Кратко въведение в любовта

„Лъжа само съпруга си, защото го обичам. Никога не лъжа любовниците си“.

Любовта е безкористна; любовта е егоистична. Любовта е нежна; любовта е жестока. Любовта е преходна; любовта е вечна. Любовта е рай; любовта е ад. Любовта е война. Любовта граничи с божественото; любовта оправдава най-лошите престъпления. Някои казват, че Бог е любов – и със сигурност и Бог, и любовта са отговорни за доста неща. Общуването с божественото може да бъде опасно, дори за случайните наблюдатели.

Когато искаме да узнаем какво е чувството да си влюбен, се обръщаме към поетите. Когато искаме да разберем колко нелепа е всъщност представата ни за любовта, се обръщаме към философите.

В книгата си "Кратко въведение в любовта” професор Роналд де Суза застава на този кръстопът и ни повежда из лабиринта на най-естественото и най-загадъчното чувство. Защо обичаме, как избираме кого да обичаме, егоистични или алтруистични са желанията на любовта, защо най-прекрасното чувство на света ни кара да вършим ужасни неща... Отговорите на тези и на много други въпроси ще ни помогнат да открием своята любовна история и да разберем как да разгадаем любовните сценарии на другите.

Нека сега приемем, че Ромео обича Жулиета, защото тя е слънцето. Това не е кой знае каква причина всъщност; но ако случаят е такъв, нищо чудно, че той е заслепен. Любовната слепота е достойнство, което има две страни: Ромео няма да забележи недостатъците на Жулиета и ще бъде напълно сляп за очарованието на всяка друга жена. В същото време любовта понякога се характеризира с изключително изострена проницателност и бистър поглед. Ако държите да бъдете обичани "заради самите себе си“, напълно естествено е да се надявате, че ще бъдете видени такива, каквито сте. Не би трябвало да се нуждаете от разкрасяване и любовта на любимия ви не би имала нужда от илюзии, за да съществува.

Очите й, уви, не са звезди,

устата й – и те не са корали…

Не тича като нимфа босонога… но пак

едва ли ще отстъпи тя, едва ли,

на дамите, измамени с възхвали

Шекспир, Сонет 1301

Значението на виждането и на това да бъдеш видян в любовта се доказва от интензивността на взаимния поглед на влюбените. Когато се вглеждат, както обичаме да казваме, в душите си, взаимното желание на влюбените се засилва. Те се чувстват голи не само физически; те осъзнават как разголват цялата си същност и колко са уязвими. Убеждението, че чувствата се изразяват в това неоткъсване на погледа, естествено води до очакването на взаимност, на също такъв поглед като основен любовен елемент. Когато се проявява във взаимния поглед, споделената любов може да доведе до екстаз – дума, която етимологично означава "да стоиш извън самия себе си“. Взаимното внимание обаче може да предизвика съмнения и тревожност. Някои влюбени живеят в постоянен страх да не разочароват любимия си. От тази гледна точка несподелената любов е по-добрият вариант: тя няма никакви очаквания и затова няма за какво да се тревожи. В един от романите на немския поет Йохан Волфганг фон Гьоте има героиня, която възкликва:

"Ако те обичам, това какво те засяга?“.

Всъщност, ако безкористността е белег на истинската любов, несподелената любов може да претендира – колкото и невероятно да е това, – че е любов от най-съвършен вид: тъй като не получава нищо в замяна, проявленията ѝ не може да бъдат заменени срещу никакви услуги. Още едно съображение натежава на страната на онези, които смятат, че само споделената любов се брои за истинска. Колкото и реалистична да е представата на влюбения, тя винаги се подхранва от фантазии за общите дейности и планове. При споделената любов тези фантазии са както резултат от взаимното обвързване, така и причина за него.

И обратно – при несподелената любов те са чисти фантазии, свързани с време или ситуации, за които е писано да останат неосъществени. Ако любовта включва динамична промяна у влюбените, несподелената любов не може да я предложи. Следователно въпросът дали взаимността е от съществено значение за любовта, оставя свободно място за съперничещи си вътрешни нагласи. Не е възможно да бъде установен някакъв твърд закон. Но ако се допусне, че любовта води до ясна визия, нейното родство с агапе може да предложи още една причина да не настояваме за взаимност. Агапе е онзи вид любов, която изисква от нас да осъзнаваме, но без да съдим, че всички имаме една обща човешка природа. Може да е прекалено непоносимо да бъдете обичани на свой ред от всички други хора – да не говорим, че ще бъде крайно нереалистично да го очаквате. Освен това агапе изисква от нас да се абстрахираме от индивидуалните си предпочитания. И обратното, в еротичната любов индивидуалните различия са изключително важни. Въпреки че тези вътрешни нагласи могат да изглеждат противоречиви, те биха могли да постигнат и разбирателство. Не е задължително Жулиета да не си дава сметка за недостатъците на Ромео: достатъчно е просто да не ги смята за такива. И тъй, ако любовната слепота бъде правилно възприета, то тя може да е въпрос не на лошо зрение, а на лоша преценка. Съществува и алтернативен вариант – любовната слепота да се дължи на заблуда. "Погледнете влю- бените – пише поетът Райнер Мария Рилке, – едва са се запознали, а колко бързо започват да лъжат!“ Една млада жена веднъж се похвалила, че никога не е лъгала любимите си. Когато се усъмнили в твърдението ѝ, тя уточнила:

"Лъжа само съпруга си, защото го обичам. Никога не лъжа любовниците си“.

Може би наистина е била мъдра: с най-обичаните от нас хора залозите са твърде високи, за да казваме истината. Хората обикновено лъжат по много причини, но повечето може би го правят, за да спестят страданието на любимите си. Самозаблудата също играе важна роля, както е споменато и в 138 сонет на Шекспир:

Във вярност щом кълне се любовта,

аз вярвам й, но знам, че тя ме мами,

дали отдава го на младостта ми…

Очакванията на влюбените често са неоправдани. Само лъжите и самозаблудата могат да защитят онези, чиито очаквания са крайно неразумни. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт