Десетте опашати лъжи за храненето
Кои са най-големите заблуди при храненето, как да ги избегнем и защо нуждата от закуска се оказва истинска лъжа...
1. Идеалната закуска
"В идеалния случай денят започва с балансирана закуска, съставена от един млечен продукт, един плод и една напитка…“, пише известната журналистка Флора Жену в "Льо Паризиен“ от 3 декември 2013.
Това твърдение идва направо от препоръките на бабите ни за филийка, намазана с масло и конфитюр, купичка мляко и чаша портокалов сок.
Вариант на този мит фигурира в надписите върху кутиите с корнфлейкс, които внушават на децата, че идеалната им закуска трябва да се състои от "купа корнфлейкс Келог“ с мляко (заради калция) и чаша портокалов сок (заради витамините).
Лъжа, лъжа, лъжа от начало до край!
Подобни закуски са истински захарни бомби със закъснител: портокаловият сок е богат на фруктоза – "лошата захар“, която покачва гликемията и се преобразува в лоши мазнини); млечните продукти (мляко, сирене, масло и под.) са пълни с лактоза, която е друга форма на захарта. Хлябът с конфитюр или корнфлейксът също изобилстват от глуциди – когато попадне в съприкосновение със слюнката, скорбялата на хляба се превръща в глюкоза и минути след поглъщането му кръвната ни захар рязко се покачва. Тя принуждава панкреаса да произвежда голямо количество инсулин, което ще предизвика пристъп на хипогликемия към 11 часа със спадане на енергията и натрупване на лоши мазнини, всичко това придружено от вълчи глад.
През февруари 2010 г. учените от Университета по диететика и наука за храненето в Канзас публикуваха изследване, доказващо, че закуската, точно обратното, трябва да е богата на белтъчини. По-малко глуциди и повече белтъчини увеличават енергията и намаляват усещането за глад по-късно през деня. Нещо повече, като приемаме малко повече калории по време на една богата закуска, ние спонтанно намаляваме приема на калории при следващите хранения.
Освен това, замяната на глуцидите с добри мазнини още повече намалява покачването на гликемията (кръвната захар) и засилва усещането за заситеност, намалява глада и оттам нуждата от джънк фуд (нали знаете, бонбонки, вафлички, чипс…) през деня.
Тъй че една добра закуска трябва да съдържа протеини и добри мазнини. Ще рече яйца, омлет, авокадо, парче сьомга, шунка, маслини, овче сирене, орехи, бадеми и други ядки или пък салата от сурови зеленчуци със сос винегрет.
Това поражда у нас истинско усещане за засита, енергия и умерен апетит на обяд, които в крайна сметка ще се отразят благотворно на здравето и на линията ви.
2. Млякото е добро за костната система
Не съществува и най-малкото доказателство, че млякото заздравява костите и предотвратява фрактурите. Точно обратното – както си личи от едно ново изследване на Университета в Харвард. Колкото повече мляко пиете по време на юношеството, толкова повече се увеличава рискът от фрактура на тазобедрената става у мъжете. При жените консумацията на мляко не променя нищо.
А според друго изследване от 2012 г., публикувано в "Америкън Джърнъл ъф Епидемиолоджи“, мъжете, които като юноши са пили много мляко, рискуват да развият рак на простатата.
3. Нискомаслените храни са полезни за здравето
Знаете ли какъв вкус има храна, на която са отнели всички мазнини?
Ами вкус на картон. Кой би искал да яде картон?
Никой и производителите на храни го знаят. Затова, за да компенсират липсата на мазнини, добавят други съставки.
Какви ли? Захари: бяла захар, сироп от глюкоза или фруктоза, или пък изкуствени подсладители като аспартама.
От тези храни бързо огладняваме. Мазнините, напротив, ни носят усещане за засита, защото остават по-дълго време в стомаха, преди храносмилателните сокове да им видят сметката.
Така е, трудно ще отслабнем, ако ядем нискомаслени храни.
4. Яйцата са вредни за здравето
Един от най-големите фокуси на съвременните диетолози е, че са успели да диаболизират една от най-добрите ни храни – яйцата.
Според тези специалисти по храненето жълтъкът е по-опасен от самия Дракула, защото е ужасяващо богат на холестерол и следователно е фактор за сърдечносъдови заболявания.
Вярно е, че един голям жълтък съдържа 212 мг холестерол, което е много в сравнение с други храни.
