Кой събира сутрин звездите

 

Когато един актьор стане музикант, музиката му е пълна с игра и поезия, но когато един музикант си спомни, че е актьор, тогава всички се питаме "Кой събира сутрин звездите?”. За най-новото предизвикателство пред Димо от любимата ни банда P.I.F. – театрално представление, както и за нещата от живота си говорим сега. 

Защо решихте да направите театрално представление? 

От  дълго време имам тази потребност. Нашите концерти имат елемент на театрално представление, не са чисти рок енд рол концерти. Който е идвал на концерти на P.I.F. , знае за какво говоря. Поради тази причина решихме с Мария Банова (режисьор) и Здрава Каменова (драматург) да направим представление, в което аз да играя.

Как стана написването на текста? 

Познаваме се от доста години. Имахме среща, на която дадохме задание на Здрава, която беше  подготвила въпроси свързани с моя живот. Тя трябваше да улови моето светоусещане, моя житейски път. Така Здрава написа шест прекрасни монолога. Мария подреди и изгради гръбнака на представлението, където текстовете на песните  са емоционално  продължение на темите в монолозите, въпреки, че са създадени преди самите текстове на представлението. Всъщност текстовете на песните са първоосновата и провокацията за създаването на представлението.

Имаш ли сценична треска като артист? 

Огромна, зверска! Но тя е само в началото, преди да се кача на сцената,  след това нещата се успокояват. Но това е нормално след като 25 години не съм бил на театрална сцена.

Защо те привлича театърът? Тръпка, която не минава?  Болест, която не се лекува или сила, която може да внушава?

Нямам точен отговор на този въпрос, за мен е призвание, то е вътре в мен.  От малък съм на театралната сцена, всичко започна в театър "Щурче”, всички минали от там, когато им дойде времето, влизат в НАТФИЗ. Отделих повече внимание и време на музиката, но през цялото време търсех баланса между двете изкуства. И мисля, че вече намерих баланса.

Харесваш ли българския театър? Какво гледаш? Кое представление те е впечатлило напоследък?

В интерес на истината не съм имал много време напоследък да ходя на театър. Тъжно ми е , че в театъра, както и в музиката, има страшно много халтури, които за жалост пълнят залите, много е тъжно, много. Елементарни, плоски представления, а в тях играят страшно кадърни актьори. За жалост хляба струва пари. Нивото на публиката е такова. За жалост качествените представления имат кратък  живот.

В представлението ви се прокрадва темата за цената, която плащат музикантите в България за да правят музика, с две думи, че трудно можете да се издържате от труда си. Това ли е болката ти? 

В цял свят е така. Не ми е това болката. Дали си музикант или актьор няма абсолютно никакво значение, никаква разлика , нито грам или милиграм. Винаги е трудно.

Кое в българската поп/рок музика те дразни/ядосва? И кое те радва?

Ами същото това което и в театъра, дразни ме халтурата. Теди Москов беше казал в едно интервю, цитирам " На времето моите колеги се срамуваха, че играят по разни халтури за някой и друг лев, а в момента се бият по гърдите, че изкарват някой и друг лев от халтури.”  Не зная защо така се обърна света, изпростя изведнъж. Да не задълбаваме тази тема.

Страниш от скандали, дискусии, спорове, пазиш твоята си територия ли? Това е твоя позиция, така ли?

Естествено - няма смисъл да се буташ там където е грозно, миризливо и грозно. Аз Нека си запазя своето. Който ме търси, ще ме намери. Няма нужда да се карам, няма нужда  да влизам в някакви места, за да ме забележат. 

Ако имаш силата да промениш нещо в България, какво би било то?

Ако имах тази сила, бих въвел военен режим за две години. Бих прибрал в затвора всички мафиоти, мутри, бивши партийци. Бих поставил да ни ръководи изцяло ново правителство, създадено от друга държава, докато се възстанови нашата. Това трябваше да стане преди 25 години. Да се изреже болното място. Така хората със самочувствие и скъпи коли и чувството за безнаказаност ще изчезнат. Трябва да се избият до крак.

Коя е твоята АРТАКЦИЯ днес? 

Моята атракция е дъщеря ми Ая. Тя всяка стотна е моята атракция. Всеки неин жест наблюдавам и оценявам, това за мен е страшна атракция. И естествено ангажимента, който аз доброволно съм поел и с желание поемам постоянно.

 

интервю Димо музика театър