Президентът на журито в Кан: „Искам да се фокусираме върху това, с което трептим на едни честоти. И после да го отпразнуваме.“

Какво за вас означава тази роля?

Първият път, когато дойдох в Кан със собствен филм, беше преди 20 години, с "Любовта е кучка", по повод La Semaine de la Critique. Тогава никога не бих си представил, че някой ден ще бъда президент на жури на Фестивала в Кан. Това е чест. Именно тук направих дебюта си, това беше изключително важен момент в кариерата ми, затова и имам толкова силна връзка с Кан. Това е страхотна възможност да споделя страстта си с други режисьори, от чиято работа истински се възхищавам.

Значи всичко е свързано със страстта в очите ви?

Няма как да не си запален от Кан, участвал съм в надпреварата и официалната програма и знам колко е важно да имаш селектиран филм. Знам какво означава това за режисьорите на такова ниво, наясно съм, че са се отказали от десетки неща в живота си, за да работят по филмите си. Те са резултат на вглъбена, тежка работа. Бил съм на тяхно място и именно затова е голяма чест да мога да се наслаждавам и да обсъждам работата им с другите членове на журито. Няма как да не съм емоционален относно факта, че ще се оставя на филми, които наистина те разтърсват до дъно.

Във всички Ваши филми показвате непрекъсната възможност да експериментирате с техники и жанрове. Какво ви кара да не спирате?

Мисля, че всичко се отнася до личното развитие. Не съм същия човек като преи 20 години и намирам това за вътрешна промяна, която, надявам се, се прожектира и външно. Мисля, че киното е изключително богато на форми, изключително плодородно. Като поле, което ти дава неограничена възможност да експериментираш. Обичам да изразявам нещата по различни начини - това означава, че вървя напред. Но не е умишлено.

Затова ли обичате да сменяте локациите на филмите си?

Да. Когато имам историята и георите, започвам да търся точното място. Все едно отглеждаш растение: намираш най-благоприятната и плодотворна почва, за да семето се превърне в растение и стане по-силно. 

A после идват и хората. Филмите Вавилон и Biutiful засягат темата с имигрантството: въпрос, който зрителите могат да преживеят и благодарение на VR инсталацията Ви Плът и Пясък. Мислите ли, че такъв тип инсталации наистина помагат на зрителите да се докоснат до проблема?

Да, сигурен съм. Не мисля, че някой от филмите ми е предизвиквал такава реакция. Истински вярвам, че да виждаш е различно от това да гледаш, особено за подобна инсталация. Преживяването на участниците в Плът и Пясък беше на физическо и психологическо ниво едновременно. Това е да влезеш в нечие съзнание, а никой филм не може да го направи. Отвъд естетиката и вкусовете, мисля, че завлядавящият ефект тук е докосващ и дълбок.

Тази година Cannes Classics отдава почит на класиката на Бунюел Забравените, обрисуваща екстремната бедност в Мексико, въпреки че страната изживява златна ера. Съществува ли паралел с това, което виждаме по новините? Какви действия могат да предприемат артистите, когато страната им е завладяна от бедност и насилие?

За мен единственото задължение и отговорност на артиста е да бъде много честен със себе си. Мисля, че се намираме в критична точка. Както при Титаник, корабът потъва. И вместо като музикантите, които свирят на цигулките си до последно, за да превърнат кораба в нещо, което все още притежава красота и поезия, светът ни сякаш потъва рязко. Цялото общество отрича ситуацията, в която се намира. Това е толкова широка тема, по-ширка от политиката и бедността. Аз вярвам в освобождаващата природа на филмите. Вярвам в силата на изображенията и идеите, тези, които разказват истории, които да ни разтърсят, да влязат в съзнанието ни и да ни свържат със съществуването ни. Фестивал като този, донякъде, може да започне да завърта топката, да повлияе на колкото се може повече хора. Не съм толкова наивен, за да мисля, че мога да променя света, но вярвам, че единствената отговорност на всички нас е точно това.

Когато получихте специален Оскар за инсталацията Плът и пясък, казахте: "състезанието няма значение. Важното е да се състезаваш със себе си." Това отнася ли се и за филмите, които ще журирате и по какъв начин?

Не искам да има загубили. Вместо да оценяваме и да разделяме, каня членовете на Журито да споделят оценката си към филмите със страст. Да споделят нещо, което може да ги е променило, нещо, което ги е докоснало. Като Президент, искам да се фокусираме върху това, с което трептим на едни честоти. И после да го отпразнуваме.

Източник: Charlotte Pavard, https://www.festival-cannes.com/en/