Но е доказано и че хорестеролът в храните не увеличава холестерола в кръвта. Холестеролът в кръвта се произвежда от черния дроб от захарта. Колко пъти да го повтаряме??
Наскоро в "Бритиш Медикъл Джърнъл“ се появиха резултатите от ОГРОМНО изследване, проведено с 4 милиона души. Те отново доказват, че консумирането на едно яйце всеки ден изобщо не увеличава риска от сърдечно заболяване и дори намалява риска от мозъчна атака, освен при диабетиците.
Да отбележим също, че за наше щастие жълтъкът е богат на лутеин и на зеаксантин – два изключителни антиоксиданта, които предпазват очите ни от катаракта и от макуларна дегенерация.
5. Многото белтъчини са вредни за бъбреците
Консумирането на много белтъчини предизвиквало проблеми с бъбреците и остеопороза.
Още веднъж – вярно е точно обратното.
В дългосрочен план консумирането на белтъчини заздравява костите и силно намалява риска от фрактури, както неотдавна установиха учените от Университета в Канетикът (САЩ). В същото изследване намаленият прием на белтъчини дори е обявен за "опасен“ за хората с крехки кости!
Що се отнася до бъбреците, и тук става дума за мит – задълбочени проучвания не са показали никаква връзка между богатите на белтъчини диети и проблеми с бъбреците на здрави хора.
Само за хората с бъбречна недостатъчност е доказано, че намаляването на количеството консумирани белтъчини донякъде предпазва увредената бъбречна функция.
Приемането на повече белтъчини и на по-малко зърнени храни намалява кръвното налягане, холестерола и риска от сърдечносъдови инциденти.
Да не се боим от белтъчините, особено когато са обилно гарнирани със зеленчуци.
6. Растителните масла са по-добри
Растителните масла, богати на полиненаситени мастни киселини, са смятани за полезни за здравето, защото намалявали риска от сърдечни заболявания.
Тук обаче има едно голямо недоразумение – не всички полиненаситени мастни киселини са еднакво полезни.
Полиненаситените мастни киселини омега-6 имат възпалителен ефект (вредни са за артериите), докато омега-3 са противовъзпалителни (полезни са за артериите).
Човешкото същество има нужда да консумира омега-3 и омега-6 в определена пропорция – необходимо ни е 2 до 4 пъти по-голямо количество омега-3 от омега-6.
Съвременното хранене е прекалено богато на омега-6 (тези мастни киселини се съдържат в слънчогледовото и царевичното олио) и прекалено бедно на омега-3 (ленено, орехово и рапично олио, както и тлъста риба), което отчасти обяснява увеличението на сърдечните болести. Съотношението е често 1 към 20 или 1 към 30!
За да подобрим съотношението омега-6/омега-3, трябва следователно да се опитаме да намалим консумацията на слънчогледово и царевично олио и да увеличим консумацията на ленено, рапично, орехово олио и на тлъста риба.
Внимание: полиненаситените мастни киселини са много нестабилни – те лесно се оксидират и тогава са токсични и вредни за здравето. Оксидирането става, когато олиото се поставя в прозрачни бутилки, изложени на светлина, когато бутилките са оставени отворени, без капачка, и още по-бързо, когато го нагряваме.
Така че да държим шишетата си с растително олио на тъмно, на хладно и с капачка. Ако живеем сами или сме двама, добре е да предпочетем малките шишета, за да не държим отворено едно и също шише седмици наред.
7. Наситените мазнини са вредни
През шейсетте години внезапно решиха, че мазнините са отговорни за сърдечните заболявания, и по-специално наситените мазнини.
Тази новост произтичаше от некоректно проведени изследвания и от политически решения, които се оказаха катастрофални.
Едно обобщение на научните статии, публикувани през 2010 г., доказа категорично, че няма връзка между наситените мазнини и сърдечните болести.
Така че няма никаква причина да се лишаваме от мазни меса, от кокосово или палмово масло, които са много богати на наситени мазнини, и дори от масло и сметана, ако понасяме млечните продукти.
Мазните храни ни създават силно и трайно усещане за ситост, защото смилането им изисква дълго време. Те остават по-дълго в стомаха от глуцидите и белтъчините. Така че позволяват по-добре да се регулира апетитът, да се ограничи приемането на боклучави храни, помагат ни да се чувстваме по-добре в кожата си, да сме по-активни и да възстановим естественото си тегло.
