Веско Ешкенази и музиката, която пази душата му

Интервю със световноизвестния цигулар от Виена. А съвсем скоро го очакваме в София. 30-ти юни, НДК, Кралски Концертгебау оркестър – Амстердам. Нямаме търпение!

Музиката ли е невидимото нещо, което Ви спасява?

Невидимо вероятно за много хора. За мен все повече с определени форми и цветове, които винаги се променят според момента и състоянието, в което се намирам. Музиката е онзи свят, който опазва душата. 
 
Какво предстои да чуем на концерта на 30-ти юни в НДК? Вълнувате ли се, че се случва именно в София?

Вълнение е меко казано. Онова, което изпитвам, е усещане за поставяне на своебразен връх на един дълъг период в моята кариера. Концертмайстор съм на Концертгебау, Амстердам от 2000 г. и това първо посещение в моя роден град в пълния му състав и мен като солист слага връх на пирамидата, градена през всичките тези години. В програмата ще чуем Моцарт увертюра към операта Дон Жуан, Менделсон концерт за цигулка и оркестър и Седмата симфония на Бетовен. 
 
Къде Ви уцелваме в момента? Пътувате много.

В момента правя това интервю от Виена, на път за Прага. След това Дрезден и Париж. Това турне е част от проекта на оркестъра, който включва всички 28 столици на ЕС, между които и концертът в София на 30 юни.  

Кое е музикалното произведение, което Ви носи най-върховна наслада, докато го слушате/изпълнявате?

Не бих могъл да дам еднозначен отговор на този въпрос. Невъзможно ми е да избера едно произведение сред хилядите, изсвирени през годините. В момента вниманието ми е изцяло насочено върху концерта за цигулка от Менделсон, който ще изпълня на 30 юни. Една от най-красивите и въздействащи творби, до които съм се докосвал. 
 
Щастието и музиката вървят ли ръка за ръка? Къде се помества тъгата?

Щастието, както и тъгата в музиката, са неизменни наши спътници. Точно както е в живота. В музиката те въздействат на слушателя много директно, тъй като тя, музиката, има свойството да прави връзка пряко с душата на човека. Тъгата е най-трудно да се “предаде” на слушателя. Както актьорите казват, че най-трудно при тях е да се изиграе комична роля, в музиката тази максима важи за минорните настроения в нея. За да можеш да ги пресъздадеш и повлияеш на публиката, се изисква наистина висш пилотаж и много голямо сърце. 
 
С кого бихте споделили онези моменти, в които сте само Вие и музиката?

С публиката ми, разбира се!
 
Разкажете ми за пътя. За изминатия път, трудностите. Вярвахте ли, че ще Ви се случат всички професионални успехи, плод на толкова много труд?

По пътя ми имаше много хубави, но и много трудни моменти. Често се набляга само на успехите, но по принцип неуспехите по пътя учат на много повече от самите успехи. При мен още от ранна детска възраст се получи така, че свикнах да печеля конкурси, състезания... Чак след това, в света на “големите” разбрах, че не винаги това е реалност, и че медалът има и друга страна. Имал съм неуспехи, но винаги съм излизал от тях по-силен. Не озлобен или потиснат, а именно по-силен. Смятам, че това също е талант. Да можеш да превръщаш негативите в опит с положителен заряд. 
 
Какъв е бил Веско Ешкенази на 20 години? Какво бихте му казали?

Бих му казал да е по-спокоен! Да си пази нервите и да гледа само напред. Но пък, ако беше такъв, не знам дали аз щях да съм тук сега. 

Млади български музиканти, попаднали в полезрението Ви? Накъде да насочим публиката?

Кай Орлинов - цигулар. Съвсем наскоро спечели първа награда на конкурса на името на великия “Леонид Коган” в Брюксел. Лия Петрова - вече позната на международната сцена и у нас. 

Има ли нещо на света, за което бихте заменили цигулката?

Няма как да заменя цигулката си. Мога да започна да се развивам повече като диригент в близко бъдеще. Аз вече отдавна работя над това. Но за замяна не може да се говори. Цигулката ще си остане завинаги моят глас. 
 
От какво се страхува Веско Ешкенази?

От глупостта на хората. От невежеството, от меркантилността. Заради по-горе изброеното, човечеството не се развива в социален и морален аспект, а е в запад. Липсата на духовното се усеща. Наличието на желание за лесно спечелени пари също. Технологиите ни направиха бързи, но не и съдържателни. Само инвестицията в изкуството и духовното може да даде на всичко това отново човешки вид. 
 
Каква е ролята на семейството в живота Ви? Преди, сега. За какво мечтаете?

Семейството ми е всичко. Хората, които обичам и ме обичат също. Те са малко, но са най-важните в живота ми. Мечтите ми не са свързани с материални неща. Повече време с хората, които обичам, е една от тях. Веднага обаче се сещам, че времето е пари (смее се)
 
Най-любимото Ви място на света. Честно!

Там където е музиката ми, любимите хора. И където всички ние сме здрави и усмихнати. 
Като географско понятие това е Ниагарският Водопад! Мощта и красотата на природата там спират дъха. 
 
Какво предстои? За Вас, за музиката...

Много различни градове, сцени, произведения... Но най-важното – срещи с публиката! С моята публика!

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция