Композиторът Милен Апостолов: Честен съм до болка

Милен Апостолов е роден е в Добрич през 1991 г. Учи музика в родния си град, приет е в НМА "Проф. Панчо Владигеров” през 2010 г. в класа по оперно – симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и класа по композиция при проф. Атанас Атанасов. Негова композиция звучи на откриването на Mузея на София в Нощта на музеите 2015. През същата година завършва и своята първа симфония и няколко камерни композиции. Милен Апостолов успешно съчетава дейността си на композитор и диригент, които го утвърждават като активен, иновативен и последователен музикант. На един от неговите концерти е забелязан от Почетния австрийски канцлер и получава покана за съвместни проекти.

"Наемателят" може да гледате на 16 март, от 20 ч., в театър Азарян.

АртАкция благодари за разговора на актрисата Людмила Сланева.

Как би определил саундтрака към "Наемателят”? Има ли дума или асоциация, която те водеше в процеса? Или образ?

Музиката към “Наемателят” се превърна в активно действащо лице на сцената. Тя придоби свой собствен облик, изваян благодарение на силния драматургичен текст и режисьорската визия. Саундтракът на доста моменти е коментатор на всичко случващо се, но никога не остава просто фон на действието. С две думи повлияващ и повлиян.

Кое е твоето любимо парче от "Наемателят”?

Любимо парче от спектакъла нямам. Цялата музика е изградена на взаимовръзки и нищо не би трябвало да може да излезе от цялостния контекст, това за мен прави формата красива - премахнеш ли един елемент и цялата кристална структура се разпада, добавиш ли нещо в повече и формата се загубва. Всеки музикален момент се осмисля от предходния и следващия го, точно както всички персонажи в спектакъла си взаимодействат.

Когато пишеш музика за театър, вдъхновяваш ли се от хората, с които работиш? Или по-скоро ти ги вдъхновяваш?

Има два основни катализатори за творческата ми инвенция, що се касае до театрална музика. На първо място е музиката на самия текст. Всичко в този свят си има музика, всяко листо, всеки повей на вятъра, всяка ситуация и неоткрити кътчета на човешката сетивност. Драматургията е пълна с такива емоции и картини. Само този факт сам по себе си, дава едно цяло море от теми, форми и музика. Следващият много ярък фактор, който ме вдъхновява, са хората, с които работя. Енергията, която те излъчват почти винаги повлиява на крайния резултат в музиката. По този начин един спектакъл би могъл да прозвучи по стотици различни начини заради екипа, който е отговорен за неговото осъществяване. Музика има навсякъде, тя извира от всичко и пропива всичко, сложната работа е да избереш и усетиш най-правилната в дадената ситуация. Надявам се, че бидейки честен до болка, успявам по този начин да вдъхновя хората около мен.

Любима реплика от спектакъла ..?

Мисля, че целият спектакъл ме спечели, като едно цяло, не бих могъл да се спра само на една реплика.

Композитори, които са те вдъхновявали?

Макар и да прозвучи тривиално, всички големи титани на класическата музика са учебници за мен. В тях човек може да види майсторство, както в творческата мисъл, така и в перфектното владеене на музикалната материя. Те са натоварили думата композитор с огромна отговорност, но в днешно време ми се струва, че много хора забравят това.

Каква е ролята на музиката в един спектакъл? Каква е ролята на музиката в " Наемателят”?

Музиката в сценично-екранните изкуства по мое мнение има три роли. Тя може да бъде илюстративна, съпреживяваща с даден персонаж и неговата гледна точка или коментираща ситуацията. Не бих могъл да ги поставя в някакъв определен йерархически ред. Най-голяма пълнота има, когато всички три нейни форми присъстват в даден спектакъл, но това далеч не е условие, което би направило музиката по-добра. Всичко в даден спектакъл е една сложна екосистема, в която саундтракът трябва да намери своето най-правилно място, така че да спомага за нейното най-добро функциониране, дори и с цената на това да не се прояви във всичките си три фази.

Музиката е най-абстрактната форма на изкуство и макар и парадоксално звучащо - най-директната от всички. За нея няма граници на език или физическа форма, тя свири директно на нашите емоционални струни и за това един композитор, осъзнавайки тази нейна сила, трябва да борави много мъдро и с ясна цел за това какво иска да постигне и каже. С радост мога да кажа, че музиката към “Наемателят” съдържа в себе си всички три лица на сценичната музика и работи с всички сили за едно по-дълбоко и въздействащо преживяване.

Знаеш ли какво ще си облечеш на церемонията на церемонията ИКАР 2019?

Нямам никаква представа! Но най-вероятно няма да изневеря на стила си да бъда небрежно измачкан и рошав, освен ако, разбира се, не се случи чудо и не отида на фризьор. Да не повярва човек, че всъщност суетата никак не ми е чужда.

Какво си чул като коментар или мнение за музиката към " Наемателят”?

Все още не съм се научил да приемам каквито и да е комплименти за това, което правя. Винаги търся градивна критика, защото тя ми помага да израствам като творец, когато, разбира се, е направена добросърдечно. Като цяло мненията за музиката бяха позитивни, но това, което запомних и искрено се запечата в мен, беше когато ми казаха, че музиката ми вълнува! Няма по-голяма награда за един музикант, за един композитор, от това да му кажат, че музиката му наистина е докоснала някой… Защото ние просто караме въздуха да трепти, а това, което се случва в сърцето на слушателя е магия. Магия, която осмисля съществуването на твореца.