като него. И иска от човека да се грижи за нея като за бебе.
КОТКАТА КАТО УЧИТЕЛ ПО ОБЩУВАНЕ
Да отбележим, че мяукането на котката е предназначено за човека. Котките не си мяукат помежду си. Макар нашият човешки регистър на изразяване чрез звуци да е доста ограничен, ние бързо научаваме котешкия и започваме да правим разлика между дружелюбното "мрр“ за поздрав или от благодарност, "мррау“, което изисква милувка или храна, далеч по-настоятелното "ммрррааау“ или "миииау“ – повече или по-малко дрезгаво в зависимост от обстоятелствата и силата на емоцията.
Чрез мимиките и позите си котката изисква отговори, започва диалог и ни задължава да научим езика й.
Учи ни да разбираме ушите й (изправени, прилепени за главата или разперени встрани), очите й (широко разтворени, свити като резки), позите й, когато играе, когато не ни се доверява, когато иска да ни прелъсти или изразява нетърпение.
Така котката развива глобална комуникация с човека, който я разбира добре, особено ако е свободен и прояви достатъчно внимание. Някои стопани влизат в истинска дискусия, като говорят на котката си в музикален ритъм и с интонации, които варират от най-плътните до най-високите.
"Купили сме на котето рибка, ще има да си папка!“ – така говорим понякога на котката и това напомня за влиянието на броилките върху бебето, което слуша, взряно в майка си, опитвайки се да схване постепенно навлизащия в съзнанието му смисъл, и върху майката, на която тези споделени мигове носят удоволствие и ведрост.
КОТКАТА КАТО ПОСРЕДНИК
Не само самотните хора говорят на котките си. Разговорите със и за котките са благотворни за всички, които ги водят. В чакалнята на ветеринаря можем да се насладим на истински концерт от възклицания и комплименти, разменяни между клиентите.
Разбира се, котката иска да си играем с нея. И както когато си играем с децата, това е начин да се научим да живеем с другите. Именно по време на игра с майка си котето се научава да контролира силата на захапката си, дори напълно да я неутрализира, както и да прибира ноктите си. В противен случай ще последва реакцията на мамчето, което притиска към земята непокорното коте и бавно го хапе по врата, докато спре да се противи.
КОТКАТА КАТО ГАЛЬОВНИК
Котката непрекъснато търси контакт с леко грапавите повърхности (дънер на дърво, мокет, долната част на мебелите), с другите котки и разбира се, с човека. Което е добре, защото човекът също има нужда от успокоителни контакти.
Но в човешкото общество физическите контакти са строго регламентирани, защото носят сексуални конотации. Те са свързани и с определени, трайно установени ритуали (танци, семейна целувка, мъжка прегръдка между спортисти). Само от съвсем малките деца и от домашните ни любимци търпим "безпричинни“ ласки.
Така с котката си позволяваме жестове на обич и пориви на нежност, които иначе са ни забранени. Котките се галят на човека, като го ближат с езиче или като се отъркват о него с цялото си тяло. Да не забравяме и равномерното месене с прибрани нокти, обикновено придружено от мелодично мъркане…
КОТКАТА КАТО АНТИСТРЕС
Котката е почти единственото животно, прието в леглото на човека. Защото е чиста и няма миризма. Защото се оставя да я галят. Защото козината й е топла. И разбира се, защото мъркането й ни успокоява и приспива. Настани ли се котката в леглото му, стопанинът й вече не смее да мръдне от страх да не я прогони.
Вибрациите, доловени от кожните ни рецептори (телцата на Пачини), предизвикват отделяне на ендорфини с много кратко, но силно действие. А слушането на мъркането е истинска терапия, чийто ефект си съперничи с много антидепресанти и сънотворни!
Жан-Марк Дюпюи и Жан-Ив Гоше (ветеринар)
рестарт здраве грижабюлетин
още рестарт
-
Холивудска грижа за кожата с AVÈNE
Представяме три любими актриси и три продукта за грижа против стареене на Avène.
-
Грижа за кожата с мисъл за природата
Avène осъзнава важността на устойчивите практики и работи активно за намаляване на екологи...
-
Открийте най-вдъхновяващите изложби в Европа тази есен с България Еър