Танцовият артист Пол Пи: Смисълът на представление е в обмена между изпълнителя и публика

“ECCE (H)OMO” (знаменитата латинска фраза "Това е човекът!“) се занимава с възможностите на процеса на предаване и продължаване на модерното танцово наследство. Пол Пи си поставя за задача да интерпретира знаменития танцов цикъл “AFECTOS HUMANOS” ("Човешките афекти“) на немския хореограф Доре Хойер (1911–1967). Хойер е била силно свързана с немския изразен танц като танцьор на Мери Вигман, пионер на модерния танц в Германия. Самата Доре Хойер заема особено място в историята на танца на границата между различни стилове и епохи. През 1962 г. тя създава емблематичната си работа “AFECTOS HUMANOS” като серия от кратки хореографии, които въплъщават различни чувства като Суетност, Желание, Омраза, Тревога и Любов. Изпълнението ѝ е белязано от мощна експресивност в търсене на универсален език на човешките емоции.

От тази хореография оцелява черно-бяла видео документация от представянето ѝ в немско телевизионно шоу през 1967 г. Тя провокира хореографът и изпълнител Пол Пи да види как преживява този танц, какво изразява той днес. Пи подхожда към човешките афекти, представени в оригинала, не по метода на възстановката, а като процес на търсене, използвайки документален материал, занимавайки се с принципите на изпълнението, преминавайки и към формата на концерта и спектакъла.

В това пътешествие между "тогава“ и "сега“ той сменя гледните точки и създава един жив и крехък архив, в който всеки елемент внимателно се изследва, обмисля и споделя. Резултатът е интензивно проучване на това какво означава движенията да се пренасят и изразяват през различни тела, хореографският език на един артист да се подлага на интерпретация от друг и историята да се оглежда по нов начин в настоящето. Представлението е на английски език.

Пол Пи е танцов артист от Бразилия, като от 2013 г. живее и работи във Франция. В университета в Кампинас учи класическа музика, а от 2013 до 2015 година посещава магистърската програма по хореография “exerce” в Монпелие. Участвал е в представление на известни хореографи като Естер Саламон, Латифа Лаабиси/ Надя Лауро и др. От 2010 г. развива собствена артистична практика и проекти, които представя успешно по различни сцени и фестивали в Бразилия, Франция, Белгия и Германия.

Продукцията гостува с подкрепата на Френски институт в България и програма “Театроскоп”, основана от Френски институт, Министерство на културата и Министерство на външните работи на Република Франция.

Представлението ECCE(H)OMO ще бъде представено през 2019 г. на партньорските фестивали Dance Inn, Загреб и Monoplay – contemporary dance festival, Задар.

Пол Пи: "ECCE (H)OMMO" | 12.05., 19:30 @ ДНК

Бихте ли се представили накратко?

Аз съм хореограф и танцьор от Бразилия, но от 2015 г. живея и работя във Франция.  През 2015 г. тук завърших магистърската програма «exerce» в Монпелие. Започнах да танцувам доста късно, на около 23 години, след като учех музика. 

Какво привлече интереса ви към емблематичния цикъл от сола на Доре Хойер “Afectos Humanos”?

За първи път гледах запис на “Afectos Humanos” в клас по танцов театър в университета в Сао Пауло. Това беше през 2011 г. Бях силно привлечен и усетих, че някой ден бих искал да танцувам тези сола. Нещо в тях наистина ме докосна. Целият процес на изучаването им две години по-късно се оказа опит да си дам отговор на въпроса какво ме привлича в “Afectos Humanos”. Но той все още остава отворен за мен. 

Целта на Доре Хойер е била да достигне до универсален език на тялото, който да изразява човешките емоции. Какво мислите за възможността дълбоки емоционални преживявания да се предават и споделят от сцената?  

Да, в “Afectos Humanos” тя наистина търси универсални жестове за емоциите, изразени в танца. Ето защо тя достига и до тяло без ясна полова принадлежност – скрива косата си и движенията не могат да бъдат определени като женски или мъжки. За мен едно представление неизменно е събитие, в което между изпълнителя и публиката се споделят много неща; това е и неговият смисъл – този обмен на енергии, емоции, мисли, усещания… Танцуването на солата на Хойер е винаги много силно преживяване, тъй като дори и да са създадени преди повече от 50 години, те и днес могат да имат силно въздействие върху публиката. 

Структурата на цикъла е фрагментарна, в него не се следва определен разказ. Какво е предизвикателството в този вид работа?

Солата са изключително стегнати и компактни. Толкова много се случва за три или четири минути, че аз съм концентриран върху това да ги изпълнявам технически прецизно и да ги населя с моето въображение. Предполагам, че това създава вътрешната логика във всяко от солата, която не е сюжетна. Самата Доре Хойер е била вдъхновена от съчиненията на философа Спиноза и се стреми да построи най-вече портрет на всяка човешка емоция, а не да предаде сюжет. 

Костюмът на Доре Хойер представлявал едни плащ, който покривал всякакви индивидуални и полови характеристики на тялото. А вие танцувате по дънки и риза и по време на изпълнението рисувате на лицето си мустаци и брада, създавайки полово неопределен, двойствен образ. Какво значение има това за вашата интерпретация на солата на Хойер?

Хойер действително се е стремяла да достигне до образ на тяло без ясна полова определеност със съществуващите по това време изразни средства. “ECCE (H)OMO” е представление за моята среща с Доре Хойер и с нейния танц, за това какво ни сближава или отдалечава. Затова и аз избрах да подходя към въпроса за пола с моите средства, които идват от личния ми опит с drag естетиката и с моето отношение към мъжествеността. По време на репетициите много пъти ми беше повтаряно, че Доре Хойер е била много мъжествена жена. Затова и според мен имаше смисъл в представлението на вложа моето отношение към мъжествеността. 

Въпросите зададе Галина Борисова за "Списание за танц“, бр.1/ 2019