8. Всички трябва да ядат зърнени храни
Идеята, че човешкото същество трябва да основе хранителния си режим на зърнените храни, винаги ми се е струвала нелепа.
Селскостопанската революция, по време на която човеците са започнали да ядат зърнени храни, от гледна точка на еволюцията се е случила неотдавна и оттогава нашите гени практически не са се променили. Съвременният човек не е нищо повече и нищо по-малко от ловец-берач в костюм и вратовръзка!
Храносмилателният му тракт е все още същият. Той не е създаден, за да смила големи количества зърнени храни.
Зърнените храни са бедни на есенциални нутриенти (незаменими хранителни вещества) в сравнение със зеленчуците. Пълноценните зърнени храни са богати на фитична киселина, която се свързва с минералите в човешкото черво и им пречи да бъдат асимилирани.
Най-разпространената зърнена храна в западните страни е житото, което може да предизвика всякакви здравословни проблеми у човека, някои дребни, други по-сериозни.
Съвременната пшеница съдържа големи количества от една протеинова смесица, наречена глутен, която голяма част от населението не понася – проявява към нея алергия и свръхчувствителност.
У такива хора консумацията на глутен може да нарани чревната стена, да предизвика болки, подуване, диария, умора.
Консумацията на глутен е свързвана и в много сериозни изследвания с тежкото душевно заболяване шизофренията.
Така че да се намали частта на зърнените храни може да се окаже отлично за здравето, при условие че се заместят изгубените по този начин калории с увеличена консумация на зеленчуци, плодове, ядки (орехи, бадеми, лешници, бразилски орех, американски орех –пекан…) и други богати на нутриенти храни.
9. Захарта е вредна, защото това са "празни калории“
Много хора мислят, че трапезната захар е вредна, защото това са "празни калории“ – с ниска хранителна стойност. Вярно е, че захарта е много бедна на есенциални нутриенти, но проблемът е по-сложен. Трапезната (бялата, рафинираната) захар е наричана от специалистите захароза. Захарозата е образувана от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза.
А фруктозата е лоша захар, когато е консумирана изолирано. Вместо да се използва, за да снабдява с енергия клетките и мозъка, като глюкозата, фруктозата се метаболизира от черния дроб, който я превръща в триглицериди – мазнини, които циркулират в кръвта и увеличават риска от сърдечни заболявания.
Приемането на много фруктоза предизвиква резистентност към инсулина и лептина, което е първият етап, водещ към метаболитния синдром, затлъстяването и диабета. Бялата захар е следователно главният виновник за свръхтеглото и несъмнено най-вредната съставка на хранителния ни режим. За съжаление, тя е много евтина и оттам една от най-използваните съставки в хранително-вкусовата промишленост. Тя е дори основна суровина в цели промишлени сектори, като сладкарството, производството на конфитюри и напитки.
Вместо да гоним мазнините от храната си, да елиминираме захарта… за да видим как стрелката на кантарчето ни спокойно ще се завърне на нормалните ни килограми, без да правим нищо друго.
10. От тлъстото се дебелее
Връщам се на това, защото то изглежда безспорно за почти всички – от тлъстото се дебелее.
Нещото, което се трупа под кожата и от което ставаме дебели и меки, е тлъстината. Следователно… тлъстото задължително увеличава слоя тлъстина.
Само че не е толкова просто. Вярно е, че тлъстото съдържа повече калории на един грам, отколкото глуцидите и белтъчините. Но от друга страна, ние изпитваме естествено отвращение от тлъстото, защото то бързо ни засища, предизвиквайки у нас дори погнуса; защото го смиламе по-трудно, особено ако консумираме само него. Което не е така със захарта, която можем да ядем в неограничени количества, без дори да се усетим, особено когато я приемаме под формата на храни, които нямат сладък вкус, като хляб, паста, картофи.
По отношение на отслабването няма почти никаква разлика между диета, бедна на глуциди, и диета, бедна на мазнини.
Напротив, бедните на глуциди диети изглеждат по-ефикасни в дългосрочен план. Освен това те предпазват по-добре сърдечносъдовото ни здраве.
здраве здравословен хранабюлетин
още рестарт
-
Холивудска грижа за кожата с AVÈNE
Представяме три любими актриси и три продукта за грижа против стареене на Avène.
-
Грижа за кожата с мисъл за природата
Avène осъзнава важността на устойчивите практики и работи активно за намаляване на екологи...
-
Открийте най-вдъхновяващите изложби в Европа тази есен с България Еър