Какво ни остава след края на света?

Илюстрации: Pascal Campion

Остава ни урокът да осъзнаем и оценим лукса, в който живеехме. Луксът да разполагаме с всички продукти, самолетни билети, свобода и здраве, които имахме. Луксът, който приемахме за даденост.

Остава ни това колко е важно да спрем за малко. Да останем в тишина и да проумеем колко изгубени всъщност сме били в цялата бързина и заетост, в които живеехме, без да имаме време за най-важните неща.

Остава ни да разполагаме с време, в което да погледнем вътре в себе си, да се обадим на ценните си хора, да им кажем, че ги обичаме, да останем вкъщи и да се погрижим за домовете си.

Остава ни да се обърнем отново към изкуството и то да събуди копнежа ни за красота.

Остава ни да загърбим всички незначителни проблеми, на които придавахме излишна важност и да разберем кое е истински ценното в живота, който имаме.

Остава ни да спрем да замърсяваме въздуха. Природата години наред ридаеше и отчаяно молеше да спрем, да й дадем почивка, но ние не я чухме…

Остава ни да погледнем страха в очите и ежедневният стрес да направи път на добрината помежду ни.

Остава ни в дни на тревожност, самота, депресия и паник атаки, да осъзнаем колко много всъщност искаме да живеем и да се наслаждаваме на всяка една подарена секунда. Остава ни да се борим за живота.

Остава ни да преразгледаме вътрешните си вселени и да пренаредим приоритетите си.

Остава ни да се обединим. Знаехме, че нещо трябва да се промени и сега имаме шанс утре заедно да започнем да градим цял един нов свят от начало.

Остава ни всеки ден да си припомняме колко е важно да мислим за другите и да ги пазим. Имахме нужда някой да ни накара да прозрем, че не сме сами.

Остава ни да видим всичко красиво, което се намира извън офисите, телефоните, ангажиментите и събитията.

Остава ни да пеем и танцуваме по балконите си, да чуем какво имат да ни разкажат близките ни, да ги гледаме в очите и да се радваме, че са с нас.

Остава ни, в отчужденото време, в което живеехме, да копнеем неистово за близост. За интимност. За топлота. За допир. За прегръдка. За обединеност.

Остава ни да си дадем време. Да бъдем търпеливи.

Остава ни да останем вкъщи, за да може когато отново тръгнем по улиците, да бъдем по-отговорни, по-осъзнати, по-грижовни, по-смирени и по-светли.

Остава ни да сме обединени. Защото това изпитание ни накара да разберем, че всички сме свързани. Всички сме заедно.

Остава ни това да се опитаме да бъдем по-добри хора.

Остава ни началото. 

След края на света ни остава само началото.