LP пред АртАкция: „Аз съм най-младата версия на старата си душа.“

АртАкция обича добрите разговори. За втора поредна година част от тях се случват благодарение на звездната компания музиканти, поканени на Франкофоли Благоевград. След като миналата година танцувахме заедно с Ayo, Ройшин Мърфи и Венсан Винел, днес и утре сцената на фестивала ще бъде завладяна от LP, в компанията на френския поп-идол Кенджи Жираки, френската банда Караван Палас, румънците Моранди и българското присъствие на Котарашки. Струва ни се прекалено хубаво, за да е истина, но... ето разговора ни с LP, часове преди концерта:

Каква беше LP на 16?

Бях много объркана, чудех се кои са важните неща в живота. Израснах в обикновено семейство. Нямах много примери пред себе си, нито знаех какво ще ми се случи. 

Представяла ли си си живота, който имаш сега?

Не! Ако 14 или 16 годишната ми версия можеше да ме види сега, щеше да каже “Еха, браво! Не мога да повярвам, какво се случва?!” Чувството е прекрасно. И го желая на всички. Велико е. Да надминеш онова, което изобщо някога си вярвал, че е възможно.

А ако имаше последни 24 часа и нито миг повече, какво щеше да направиш?

Щях да ги прекарам с партньора ми и с хората, които обичам. Щях да опитам да им дам колкото се може повече любов. И, може би, да напиша песен.

За какво би била?

За това колко хубаво ми е било тук, в този живот. Много труден, но пък много щедър живот. 

Значи пътуването ти е приятно?

Да. Сигурна съм, че има още много тежки неща, които ми предстоят и които ще преживея, но мисля, че си струва.

Мислиш ли, че емоциите са водещи и ни помагат да постигнем успех, съвършенство, щастие?

Иска ми се да кажа да, но има толкова много хора, които постигат грандиозен успех, а нямат никаква представа как се е случило. И се налага някак да го разтълкуват след като вече се е случило, да направят пътуването наобратно. Именно тогава хората се губят, разрушават се, защото не осъзнават, че онова, което им се е случило, е истински дар. Успехът е относително понятие - невинаги идва при онези, които се трудят най-много, или при онези, които най-много заслужават. Но аз продължавам да вярвам, че трудът и постоянството се отплащат. Зависи каква е твоята дефиниция за успех, за щастие. Винаги ще има някой по-успял от теб, ако не знаеш какво точно искаш. Затова се старая да съм благодарна за мястото, на което се намирам; за това, което правя и което съм. Има теория, че ако не си благодарен за нещата, които имаш, няма как да получиш повече. Старая се да съм благодарна за всичко.

В песента ти Die for Your Love има много хубава строфа, любима ми е: Let’s be old souls/Нека бъдем стари души. Ти такава ли си, стар дух?

За жалост не съм, но много би ми се искало. Или поне да мисля като стара душа. Да си представя какво е. А и си мисля, че ако си стар дух, няма как да го кажеш или разкриеш. Но виж, бих била най-младата версия на старата си душа. Едно е сигурно - непрекъснато търся нещо. Търсач съм.

Какво те спасява, LP?

Добротата. И любовта. 

Буковски казва: Няма спасение за болката и тъгата. Освен ако не намериш човек, който да разбира как се чувстваш. И да знае как да ти помогне. 

Чарлс Буковски ли? Любим ми е. Обожавам го. Той е толкова суров, понякога дори ужасяващ с прямотата си, а в същото време е великолепен. Казваш си: Добре, може да е скандален и особен човек, но пък притежава толкова голям талант. Това ми дава надежда да се изразявам. Защото понякога всички се държим като истински гъзове. Понякога аз съм гъз. Понякога ти си. Важно е да си го признаваме. Може да се случи на всички. Може тази вечер да имам страхотно шоу, после да се прибера вкъщи и някой близък да ми каже: Майната ти! И аз да отвърна със същото. Направила съм много хора щастливи с шоуто си, а съм груба с останалите. Знаеш ли, когато умра, ще има само едно нещо, което ще си кажа: Трябваше да съм по-мила и по-добра. Всеки ден правя нещо, което не е хубаво. И това се опитвам да променя. Всеки ден наранявам някого. Или пък съм груба. 

Всички сме.

Да. Затова мисля, че трябва да се опитаме да се свързваме едни с други. На чисто човешко ниво.

Кой е най-големият ти страх?

Нямам някакъв луд страх, поне в момента. Щастлива съм. Но винаги съм се страхувала да не би да не мога да правя нещата, които обичам. И единственото, за което мисля, е това. Разбира се, пълна съм с един куп неща вътре в себе си, от които не съм доволна. Но не е нищо, с което не мога да се преборя. Късметлийска съм. И е толкова хубаво, че го осъзнавам.

OFF THE RECORD

Т.Д: Много ме е яд, че не бях на шоуто ти във Фабрик, Милано. Живях там няколко години.

LP: На мен Милано много ми харесва.

Т.Д: Да, но не е най-готиният град за живеене. Пълно е с рускини моделки. Това е потискащо.

LP: Ооо, не, рускини моделки! Какъв ужас! Иууу!