Грижи за дома и красотата на българската жена от миналото

В предстоящите два тома на "Розата на Балканите" откриваме кратка българска история за любопитни читатели.

Българката започва да посяга към консервите в стремежа си да спести време за приготвяне на храна за семейството. Вярно е, че все още повечето от тях са скъповати и не са достъпни за всеки джоб, но количеството, изнасяно на пазара всяка година, се увеличава. Това води и до падане на цените. Нашата консервена индустрия дължи много на Пантелей Генов. Десетилетия той работи в тази област. Преодолява неверието, опитите да бъде разколебан с липсата на перспектива. Той прави опит да открие първото си предприятие във Варна още през 1899 г., но десетина години по-късно се прехвърля в Пловдив.

Пантелей Генов

Марката "Хубавата градинарка“ го прави популярен в цяла България с многоцветния лъскав етикет на кутиите му, литографиран в Италия. Господин Генов въвежда безплатно раздаване на консерви за нуждаещите се, урежда в дома си семейни вечери с демонстрация на ястия, приготвени само от продукти собствено производство.

Доцент Ас. Златаров от Университета се оплаква на шега, че след като в една от своите статии за здравословното хранене похвалил консервите на Генов, които в най-висока степен задържали полезните вещества, всяка година фабрикантът му изпращал по един сандък от продукцията си. Та гостите в дома на учения често се гощавали с консервирана храна.

Признанието за господин Генов идва и от чужбина, и от нас. Неговата продукция получава златни медали на Международните изложения в Лиеж (1905) и Лондон (1907), а през 1926 г. е удостоен и с титлата придворен доставчик.
Прави впечатление и навлизането на едно ново лакомство в домовете – пандишпана. Той става любим десерт, а домакините го поднасят на следобедните си гостенки. Популярността му личи и от това, че вече намира място и в един шлагер:

 Пандишпан, пандишпан,

 свари боб и леща

 да ядем, да ядем,

 докато е гореща.
 

И в селата започват да минават към един погражданен стандарт в мебелировката. Старите одри отиват на боклука. По-богатите вече не се завиват с черги, а с одеяла и юргани.

В заможното с. Бобошево, Дупнишка околия, по думите на един от видните му синове Иван Кепов вече нямало къща без една-две стаи, постлани с дъски, с кревати – дървени, а понякога и месингови, с виенски столове, с дрешници и скринове, а тук-там се срещала и меката мебел. В доста домове имало и отделна гостна стая с цветя за украса, с дреболии пак за украса и с кръгла маса, покрита с купешка или домашно избродирана покривка, със завеси по прозорците, портрети и фотографии по стените. Въпреки кризата жените или поне тези от тях, които имат някакви средства, не изоставят грижите за външността си. Много често продуктите, към които посягат, са произведени у нас, дори успешно съперничат на вносните. Пионер в това отношение е индустриалецът А. Папазов, производител на парфюмерийни стоки в Пловдив, който участва във всички по-големи мострени изложби и панаири през последните десетилетия. Още в края на XIX в. той рекламира усилено стоката си, която според него никак не отстъпва пред най-добрите парижки произведения.

На панаирите в села и градове Папазов раздава безплатни мостри на евентуални клиенти, а пред неговия павилион винаги се тълпят не само любопитни, но и мераклии да понамажат. Той се усеща, че може да изкара пари от интереса на публиката към конкурсите за хубавици, и дарява комплект изделия от своята фабрика на всяка победителка. После решава новият парфюм, който влиза в производство, да носи името на най-красивата българка за годината. Дори в затънтения Кеманлар (дн. Исперих, Разградско) местният дрогерист гордо разгласява, че разполага с одеколон "Люба – Мис България“.

Люба Йоцова - първата Мис България

Философията на Папазов е проста. Той твърди, че всеки българин трябва да държи за националното производство и за да се увери на това, нека употребява парфюмите, одеколоните, сапуните и др. И в това е прав. Към края на икономическата криза рекламодателите в този стопански сектор се насочват към новия тип жена – работеща в канцеларията, делова, ценяща времето си и съзнаваща, че освен с ума може да направи впечатление с външния си вид.

Източник: Софийска градска художествена галерия

Люба Йоцова - първата Мис България, която представя страната ни на международния конкурс в Париж

 

Те са жени от средната класа, които искат семействата им да демонстрират определен стандарт. Затова не е достатъчно просто да срешат децата си и да им нагласят панделките – не! "Малките ангелчета“ на всяка цена трябва да са накъдрени като невероятно популярната в онези години невръстна актриса Шърли Темпъл.

Продължава да е много по-трудно за жените да напреднат в почти всички сфери на живота, все за сметка на мъжете. Печален факт, но политик, който е смятан за прогресивен, един от най-големите меценати на художественото изкуство у нас, министърът на земеделието Григор Василев подготвя законопроект да не се приемат жени в Агрономическия факултет, а завършилите вече агрономки след допълнителна половингодишна квалификация по готварство, домакинство, шев и бродерия в Плевен да се приравнят към полувисшистите. Едва ли това е начинът да се покаже на света, че България е съвременна европейска страна, в която ориенталските табиети вече не намират радушен прием.

Книгите може да откриете ето тук.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт