Номад в градски условия
Люба Асадурова за колаборациите, геометричните форми и автографите на Вселената
Навярно сте позабравили онази красива легенда, оживяла в романа "Чай в пустинята“, която разказва историята на три сестри – Утка, Мимуна и Айше, тръгнали да прекосяват безкрайните пясъци, за да открият себе си. В същия роман на Пол Боулс – пътеводител на всяка пътуваща душа, се припомня и легендата на бедуините, които, като пресичали пустинята, спирали често, не защото камилите били уморени. Бедуините правели чести почивки, за да дадат възможност на душите си да ги настигнат.
На такава среща канят създателката на бранда за килими Nomad Ist - Люба Асадурова и екипът на концептуалния бутик - Concept 7. В артистичната концепция на всеки един от брандовете Helmut Lang, Jill Sander и Theory е заложено ДНК-то на пътешествието – като вдъхновение, преживяване и смисъл. На фокус са модерните герои, които предизвикват и откриват света, благодарение на ключа, който носят в самите себе си – безкрайното любопитство и желание да се отиде все по-далеко, към все по-непознатото, за да се постигне вселенската хармония, заключена в едно изречение – промяната е константа.
В този контекст Люба Асадурова е стопроцентов номад. Може би затова килимите, които създава, напомнят на изпълнена с геометрични фигури географска карта. След близо двадесет годишно странстване из всички краища на света, Люба се завръща в България и веднага стартира дизайнерския си проект с помощта на екип, който изтъкава нейните цветни мечти.
Казват, че сме малки точки в пространството, които правят плахи опити да се докоснат. В твоята работа има много геометрични форми. Какво мислиш за това свободно движение на точки в пространството? Наистина ли има един универсален закон в природата, който събира едни точки с други, а трети – разделя. Четвърти пък се страхуват да се докоснат? Каква е тази вселенска геометрия?
Според Архимед най-краткото разстояние между две точки е права линия. Когато летях над Савана където има по малко благоустройство в сравнение с Ню Йорк, от прозореца на самолета виждах как природата работи повече в извивки и кръгове, а хората повече в прави линии и ъгли. В моята работа се опитвам да изследвам и да намеря баланс между начина по който природата и човека създават.
Брандът килими, които създаваш, се казва Номад.ист. Защо ист и защо номад? В коя посока на света се чувстваш по-добре и уютно? И като един стопроцентов номад можеш ли да кажеш кои са трите точки в света, където се чувстваш на място, съзнателно не използвам думата дом, защото тя не е точна в конкретния случай?
Ист, защото този проект е като едно проучване на идеята за живота като постоянна промяна. Все още съм в процес на търсене на най-уютно място, но знам, че със сигурност оставих части от сърцето си в Lowcountry, Савана, щата Джорджия, Западен Тексас и Калифорния. Сега тепърва смятам да оставям останалите си частички по други краища на света. Тази пролет планирам пътувания до Барселона и Ямайка. На листа ми за пътуване в бъдещето са Япония и Мароко.
На пръв поглед в килимите НОМАД се усеща влиянието на Исаму Ногучи, на Хуан Миро, дори на Пикасо – на кого друг и в годините какви заемки използваш в работата си?
Намирам вдъхновение във всичко около мен. Други дизайнери, чиято чувствителност към цветовете силно ми влияе, са Рикардо Бофил и Алпана Бава, както и идеите на изобретателя Бъкмимидтър Фулър, музиката на Соланж Нолс и Джон Колтрейн, дрехите на Рей Кавакубо, бижутата и скулпторите на Джил Платнър.
След толкова години странство се завръщаш в България, с уточнението, за което си говорихме в началото, че това не е точно дом. Работиш с български екип килимари – какво е проклятието и благословията на съвременния човек, който е мобилен и свободен да пътува?
За мен няма много проклятия в този начин на живот, по-скоро свободата, която винаги съм търсила и искала. Това е начина, по който аз се чувствам най-добре научавам за света около мен, много по-добре отколкото в класна стая. Със сигурност този начин на живот не е за всички. Хората, които имат нужда от структура, сигурно няма да се чувстват добре, но за мен и за момента това работи идеално. Ще видим какво ще донесе бъдещето. Може и да намеря място, на което искам да се застоя и да нарека дом.
Американски писател Том Робинс казва, че "случайността е мястото, където Бог се подписва с псевдоним“. Колко автографа от този тип имаш в тефтера си?
Със сигурност имам много такива автографи, защото когато избереш да живееш на път, дали физически или духовно, много трябва да разчиташ на случайността, на чудесата, и на Бог, но не като суеверие, а по-скоро като вяра, че всичко е възможно.
Интуицията е силен водач за номада. Колко и до къде разчиташ на своята? Например, как ти хрумва играта и комбинацията на цветовете, които са нещо водещо за бранда ти Номад Ист?
Определено разчитам много на интуицията си в живота и в работата си. Обикновено, преди още да съм намерила правилните думи и анализирала ситуацията, моята интуиция вече ми е дала посоката и информацията. Често я чувствам в стомаха си. Комбинацията на цветовете се случва първо на емоционално ниво.
Започвам с един цвят, който доминира в съзнанието ми и от него градя като го противопоставям или хармонизирам и много често тази динамика се случва на ниво геометрична форма и цвят едновременно.
Ново приключение на родна територия, този път с бутик Concept 7, където ни очаква интересна среща между модата и изкуството. Последните няколко години колаборациите в световен мащаб са истински бум. С какво си обясняваш това?
Обяснявам си го с това, че големи брандове като ИКЕА, Монклеър, H&M поемат повече рискове и имат визия за бъдещето, където границите на висока и ниска мода, мода и изкуство се размиват. Аз посрещам това развитие с отворени ръце. Мисля, че тази игра, това смесване носят добри резултати икономически и културно.
Номад - това ли е породата съвременен човек или?
Не съм сигурна дали това е бъдещето за всички. По-скоро мисля, че винаги ще има хора, които ще бъдат дърпани от пътя и любопитството, които имат дълбоки корени на специфично място. Балансът между двата начина на живот и правата на хора да живеят по начин, по който искат, е важно да бъдат защитени.
Имаш ли си ритуали, когато работиш – да слушаш определен вид музика, да се обградиш с mood boards, да гледаш филми, изложби, да се срещаш с приятели?
Много често, когато съм в процес на събиране или анализиране на идеи изглежда, че все едно нищо не правя, а това е един от най важните етапи в работата ми. Когато идеята или посоката се кристализира, обикновено събирам вдъхновение в Pinterest, медитирам, слушам колекцията си от плочи, пътувам - това винаги вкарва нова енергия и идеи. През цялото време се опитвам да поддържам съзнанието си в състояние на забавление, тогава всички възможности са реалистични и възможни.
Номад – артистичното преживяване с аромат на джин Monkey 47 ще се случи на 27-и март, сряда, от 18 часа, в бутик Concept 7, улица "Цар Калоян“№10
бюлетин
още интеракция
-
Вила Велис: Когато виното и изкуството вървят ръка за ръка
-
Даниеле Лукети: Филмът се ражда от срещата с добрия разказ, той може да е в книга или в живия живот
Даниеле Лукети беше специален гост на кино-литературния фестивал Синелибри и с филма му „Д...
-
„Кралската игра“ напомня за унгарската съпротива през 1956-а
Интервю с унгарския режисьор Барнабаш Тот