Aко есента имаше саундтрак

Той със сигурност щеше да се разлива много бавно по вените и вероятно щеше да звучи като тъжен тромпет или да напомня бавен чувствен блус. Може би Шостакович или Ленард Коен? Меланхолията в края на годината или трябва да я подхранваме с подходящ саундтрак или пък да я разсейваме с шумни партита и нещо от рода на Boy Harsher. 

Frank Sinatra, That’s Life

Франк Синатра винаги е добра идея. Музиката му ухае на мандарини и червено вино. Кара душата да лети като тапа от шампанско във въздуха и събужда желанието за удоволствия, блясък, меланхолични и почти еротични сутрешни танци по пижама или бавно разхождане по нощните улици с леки елегантни стъпки на забавен каданс. Да, парчето звучи в Жокера и дава добрата идея вечерно време да облечете красива черна дреха и много бавно да слезете по стълбите на ул. Малко Търново. Няма да изглежда точно като кадъра на Хоакин в Бронкс, но при всички положения ще ви накара да изпитате за миг усещането, че сте кадър. А какво по-хубаво от това?

Serge Gainsbourg, Black Trombone

Серж няма нужда от излишно представяне. Гласът му влиза като топло кафе рано сутрин и ухае на цигарен дим. Носи Париж вътре в душата и действа като звездите. Онези горе, които напомнят, че земните проблеми нямат особено голяма стойност на фона на вечността. Black trombone е парче, което в идеалният вариант се слуша на пращяща грамофонна плоча и с крака, небрежно кръстосани на рамката на леглото. А ако има ръка, която да ги погали, тогава задължително се минава и на Je t’aime с Джейн Бъркин. Слуша се на рипийт. Докато не дойде “малката смърт” и краката не се кръстосат уморени пак на рамката.

Billie Holiday, A Fine Romance

A Fine Romance е от джаз изпълненията, които някак не депресират. Били Холидей успява да ранява и да се грижи за вътрешните меланхолии, но тук сътворява цветя в гърдите, завърта ролки на косата, носи копнеж за късна, много късна есенна и дъждовна неделна сутрин, в която кафеварката работи много бавно, клепачите не се отварят до самия край, тялото се разхожда само по халат из апартамента и кожата настръхва от възбуда при мисълта какво би могло да се случи именно в този ленив и поетичен (на пръв поглед) скучен ден.

Feu! Chatterton, Tes yeux verts

И колкото и да е хубаво цялата есен да се усеща като лепкава ленива романтична неделя, то времето малко смачква, екзистенциалните обърквания нахлуват и винаги има поне по една стара любов, чиято болка започва пак да люти тъкмо през есента. И тъкмо на това състояние саундтракът би могъл да е Tes yeux verts от албума L'Oiseleur (2018) на французите Feu! Chatterton. Френската рок банда се появява през 2011 и критиците аплодират радушно дебюта им. Макар че “рок” не е най-точното определение, то със сигурност бандата си струва да се чуе, защото вокалистът Артюр Тебул, освен че е убийствено секси по онзи елегантен семпъл френски начин, пее с тъга и тяга, които могат да превържат всяка рана и дори бавно да създадат набъбващо усещане за нещо ново. А удоволствието е пълно и ако музиката се слуша с текста. Все пак името на групата е вдъхновено от поета Томас Чатъртън.

Michelle Gurevich, Way You Write

The way you write, write… blows my mind, mind… изпя Мишел Гюревич в едно от най-въздействащите песни от последния й албум Exciting Times. Помним я от Chinawoman, a днес вече превзема дните със собственото си име. Вероятно Мишел е притежателка на един от най-сексапилните женски (почти мъжки) гласове, познати на човечеството. При нейната музика светът се превръща в черно бяла самотна еротика и дълги дантелени чорапи, които чакат някой, който да пусне бримка по тях. Безкрайната тъжна меланхолия в гласа на Гюревич е добра идея за всяка есен и зима. Върви с червено вино, самота, ледена тераса и красиви гледки на самотни светещи нощни градове.

Cigarettes After Sex, Cry (New Album)

Cry е албум, който се появи тази година и няма как да бъде подминат, защото бандата в последно време сякаш доби огромна популярност и успя да възпее всичките наши стари любови. Новият им албум за пореден път носи усещане за претъпкани пепелници, много дъждове и разни красиви чупливи чувства, които през лятото са стояли на топло в джоба на есенните шлифери. Но сега е времето да ги разходим по улиците на красивите градове, в които живеем и смело да се сгушим в тях.

Leonard Cohen, Dance me to the end of love

Ленaрд Коен е от онези, които вечно лежат в сърцето на меланхолиците. Каквото и да се каже за него, гласа му или тази конкретна песен, то ще е излишно. Нека завършим с:

Dance me to the wedding now, dance me on and on

Dance me very tenderly and dance me very long

We're both of us beneath our love, we're both of us above

Dance me to the end of love

Dance me to the end of love