Като неонов надпис в тъмница

АртАкция обича моментите, в които открива, че млади хора правят музика, скъсяваща дистанцията на времето и пространството. Dorothy Takev и Kay Be разказват музикална история с новия албум ULTRA VIOLET. Подаряват ни усещане за младост, любов, риск. Все хубави неща. Слушаме албума с удоволствие, на слушалки. Предимно вечер. 

ULTRA VIOLET звучи като любовен албум, разказва история, какво остава скрито? Какво е онова, което се случва тайно и до което няма как да се докоснем? 

Нищо не крием, всичко е там – в музиката, текстовете, символиката и емоционалните пространства, които манифестират всяка песен. И най-вече цялата хомогенност помежду им. На места посланията ни са напълно буквални, на други не съвсем, но винаги се стремим да засегнем същността на момента, който искаме да запечтаме. Информационната есенция, като парфюм, който ни пренася назад във времето или напред във бъдещето.

Не може да не си мечтаете парчетата да се слушат в определна обстановка, при определени обстоятелства. На кой момент от деня пасва албумът?

Имаме по нещо за всяко едно настроение, през което поне самите ние преминаваме или сме преминали. За това и името на проекта е “ULTRA VIOLET”, защото искаме да поставим слушателя в свят, в който нюансите зависят от призмата, през която се приемат от всеки един от нас. Нещо като 3D картичка.

11 парчета от 11:11 Records. Символика? Беше ли ви трудно? Голямо постижение е.

Символиката, е че винаги сме на прав път когато слушаме себе си и вярваме безприкословно. Поглеждайки назад, със сигурност най-трудното беше да отсеем от цялата музика, която сме създали през изминалата година, и да изберем точно този саунд, който искаме да ни представлява в момента, днес , без субективни влияния. В момента, в който знаехме какво искаме да отразим, как да звучи, мирише, изглежда “ULTRA VIOLET” , просто се оставихме на магията.

Имате точно онова “секси чужбинско звучене”, което толкова много търсим. Значи е възможно и в България да се случват подобни неща?

Никой от нас двамата, никога не се е стремял да пасне на българския пазар и стандарт. И двамата искаме да правим музика , която след това да можем с чисто съзнание, като меломани и хора с доста придирчив личен вкус и стандарт да можем с удоволстие да слушаме. А в България напоследък това се случва все по-често, затова и чуваме все повече неща, които са качествени и в същото време нямат аналог на нашата сцена. Нашето поколение знае, че границите са илюзорни и таванът започва там, където свършват мечтите ни. Разкажете ми повече за всички замесени. Албумът носи усещане за младост, доживява ти се… 

Искаме да говорим, на тези които се чувстват като неонов надпис в тъмница. Главните замесени сме ние двамата, но имаме невероятни хора около себе си, факт! Златимир Араклиев засне емоциите на албума, а Иван Цуцуманов, както винаги, се погрижи за визията ни. И прекрасният екип на 11:11 Records. 

С кого мечтаете да работите?

Работим с много хора, които са ни интересни и с които имаме правилната симбиоза. Имаме готово парче за сериала “Star” само да вдигнат телефона. Имаме няколко песни за Риана и The Weekend. Имаме и няколко кънтри хита, както и няколко за новия албум на The White Stripes. Не ни е скучно.

Кое е любимото ви парче и онова, с което най-много се гордеете от албума? 

Dorothy Takev: Моето любимо е “Well“ и “Creep Nights”. 

Kay Be: На мен са ми най-любими най-малко популярните за момента "In The Kitchen“ и "Well“.Нo със сигyрност е до моментното настроение.

Защо решихте да останете тук? С този албум можеше да сте навсякъде.

Ние сме навсякъде, където искаме да бъдем, пътят е дълъг.

“So Lost” ли стe или по-скоро “Well”? 

Ние сме “cooking vibes in the kitchen” и имаме "Thing 4 U“. “You don’t have to SCROLL NO MORE”

Какво предстои? Къде можем да ви слушаме?

Предстои прекалено много за земен човек. Плануваме и вече работим по самостоятелните си албуми, които сме решени да реализиране в следващите 12 месеца, според картината в главите ни. Но преди това имаме още 1-2 видеоклипа ot  “ULTRA VIOLET”, които ще са съвсем скоро на дневен ред. Работим с няколко много интересни артиста, а скоро ще чуете какво по-точно сме сготвили в кухнята.

  

Dorothy Takev: На 22 май в Бар Петък ще гостуваме с бандата ми – Росен Ватев, Ангел Дюлгеров и Антон Пиперов. За първи път ще си заразим с някои парчета от “ULTRA VIOLET”, както и с много енергия и емоция.

Kay Be: Аз имам и рилийз със REVERIE,  видеото ще бъде лайв на 1 юни и е плод на съвместна дейност с приятелите ни от ден първи –  What A Monstar и Капана Фест. Това е нещо , което ни отне известно време да реализираме, но сме много доволни от възможността да си партнираме с артист като нея и да обменяме опит.

Имате ли моменти, в които бихте правили друго, такива, в които ви идва да се откажете?

Dorothy Takev: Все едно дали искаме да се откажем от дясната си ръка... Не. Ако има драма, размествам мебелите вкъщи и продължаваме напред.

Kay Be: Аз лично имам намерение да напиша гениален джаз албум когато стана на 70. До тогава има много какво да видим и да пробваме, така че едва ли ще остане много време за друго, макар че имам силното желание да режисирам нещо много несполучливо, което да е супер. Всеки ден сме на мисия. И тя е да бъдем по добри от предишния ден. И по-близо до целите си.

Какво ви спасява тогава?

Ние се спасихме един-друг.

 

музика интервю албум