Как да оцелеем в София с дете

 

За идеята 

Един ден в рамките на някакви непланирано освободили се седем секунди спрях и се огледах. И с изненада установих следното: станала съм на трийсет и пет, имам мъж, две момченца, хубав дом с кухня, балкон и мазе, фурна, пералня и въобще голяма част от атрибутите на порасналия човек – гражданин, жена и майка. В този момент жената и майката я напуши смях. Защото решително не се чувствам такава. Защото все още се мисля за малко момиче, което си играе на къщи. И защото домът, мъжът и двете момченца се крепят основно на ежедневни импровизации и на серия от евтини трикове, които ми помагат да ги държа доволни, нахранени и горе-долу чисти. Подозирам, че и други граждани, мъже, жени, майки и бащи, а защо не и баби и дядовци се чувстват по същия начин. Вероятно и те са си изградили система от прости хватки, с които ежедневно успяват да закрепят положението. Според тях, както и според мен дебелите книги за домакинство и готварство са писани за другия вид граждани – пораснали, уверени и сериозни. А всички ние подозираме в порасналост, увереност и сериозност примерно съседите си. За сметка на това несмело предполагаме, че май и приятелите ни не са от вида зрял и улегнал гражданин. В този ход на мисли лесно може да се заподозре, че всъщност повечето хора са просто аматьори в своето домакинско-готварско-родителско ежедневие. Така се стигна до идеята – една малка книга на дилетанта, кратък списък на проверени всекидневни методи за оцеляване, един вид "50 начина да си улесним живота“ и да изкараме деня, без да уморим своите близки. И всичко това в една хаотична и колоритна балканска столица. Признавам, че идеята включва и аспекта "прозрачен опит да не загубя изцяло здравия си разум по време на непрекъснато двойно майчинство“. Ще се радвам, ако поне някаква част от представената система за ежедневно овладяване на ситуацията ви свърши работа. Ако не, дано пък не съм ви досадила и съм успяла да ви поразвеселя. При всички положения – изпробвайте рецепта за кекс с моркови!

Така се случи, че преди време имахме възможност да избираме къде да живеем през следващите няколко години. За всеобщо учудване пред няколко други европейски града избрахме София. Необходимо е да се допълни, че това беше преди кризата. И преди децата. Избрахме София заради хората, времето, цените и неограничените възможности. Избрахме София, защото…

Освен че – хм... – никога не е скучно, живеенето в София носи няколко безспорни предимства:

РЕСТОРАНТИ 

Има някои наистина добри места. Има множество съвсем прилични места. Има страхотно текучество. Има и няколко вечни софийски класики. Разбира се, има и откровени отровители. Но ако човек се придържа към няколко прости правила – не влиза например в ресторанти от вериги, не поръчва телешко, избягва "нашумели“ места и не изневерява на изследователския си дух, – е много вероятно да се окаже жив, сит и да са му останали пари за кафе.

 

Две бързи препоръки:

1. Гости от други държави не бива да бъдат насилвани да опитат шкембе чорба. Рискът да прекарат остатъка от визитата си в "Макдоналдс “ е значителен. Гости от други държави да бъдат заведени тук: www.podlipitebg.com
2. Понякога човек попада на най-неочаквани, но страхотни десерти, скрити под кодовото наименование "Домашна бисквитена торта“ или нещо подобно. Ако не стават за ядене, то по всяка вероятност поне не са скъпи.

Специален набор от хватки за родители: 

Храненето в ресторант с малки деца спестява готвене и чистене вкъщи и обогатява деня с разнообразие от допълнителни драматични стресови ситуации. За по-голям успех:
1. Още по пътя се избира кой какво ще яде и се поръчва веднага със сядането. Алтернативно може да се поръча предварително по телефона или един от възрастните да избърза и да поръча, преди децата да са пристигнали. Ако нито едно от горните не е изпълнено, още със сядането се поръчва по една шопска салата на дете, а в крайни случаи – хляб.
2. Да се носят салфетки, лигавчета, резервни пелени/дрехи и МОЛИВИ! За предпочитане – еднакъв цвят и модел за всички присъстващи деца. Чудесна работа вършат моливите на ИКЕА – малки, еднакви и безплатни.
3. Задължително е да се поръчат неща, които децата обичат. За пиене само вода – най-малкото зло, ако (а те ще) я разлеят.
4. Не се поръчват кафе и десерт – дотогава децата вече ще са се изнервили страшно. Плащайте бързо и напускайте полесражението, без да се занимавате с почистване и извинения към персонала и другите клиенти. Единственото, което те искат, е да се разкарате.

 Откъс от "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" на Соня Тодорова.

рестарт здраве грижа