Щастието от малките неща - приятели, музика, целувка и Somersby

И живот на забавен каданс.

Много често търсим съвети от голямата литература, вечните мислители и дълбокомислените филми. Понякога обаче простичката истина за живота е на една ръка разстояние. А каквa е тя? Просто да вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш. Днес нищоправенето е познато и като “малките неща”, а те освен липсата на тревоги са среща с най-близките до сърцето, добрата музика, първата (както и втората, и третата...) целувка, последвана от едно споделено Somersby с любимия.

В горещото лято някъде между изгубените крайни срокове и предстоящата динамика на есента, всяко градско дете потегля на изток към безкрайното синьо. А там онова, което ни очаква, е живот на забавен каданс, изключени телефони, чайки, цаца, любов, красиви погледи, пясък в косите и много истории, които да се разказват само на бутилка ледено Somersby.

Понякога бавното живеене изглежда страшно, защото сякаш губим контрола над самите себе си и случваме битието си извън тежките тефтери и графици. За миг вярваме, че фирмите, в които работим, ще фалират без нас, вероятно земята ще спре да се върти за няколко мига и вселенският баланс ще се размести дълбоко. Истината обаче е, че тъкмо в момента, в който започнем да изпитваме паника, идва най-красивото. А то… се крие в малките неща. Макар и да е клиширано, факт е, че огромната радост е стаена в на пръв поглед незначимите неща. Редно е да си зададем въпроса дали някога ще се научим да прегръщаме тихата делнична поезия. Ако се обърнем към нежните слова на Превер, ще видим, че онова, което описва поетът на Париж са именно забравените улички, дългото пиене на кафе, провлачените погледи, заредени с любов, сутрешните ритуали и вечния празник на обикновения ден. Нека се научим да бъдем малко повече поети и да пуснем светлина в душите си. Дори и един лъч би могъл да придаде смисъл на съществуването ни или най-малкото да огрее усмивката на някой отсреща. А тя може да бъде усмивка, в която да се влюбим завинаги. 

Щастието от малките неща е щастието от самия живот. Делникът често пише своите истории по улиците, но графиците ни не позволяват да си ги разкажем. Затова нека се взираме в безсмисления смисъл и да живеем по-леко и с повече споделеност. Все пак дори и Достоевски е казал, че животът има далеч по-малко смисъл отколкото му придаваме. Не е ли страхотно да се будим с тази мисъл?

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт